Решение № 12100 от 20.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12100 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110125907 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Г.

Г. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1287,27 лева, представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 280995, инст. № 4000154570 за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 162,48 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.; сумата от 46,44 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 9,42 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 40598/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 1 съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40598/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е собственик на процесния имот. Оспорва реалното доставяне на топлинната енергия до имота. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност и моли за отхвърлянето на исковете.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 27.07.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27618 от 29.09.2022 г. по ЧГД № 40598 по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника А. Г. Г. за следните суми: сумата 1287,27 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева и 27 стотинки), представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб.№280995, инст.№ 4000154570 за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 162,48 лева (сто шестдесет и два лева и 48 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г., сумата от 46,44 лева (четиридесет и шест лева и 44 стотинки), 2 представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,42 лева (девет лева и 42 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение, както и държавна такса в размер на 30,11 лева (тридесет лева и 11 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК.

С разпореждане от 17.04.2024 г., връчено на 22.04.2024 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 08.05.2024 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26 от 03.12.1997 г., том LLLLVI, дело № 40376/1997 г. по описа на I нотариус при СНС към СРС, с вх. рег. № 48729/03.12.1997 г. по описа на Служба по вписванията – София се установява, че ответникът е придобил собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 14, находящ се в гр. София, АДРЕС, като дарителите Й.Ф.М. и М.Б.М. са си запазили пожизнено правото на ползване върху посочения имот.

Представено е удостоверение от ГИС София изх. № 68-00235/01.03.2017 г., съгласно което многофамилна жилищна сграда с три входа, отразена с идентификатор ***, попадаща в кв. 206 по плана на м.

„бул. Ботевградско шосе – рамка“, находящ се на територията на ж. к. „Сухата река“, район „Подуяне“, Столична община, описвана с адрес: АДРЕС, има следния настоящ адрес: АДРЕС.

Представено е писмо от 24.01.2018 г., с което ищецът е уведомил ответника, че от м.12.2017 г. последният е вписан като титуляр на партида с аб.

№ 280995 за заплащане на топлинна енергия за топлоснабден имот ап. 14 с адрес: гр. София, АДРЕС, ведно с разписка за получаването, в която е посочено, че пратката е непотърсена.

По делото е представен протокол от проведено на 28.08.2002 г. Общо 3 събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № 3728/17.09.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са съобщения към фактури от 31.07.2020 г., 31.07.2021 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение по отношение на процесния имот с аб. № 280995 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., документ за годишен отчет за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и протокол за неосигурен достъп за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

От извършените в НБД „Население“ справки по отношение на вещните ползватели Й.Ф.М. и М.Б.М. се установява, че същите са починали съответно на 27.05.2009 г. и на 01.01.2001 г.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му 4 представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп. В имота е имало 3 броя отоплителни тела, свързани към ВОИ, с монтирани разпределители на ТЕ, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, в сградата не се ползва ТЕ за БГВ, респ. такъв разход не е начислен. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия и отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 1287,27 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 46,44 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 162,48 лв., а тази върху главницата за УДР – на 9,42 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от 5 правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.