Решение № 316 от 11.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Разлог, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20221240100404 по описа за 2022 година

Производството е образувано по ИМ, подадена от Р. С.Х., ЕГН*, от г.Р., о.Б., г.С., у.

„Л.К."№13, е.1, представлявана от адв.Ч., против О.Р., г.Р., у."С.С."№1, с Кмет на О.Р.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 5.04.2019 г. - до 05.04.2022 г., за заплащане на мораторна лихва в/у тази сума - за периода от 5.04.2019 г. до датата на завеждане на ИМ пред съда - 5.04.2022 г., както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор №РД-19-575/5.09.2013 г. е работила на длъжност „мед. сестра“ в О.Р., ОДЗ„Р." , ф.„Н.", по-късно в ДГ„А.м.", като при сключване на процесния трудов договор й било определено месечно възнаграждение от 400.00 лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит - по 1% месечно в/у основното месечно възнаграждение. Сочи, че със Заповед №РД-19-133/31.01.2019 г., влязла в сила от 1.01.2019 г. основното й месечно възнаграждение е било увеличено на 794,00 лева, но плащането на допълнителното месечно възнаграждение въобще не е било регламентирано Поддържа, че за срока на действие на горепосочения трудов договор, в това число и за периода от 5.04.2019 г. до 5.04.2022 г. работодателят й дължи на основание Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит общо на 5`192,76 лева за целия исков период, както и законна лихва в/у сумите, които не й били платени като част от полагащото й се трудово възнаграждение, считано от датата на дължимо плащане - а именно - първо число на всеки следващ календарен месец от 1.05.2019 г. /първото месечно възнаграждение е за м.04.2019 г./ до деня на завеждане на ИМ - 5.04.2022 г., като общата сума възлизала на - 700.00 лева. В тази вр. сочи, че е бил подписан и КТД м/у О.Р. и СО на СБМС, чийто член е ищцата - на 15.07.2021 г. и съгласно него също бил договорен такъв размер за времето на действието на КТД. Предвид гореизложеното, се иска да бъде осъдена О.Р., с Кмета на О., да заплати на ищцата сумата от 5`192.76 лева - неизплатена част от трудовото възнаграждение, дължима като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж, което трудово възнаграждение е дължимо за периода от 5.04.2019 г. до 5.04.2022 г., както и сумата от 700.00 лева - мораторна лихва в/у главницата за времето от 5.04.2019 г. до завеждане на ИМ пред съда - 05.04.2022 г. /на която дата е изпратена по пощата/, както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на задължението на 1

О.Р. към ищцата. В ОСЗ, ищцата е поискала на основание чл.214, ал.1 от ГПК, изменение на иска досежно неговия размер, а именно искът да се счита предявен общо за сумата от 6`732,84 лева, от които главница от 5`875,84 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при 1% за всяка прослужена година, считано от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г. и мораторна лихва в/у главницата от 857,00 лева. Съдът на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал исканото изменение. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, счита същите за неконкретизирани, неправилни, необосновани и недоказани. Сочи, че по отношение на твърдяното вземане на ищцата за периода от 15.07.2021 г. до 01.01.2022 г., следва да се има предвид, че КТД е нищожен, което е основание за недължимост на претендираната сума, като допълва, че по отношение оспорването на тази нищожност е инициирано нарочно дело пред РС-Пк. Претендира разноски.

С последваща молба депозирана от ответника по настоящето производство, е поискано спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на производството по образувано гр. дело №93/2022 г. по описа на РС-Пк, чийто изход се явява преюдициален по настоящия спор.

Съдът е допуснал исканото спиране, като след приключване на производството по гр. дело №93/2022 г. по описа на РС-Пк с влязло в сила Решение №1377/16.12.2022 г., съдът на основание чл.230, ал.1 от ГПК, е възобновил производството.

Съдът след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената ИМ, предмет на разглеждане в настоящото производство, са следните искови претенции: чл.128, т.2 КТ, вр. чл.59, във вр. чл.357, ал.1 от КТ - за претенцията, имаща за предмет осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5`875,84 лева. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г.. чл.86 от ЗЗД - относно иска за сумата от 857,00 лева. - общ размер на мораторната лихва в/у главницата за периода от 05.04.2019 г. до датата на подаване на ИМ 05.04.2022 г.

1. Относно иска по чл.128, т.2 КТ, вр. чл.59, във вр. чл.357, ал.1 от КТ:

Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната даденост на следните условия: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответника (работодател) през периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г.; 2/ реалното полагане на труд от ищцата през визирания период на действие на трудовия договор; 3/ че ищцата е била придобил трудов стаж преди да е постъпила на работа при ответника или при други работодатели; 4/ че ищцата е заемала при тези други работодатели същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, и 5/ работодателят да е заплатил претендираното от ищцовата страна допълнително трудово възнаграждение.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл.154, ал.1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите 4 от посочените изисквания. А в случай че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

В конкретния казус, поставен за решаване в настоящото производство, няма спор м/у страните по делото, че ищцата Р.С.Х. е работила по силата на трудов договор при ответника О.Р. в периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г., като е изпълнявала длъжността "мед. сестра".

Този факт се потвърждава и от приетото като писмено доказателство копие от трудов договор №РД-19-575/05.09.2013 г. и допълнително споразумение към трудов договор;

Заповед №РД-19-121/27.02.2015 г. и допълнително споразумение, Заповед №РД-192 205/10.02.2017 г. и допълнително споразумение; Заповед №РД-19-154/12.02.2018 г. и допълнително споразумение; Допълнително споразумение към трудов договор с №РД-19425/05.09.2018 г. и Заповед №РД-19-133/31.01.2019 г.; Заповед №РД-19-048/30.01.2020 г. и допълнително споразумение; Заповед №РД-19-122/01.02.2021 г. и допълнително споразумение и Длъжностна характеристика. В първоначално сключения трудов договор било определено основно месечно трудово възнаграждение от 400.00 лв., като впоследствие същото е било увеличавано с допълнителните споразумения по делото, като съгласно Заповед №РД-19-122/01.02.2021 г. основната месечна заплата била определена на 1`097,00 лв.

Не се спори м/у страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение не е било прекратено.

С ИМ ищцата представи копие на Колективен трудов договор №652/15.07.2021 г., който с Решение №1377/16.12.2022 г. по гр. дело №93/2022 г. е прогласен за недействителен, респективно същия няма да се цени като годно доказателство от съда в настоящето производство.

Ответника, съобразно указания на съда, е представил личното трудово досие на ищцата, от което е видно че същата, считано от 05.09.2013 г. е заемала длъжността „мед. сестра“ във ф.

„Н.“ с работодател О.Р. Става ясно от съдържанието на трудовото досие на ищцата, че същата и към настоящия момент заема длъжността „мед. сестра“, но считано от 2015 г. е с променено място на работа, а именно: О.Р., ОДЗ„Р.“-Р., ф.„А.М.“.

Основният спорен въпрос по делото е относно това какъв е размерът на дължимото допълнително трудово възнаграждение за процесния период дали е 1% или 0,6%. За изясняването на този спорен въпрос по делото бяха събрани писмени доказателства, като бяха приети и изслушани основно и допълнително заключение по ССчЕ. По отношение на направеното възражение от ответника, че размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е 0,6%, съдът счита същото за неоснователно, поради следните съображения: от приетия по делото и представен и от двете страни трудов договор е видно, че същите изначално са договорили размера на допълнителното възнаграждение за ТСПО да бъде 1%, като по делото не се събраха и представиха доказателства за последващи изменения на същия. Това обстоятелство се доказва и от представените и приети по делото Вътрешни правила за работната заплата на о.Р., влезли в сила от 01.04.2015 г., като съгласно чл.18 от същите Допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се определя в процент от основната месечна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит, който процент за работниците и служителите се определя на 1.0% в/у основната работна заплата.

ВЛ по приетите и изслушани основно и допълнително заключение по ССчЕ е направило различни варианти, при които е изчислил трудовия стаж и съответно размерът на дължимото се допълнително трудово възнаграждение на ищцата за процесния период при 0,6% за исковия период и при 1% за периода от 05.04.2019 г. до 15.07.2021 г. и при 1% и при 0,6% за периода от 05.07.2021 г. до 05.04.2022 г. през който е действал обявения за нищожен колективен трудов договор.

Съдът смята, че следва да възприеме за меродавен варианта на изчисление на ВЛ съгласно допълнителното заключение по основната ССчЕ без да анализира допълнителните варианти, според който трудовият стаж на ищцата при ответника, считано от 05.09.2013 г. е 11 г., 4 м. и 13 дни, като ВЛ изчислява допълнителното трудово възнаграждение за ТСПО при 1% за всяка прослужена година в периода от 05.04.2019 г. до 05.04.2022 г. като съответно размерът му е изчислен на 5`875,00 лева. ВЛ е отразило, че посоченото допълнителното трудово възнаграждение за ТСПО при 1% за всяка прослужена година е за периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г., тъй като в периода от 01.01.2022 г. до 05.04.2022 г. същото е начислено и изплатено на 644,43 лева, в доказателство на което е и представено и прието по делото 3

Допълнително споразумение №РД-19-036/18.01.2022 г., съгласно което в т.6 е уговорено допълнително месечно възнаграждение за ТСПО от 1% за всяка прослужена година.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за безспорно установено, че в рамките на исковия период ищцата е полагала труд при ответника, с оглед на което за последния е възникнало насрещното задължение за заплащане на уговореното за това допълнително трудово възнаграждение. С оглед изложеното се налага крайният извод за основателност на предявения осъдителен иск.

Ответникът дължи допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 5`875,84 лева. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г.

2. Относно иска по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от процесния трудов договор; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размера на претендираното обезщетение и 4/ липса на изпълнение на това задължение от страна на ответника.