Решение № 1083 от 19.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502577 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 218 от 21 юни 2024г. по гр. д. № 91/2024г. Окръжен съд Перник е отхвърлил предявения от А. Й. Б., с ЕГН **********, от с. ***, област ***, иск, с който моли да бъде осъдена Община Перник, да й заплати сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания, в резултат от падането й на 04.

07.2021г. около 00:30ч. в гр. Перник, на ул. „Средна гора“, като пресичайки улицата пред № 28, е изгубила равновесие и е паднала вследствие изкуствена неравност (дупка), ведно със законните лихви за забава, считано от момента на увреждането - 04.07.2021г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан; осъдил А. Й. Б., с ЕГН **********, от с. ***, област ***, да заплати на Община Перник, с ЕИК 000386751, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, сумата 200 лв., юрисконсултско възнаграждение; осъдил А. Й. Б., с ЕГН **********, от с.

***, област ***, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд, сумата 400 лева, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

1

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на А. Й. Б. срещу решението по гр. д. № 91/2024г. на ОС-Перник. С доводи за неправилност на акта поради процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото, който жалбоподателката счита за общ, лишен от конкретика за релевантните за спора факти, и нарушение като резултат на материалния закон – чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като противно на приетото от съдаq жалбоподателката счита, че е успяла да докаже чрез събраните писмени и гласни доказателства и посредством заключението на СМЕ основанието на предявения иск, както и размера на същия, иска да се отмени обжалваното решение и вместо това да се постанови друго, с което предявеният от нея иск да се уважи ведно със законната лихва.

Община Перник е подала отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата. С доводи, че не е доказано настъпването на твърдяното вредоносно събитие при описания в исковата молба механизъм, иска обжалваното решение да се потвърди.

За да постанови решението си, с което е отхвърлил предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано, че полученото от ищцата травматично увреждане на десния крак е в резултат от падане на посочената от нея улица, като в тази връзка е отчел противоречения в показанията на разпитаните свидетели, както и, че от представените от ответника снимки не е установено 3 месеца преди твърдяното вредоносно събитие никакво изронване и дори изхабяване на асфалтовото покритие на крайните части на ул. „Средна Гора“ № 28, в гр. Перник; взел е предвид и, че няма доказателства ищцата да е преглеждана в болницата в гр. Перник около 01.00ч. на 04.07.2021г., а е приета в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ Клиника по костна патология и обща ортопедия на лечение на 05.07.2021г. около 30 часа след настъпване на събитието, което според съда било житейски нелогично.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита, че същото е частично неправилно в негова обжалвана част.

2

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Иска се ангажиране на отговорността на ответника община Перник за вреди, причинени на 04.07.2021г. около 0.30ч. от падане в необезопасена неравност на улица „Средна гора“ в гр. Перник при пресичане от № 28 към № 33, където бил паркиран автомобилът на ищцата, от което А. Й. Б. получила «Фрактура феморис декстри», диагностицирана в болницата в гр.Перник, където била транспортирана и обездвижена с поставяне на лонгета. На 05.07.2021г. постъпила в УСБАЛО «проф. Бойчо Бойчев» АД, където след извършени повторни рентгенографии, е диагностицирана с полифрагментно счупване на дясната бедрена кост с луксация на пателата. На 08.07.2021г. била оперирана и след наместване на счупванията за фиксация била поставена LCP плака за дистален фемур с винтове, като е направена имобилизация с туторна шина и е предписано да ходи с две помощни средства /патерици/, изписана е на 13.07.2021г. с предписания за извършване на рехабилитация. Такава й била проведена в болницата от 05.10.2021г. до 12.10.2021г., от 07.12.2021г. до 14.12.2021г. и от 22.03.2022г. до 29.03.2022г. При последното изписване тя е можела да използва вече само едно помощно средство /дотогава ползвала две/, а самообслужването й от затруднено се подобрило. Тя страдала от болки в десния крак и коляно, които в зависимост от времето са със силна до средна степен на интензивност, като и към момента на подаване на ИМ /08.02.24г./ продължава да се придвижва с една патерица, стъпва трудно на оперирания крак и трудно се придвижва. Падането предизвикало у нея емоционален дискомфорт, безпокойство и непълноценност при общуването с близки, приятели и роднини, нарушило емоционалния й баланс и тя не можела да намери дълго време начин, за да успее да влезе в натовареното си до преди това ежедневие, а и не може пълноценно да изпълнява ежедневните си семейни задължения и помощ в домакинството, които до преди това с радост изпълнявала. За този период от време се е грижила нейната дъщеря, която я подкрепяла, както морално така и финансово, която продължавала да се грижи за нея. Иска ангажиране на отговорността на ответника за причинените й вреди чрез осъждането му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 04.07.2021г., до окончателното й заплащане, като процесуалната, съответно материалноправната му легитимация е изведена от задължението на общината чрез служителите й за поддръжка и ремонт на общинските улици, в т. ч. за 3 сигнализиране на препятствията по тях и за отстраняването им във възможно най-кратък срок с цел осигуряване на условия за безопасно, бързо и сигурно придвижване. Исковата молба, откъм обстоятелствата, на които е основан искът, е уточнена по указания на съда /от които за съответни на допусната нередовност в нея могат да се приемат само тези за индивидуализиране на мястото на пресичане, където е била дупката на пътя, с административен адрес или по друг начин/ с молба от 26.02.2024г., като неравността на улицата е квалифицирана като „изкуствена“.

Ответникът община Перник в отговора на исковата молба е оспорил основателността на иска с правоизключващи възражения, с които е оспорен твърденият механизъм на настъпване на вредите, в т. ч. с възражения, че липсват доказателства за „произхода“ на твърдяната неравност, както и такива за причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент и причинна връзка между увреждането и противоправно и виновно поведение на служител на общината; евентуално е оспорен и размерът на търсеното обезщетение като несъответен на претърпените действително вреди.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване, основано на твърдение, че ищцата не е положила дължимата грижа и внимание при пресичането си.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване на конкретния механизъм на твърдяното увреждане, оспорен от ответника. В показанията си св. А. – колега и семеен приятел на ищцата е разказал, че е очевидец на злополуката с нея, станала в началото на м.07.2021г. в почивен ден /04.07.2021г. действително е неделя/, когато към 00:00ч. тя, която му била на гости заедно с дъщеря си, решила да си тръгва за с. ***. Той ги изпратил до външната порта и дъщеря й отишла в колата, а те си вземали довиждане с А., тя тръгнала да се качва в колата, но тогава той видял как паднала точно пред колата, направила 4 - 5 крачки и паднала. Свидетелят се притичал да й помогне, за да я вдигне, дъщеря й също дошла, а А. само охкала. Видял, че кракът й бил настрани, тя паднала наясно и десният й крак бил извит навън.

Предложил да извикат линейка, но дъщеря й казала, че тя ще я откара побързо до болницата. Качили я в колата на предната дясна седалка. Дъщеря й запалила колата и я откарала. Свидетелят сочи, че на мястото има „една, две дупки“. А. стъпила в една дупка, в която асфалтът бил изровен. Мястото било до отсрещния тротоар, точно преди колата и дупката не била малка. Колата 4 била паркирана на отсрещния тротоар. Тогава нямало улично осветление, възстановили го преди около година и половина /разпитът е проведен през м.06.2024г./. Свидетелят е уточнил, че дупката била на пътното платно, в края до тротоара.

Св. А. – дъщеря на ищцата, чийто показания подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е разказала, че спомня за инцидента, който се случил на 4 юли, но не си спомня годината, било преди 23 години /разпитът й също е проведен през м.06.2024г./. На тръгване от гости към 00:00 ч., тя отишла да вземе колата, която била паркирана до къщата отсреща на другата страна на тротоара. Седнала на шофьорското място, след което чула писък и отишла да види какво се случва, чичо Т. /при когото гостували/ бил с майка й. Тогава имало осветление от къщата и видяла, че майка й е паднала на улицата. Не било точно по средата, „по-скоро, по-близо до неговата къща“. Свидетелката закарала майка си в болницата, тя пищяла през цялото време, болките й били в десния крак. Не давала да се пипне крака й и едва я качили в колата. Отишли в Пернишката болница, където й направили рентгенова снимка и им показали счупването и казали, че ще се наложи операция. Завели я на следващия ден в гр. София /където живее свидетелката/, в болницата в Горна баня. Насрочили операция, като няколко дни я подготвяли за операцията, и след операцията майка й била неподвижна поне 2 месеца, на легло в къщата в селото, в която живее и не можела сама да се обслужва с нищо. Свидетелката се грижила за нея, тя била с шина на десния крак, изцяло неподвижна. Взели и специализирана количка, за да я обслужват. Майка й имала проблеми, била в шок и не можела да ходи, близо 2 месеца била в такова състояние. След което с обезболяващи постепенно започнала да ходи с патерици. Трябвало да й заякнат мускулите, за да може да се движи. После майка й била настанена в болницата на физиотерапия - пак в Горна баня за възстановяване. Към момента на провеждане на разпита тя не била възстановена 100 %, защото не можела да свива под определени градуси крака си в коляното и по-трудно се движила.

Установено е още от заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните, въз на основа, на което изхожда в решаващата си дейност въззивният съд, изготвено въз основа на медицинската документация и след преглед на ищцата, че: тя е получила 5 счупване на дясна бедрена кост в долния й край. Медикобиологичният характер на увреждането има характер на трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни. Механизмът на такъв тип увреди е директен удар в увредената зона, като е възможно да се получи такова счупване при падане от собствен ръст, да се осъществи такъв механизъм на увреждане, т.е. възможно е да се получи такова увреждане и по начина, описан в ИМ. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 10-12 месеца, което кореспондира и с процесния случай. На ищцата е проведено оперативно лечение на счупването на дясната бедрена кост, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. След заздравяване на счупването на костта /период от около 3-4 месеца/, пострадалата е провела 3 курса на физиотерапия и рехабилитация в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“-София, където е проведено оперативното лечение /при последното постъпване и изписване от болницата за рехабилитация през м.03.2022г., видно от съставената епикриза, е установено, че походката на пострадалата е правилна, вече ползва само едно помощно средство, и самообслужването й е подобрено/. Уточнено е, че през периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 2 месеца болките са били с по-голям интензитет. При прегледа на ищцата на 23.05.2024г. вещото лице е установило, че тя се оплаква от болки в дясната колянна става и мястото на счупването, при натоварване и смяна на времето и, че все още накуцва, обективно се констатира наличието на оперативен белег по външната страна на дясно бедро с надлъжен ход и дължина 21 см и ограничен обем движение на дясната колянна става при свиване от 70 градуса, при норма 130 градуса. В съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице е пояснило, че най-вероятно ограниченията на ставата ще останат за постоянно с оглед вида на травмата, начина на лечение и изминалия период от инцидента и от оперативната намеса.