Решение № 272 от 02.11.2018, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ гр.***02.11.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ при секретаря Елеонора Йотова, като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 801 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.2, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ

В РС – ***е постъпила искова молба на М.И.Н., с ЕГН ********** *** срещу Прокуратура на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, чрез Главния Прокурор на Република България, в която се твърди, че на 27.04.2017 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс, внесен обвинителен акт срещу него и на две съдебни инстанции било поддържано обвинение за това, че на 24.04.2017 г. в гр. ***по ул. „Цар Асен“, на кръстовището с ул. „Дядо Вълко“ управлявал МПС- л.а. „Опел Вектро“ с рег. ***, след употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, метаамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред, с регистратор DREGER

Drug Chek 3000. С присъда № 41 от 20.07.2017 г. постановена по НОХД № 246/2017 г., състав на Червенобрежкия районен съд го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Същата обаче била протестирана от представителя на РП – Червен бряг, но с Решение постановено по ВНОХД № 804/2017 г. Плевенския Окръжен съд е потвърдил изцяло оправдателната присъда. Последното е влязло в сила на 12.10.2017 г. и слага окончателно край на продължилото близо половин година наказателно производство срещу него. Твърди се в исковата молба, че воденото срещу него наказателно производство е станало причина за настъпилото разстройство в личния му живот. Твърди се още, че това обстоятелство повлияло негативно на отношенията в семейството му, бившата му съпруга и децата му, към близки и приятели и най-вече на възможността му да реализира трудови доходи, тъй като в малък град като ***бързо се разпространил слуха, че е обвиняем. Времето, през което ищецът е бил с повдигнато обвинение и с висящо наказателно дело е около шест месеца, период през който той живеел в постоянен стрес, че ще бъде осъден несправедливо. Нарушен бил нощният му сън, имал кошмари, станал раздразнителен, изпаднал в депресия и се затворил в себе си. Тъй като бил с мярка за неотклонение „Подписка” не смеел да пътува и да търси работа в други населени места, където икономическите възможности били по-големи. След повдигане на обвинението ищецът бил станал затворен, избягвал контакти, изградил бариера между себе си и околния свят. Познатите му се дистанцирали и станали подозрителни към него. Също така се били изострили и отношенията в семейството му, станал нервен и затворен, вследствие на постоянния стрес на който бил подложен. По време на воденото наказателно производство М.Н. бил спрял да споделя, да излиза с приятели, бил с понижено самочувствие и шок от повдигнатото обвинение, изпаднал в отчаяние и страхове за съдбата си. При всяко едно от заседанията по делото се притеснявал, че може да бъде осъден несправедливо. Във връзка с воденето на делото ищецът заплащал освен адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, но и пътни и др. разноски.

Предвид на изложеното, моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото, предявено и поддържано на две съдебни инстанции обвинение по чл.343б, ал.3 от НК, както и направените съдебни разноски. В отговора по чл.131 от ГПК ответникът по иска, представляван от Прокурор от Районна прокуратура – ***счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като излага подробни доводи за това.

ИЩЕЦА редовно призован се явява лично и с адв.

И.А.от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа така предявения иск. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован се явява. Представлява се от прокурор Светла Христова, изрично упълномощена.

Счита, че иска е неоснователен и недоказан. Изказват се съображения, че предявената претенция е прекомерно завишена. Твърди, че не се доказва настъпването на вреди в сочените размери, като ищеца не е представил никакви доказателства за претърпените от него морални вреди, които да са пряка последица от повдигането на обвинението.

Твърди, че наказателното преследване е приключило в сравнително кратки срокове и на ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение, а именно: “Подписка”, които факти сочат за ниска степен на увреждане по отношение на ищеца и по никакъв случай не обосновават изключително завишения размер на претенцията в размера на 10 000 лв. Счита, че не са представени категорични доказателства, че е налице пряка връзка между посочената от ищеца причинена му вреда, и работата на структурните звена на Прокуратурата на Република България, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.04.2017 г. М.И.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс, внесен обвинителен акт срещу него и на две съдебни инстанции било поддържано обвинение за това, че на 24.04.2017 г. в гр. ***по ул. „Цар Асен“, на кръстовището с ул. „Дядо Вълко“ управлявал МПС- л.а. „Опел Вектро“ с рег. ***, след употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, метаамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред, с регистратор DREGER Drug Chek 3000. С присъда № 41 от 20.07.2017 г. постановена по НОХД № 246/2017 г., състав на Червенобрежкия районен съд го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Същата обаче била протестирана от представителя на РП – Червен бряг, но с Решение постановено по ВНОХД № 804/2017 г. Плевенския Окръжен съд е потвърдил изцяло оправдателната присъда. Последното е влязло в сила на 12.10.2017 г. и слага окончателно край на продължилото близо половин година наказателно производство срещу ищеца.

По делото са приобщени материалите по бързо производство № БП-43/2017 г. по описа на РП – ***представляващо дознание № ЗМ-166/2017 г. по описа на РУ на МВР – Червен бряг, НОХД № 246/2017 г. по описа на РС – Червен бряг, ВНОХд. № 804/2017 г. на ПлОС. В хода на производството са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.В.Ц.и Т.Д.Т..

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.04.2017 г. М.И.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс. Взета му била мярка за неотклонение „Подписка” и спрямо него е извършена криминалната регистрация. Бил изготвен обвинителен акт от РП – ***и внесен в РС – Червен бряг, въз основа на който е образувано НОХД № 246/2017 г. по описа на ЧРС. Последното, след 5 /пет/ открити заседания, приключило с оправдателна присъда, която била протестирана от представителя на Прокуратурата. С Решение № 214/12.10.2017 г. на ПлОС постановено по ВНОХд. № 804/2017 г. била потвърдена изцяло оправдателната присъда.

От показанията и на двамата разпитани в о.с.з. свидетели се установява, че ищеца изключително тежко приел и изживял цялата ситуация от повдигането на обвинението спрямо него на 27.04.2017 г. и през цялото време до оневиняването му с влязъл в законна сила на 12.10.2017 г. окончателен акт на Съда бил много притеснен. Споделял още, че това което е написано в обвинителния акт не е така. Имал чувството, че определени хора имат амбицията да бъде осъден. След случая, много често ищеца се затварял в себе си и бил много притеснен. Споделят още, че ищеца имал проблеми и в семейството, в отношенията му с родители, близки и познати. Воденото срещу него наказателно производство рефлектирало във взаимоотношенията му, както в семейството, така също и в социалните му контакти. Ищеца им споделял, че чувства как в близките и познатите му се създало негативно отношение срещу него, провокирано от обстоятелството, че е обвиняем за тежко умишлено престъпление и много от тях ограничили контактите си с него. Споделял и, че живее под постоянно напрежение породено от угрозата да бъде несправедливо осъден. Заявяват, че го познават като един почтен и работлив човек.

Споделят, че ищецът се променил и психически, изглеждал травмиран. Споделял им, че в резултат на воденото дело не можел да си намира работа в града, а заради взетата мярка за неотклонение не можел и да търси такава в друг град.

При така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, „Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.”.

В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди, вследствие на това, че срещу него е повдигнато и поддържано на две инстанции обвинение за извършено престъпление по чл. 354б, ал. 3 от НК, завършило с влязло в сила на 12.10.2017 г. Решение № 214 на ПлОС постановено по ВНОХд.

№ 804/2017 г.

От горната хронология безспорно се установява, че е налице инициирано от Прокуратурата на Р. България наказателно производство за твърдяно умишлено престъпление от общ характер, обективирано чрез привличането на ищеца като подсъдим и вземане на мярка за неотклонение ”Подписка”. Била извършена и криминална регистрация с взимане на отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК и поддържане на обвинение в продължение на близо шест месеца, пред две съдебни инстанции.

Налице е и постановен и влязъл в сила акт, с който ищеца се признава за невиновен и оправдан по така повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение. Това дава основание на съда да приеме по категоричен и безспорен начин, че е налице основният елемент на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано ...”.

За да бъде ангажирана отговорността на

Прокуратурата е необходимо още да е настъпила вреда от неимуществен характер, която е в причинна връзка и е пряка, непосредствена последица от всички процесуални действия на различните звена на ответника, обективирани през различните стадии и етапи на наказателното производство по обвинението за което ищеца е оправдан.

Обезщетяването на пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД /т.4 от

ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г. на ОСГК/. Съгласно т.11 от цитираното ТР № 3/2004 г. и т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС – „Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост като задължително се отчитат всички обстоятелства свързани с продължителността на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и интензитет на процесуалноследствените действия/, личността на увредения/ включително притежавания авторитет в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения живот.“.