Определение № 5534 от 09.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5534 гр. Варна, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Частно гражданско дело № 20253100102633 по описа за 2025 година

Настоящото производство е започнало по молба за определяне на срок при бавност – вх. №35297/03.12.2025 г. на ОС – Варна, а след изпълняване на указания на ВОС делото е върнато с писмо на ВРС с вх. №35837/08.12.2025 г. на ВОС.

В изложението на молба е посочено, че на молителката И. Г. К. е било отказано по ч.гр.д.

№8973/2025 г. на ВРС е било отказано да бъде издадено и да й бъде връчено копие от определението и издадената заповед за обезпечение Твърди, че е сезирала с подобна молба съдебния състав по делото, но молбата й е била оставена без уважение.

Приложено е становище на съдията-докладчик, който е изложил подробни мотиви и е обсъдил постановени актове и движението по делото. Посочено е, че така подадената молба е неоснователна. Посочено е, че става въпрос за производство по обезпечаване на бъдещ иск, като по последния молителката И. Г. К. е ответник. Намира, че предвид това обезпечителна заповед може да се издаде само в полза на молителя, на когото тя следва да бъде връчена, като законът не предвижда съдът издал заповедта да я връчва на бъдещия ответник. Позовава се и на нормата на чл.396, ал.1 от ГПК, определението за допускане на обезпечение по бъдещ иск може да се обжалва от ответника в едноседмичен срок от деня на съобщаване за наложената обезпечителна мярка от съдията по вписванията. Твърди, че в производството по искания на молителката съдът се е произнасял неколкократно, като последното произнасяне е на 10.11.2025 г. Сочи, че за тези искания е бил сезиран и Председателя на ВРС, който е давал отговор на исканията с два акта от 28.10.2025 г. и 24.11.2025 г. Прилага преписи от тези отговори. Намира, че подадената молба е неоснователна. С нея не се иска предприемането на съдопроизводствени действия, е изпълнение на технически действия – снабдяване с копия от документи по делото, чието осъществяване зависи от молителката, която следва да посети съда, за да се запознае с делото или да поиска получаване на електронен достъп по делото, за да може да се запознае с материалите по него.

Съдът след като разгледа подадената молба за определяне на срок при бавност, както 1 и като взе предвид материалите по първоинстанционното дело, намери следното:

Разгледана по същество депозираната молба е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д. №8973/2025 г. по описа на РС – Варна е заведено като искане за обезпечаване на бъдещ иск - чл.390 и сл. от ГПК, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД от Л. Л. А. против И. Г. К., за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба за окончателен по отношение на оземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. Варна, жк „Изгрев 1“, чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот.

Обезпечението е допуснато по силата на Определение №9451/10.07.2025 г. по ч.гр.д.

№8973/2025 г. на ВРС и е било изменено само в частта на определената от първоинстанционния съд гаранция по силата на определение №3824/14.08.2025 г.

Гаранцията е внесена на 14.07.2025 г., като на същата дата е била връчена на представител на молителката и издадената обезпечителна заповед. По делото на 12.09.2025 г. е било представено доказателство за завеждане на иска пред ВРС.

На 08.10.2025 г. по ч.гр.д. №8973/2025 г. на ВРС от страна на молителката И. Г. К. е била подадена молба с искане да бъде получено незаверено копие от определението, с което е допуснато обезпечението, заедно с обезпечителната заповед и всички останали документи приложени към молбата, която молба не е била удовлетворена от първоинстанционния съд.

Съдът намира, че молбата е неоснователна. С оглед процесуалните правила касаещи заповедното производство, когато обезпечителната мярка е възбрана, то актът, с който се инициира обезпечителното производство – обезпечителната заповед се връчва на ответника в обезпечителното производство от Службата по вписванията. Това е и меродавния момент, в който ответника може да узнае за предприетите против него обезпечителни мерки – чл.400, ал.2, изр.2 от ГПК. В закона никъде не е посочено задължение на съда в рамките на производството по издаване на обезпечителна заповед да е длъжен да връчва каквито и да са материали и актове в това производство. За ответника съществува възможността, като страна в производството да се запознае с цялото дело, включително и да изиска копия на актове по делото, след като заплати следващите се такси. Доколкото съдът не дължи исканите и посочени като забавени от него действия, то не следва да се приеме, че е налице бавност при извършване на същите.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 35297/03.12.2025 г. на ОС – Варна, подадена от И. Г. К. за определяне на срок при бавност по гр. дело №8973/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.257, ал.2, изр.3 от ГПК не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5534 гр. Варна, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Частно гражданско дело № 20253100102633 по описа за 2025 година

Настоящото производство е започнало по молба за определяне на срок при бавност – вх. №35297/03.12.2025 г. на ОС – Варна, а след изпълняване на указания на ВОС делото е върнато с писмо на ВРС с вх. №35837/08.12.2025 г. на ВОС.

В изложението на молба е посочено, че на молителката И. Г. К. е било отказано по ч.гр.д.

№8973/2025 г. на ВРС е било отказано да бъде издадено и да й бъде връчено копие от определението и издадената заповед за обезпечение Твърди, че е сезирала с подобна молба съдебния състав по делото, но молбата й е била оставена без уважение.

Приложено е становище на съдията-докладчик, който е изложил подробни мотиви и е обсъдил постановени актове и движението по делото. Посочено е, че така подадената молба е неоснователна. Посочено е, че става въпрос за производство по обезпечаване на бъдещ иск, като по последния молителката И. Г. К. е ответник. Намира, че предвид това обезпечителна заповед може да се издаде само в полза на молителя, на когото тя следва да бъде връчена, като законът не предвижда съдът издал заповедта да я връчва на бъдещия ответник. Позовава се и на нормата на чл.396, ал.1 от ГПК, определението за допускане на обезпечение по бъдещ иск може да се обжалва от ответника в едноседмичен срок от деня на съобщаване за наложената обезпечителна мярка от съдията по вписванията. Твърди, че в производството по искания на молителката съдът се е произнасял неколкократно, като последното произнасяне е на 10.11.2025 г. Сочи, че за тези искания е бил сезиран и Председателя на ВРС, който е давал отговор на исканията с два акта от 28.10.2025 г. и 24.11.2025 г. Прилага преписи от тези отговори. Намира, че подадената молба е неоснователна. С нея не се иска предприемането на съдопроизводствени действия, е изпълнение на технически действия – снабдяване с копия от документи по делото, чието осъществяване зависи от молителката, която следва да посети съда, за да се запознае с делото или да поиска получаване на електронен достъп по делото, за да може да се запознае с материалите по него.

Съдът след като разгледа подадената молба за определяне на срок при бавност, както 1 и като взе предвид материалите по първоинстанционното дело, намери следното:

Разгледана по същество депозираната молба е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д. №8973/2025 г. по описа на РС – Варна е заведено като искане за обезпечаване на бъдещ иск - чл.390 и сл. от ГПК, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД от Л. Л. А. против И. Г. К., за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба за окончателен по отношение на оземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. Варна, жк „Изгрев 1“, чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот.

Обезпечението е допуснато по силата на Определение №9451/10.07.2025 г. по ч.гр.д.

№8973/2025 г. на ВРС и е било изменено само в частта на определената от първоинстанционния съд гаранция по силата на определение №3824/14.08.2025 г.

Гаранцията е внесена на 14.07.2025 г., като на същата дата е била връчена на представител на молителката и издадената обезпечителна заповед. По делото на 12.09.2025 г. е било представено доказателство за завеждане на иска пред ВРС.

На 08.10.2025 г. по ч.гр.д. №8973/2025 г. на ВРС от страна на молителката И. Г. К. е била подадена молба с искане да бъде получено незаверено копие от определението, с което е допуснато обезпечението, заедно с обезпечителната заповед и всички останали документи приложени към молбата, която молба не е била удовлетворена от първоинстанционния съд.

Съдът намира, че молбата е неоснователна. С оглед процесуалните правила касаещи заповедното производство, когато обезпечителната мярка е възбрана, то актът, с който се инициира обезпечителното производство – обезпечителната заповед се връчва на ответника в обезпечителното производство от Службата по вписванията. Това е и меродавния момент, в който ответника може да узнае за предприетите против него обезпечителни мерки – чл.400, ал.2, изр.2 от ГПК. В закона никъде не е посочено задължение на съда в рамките на производството по издаване на обезпечителна заповед да е длъжен да връчва каквито и да са материали и актове в това производство. За ответника съществува възможността, като страна в производството да се запознае с цялото дело, включително и да изиска копия на актове по делото, след като заплати следващите се такси. Доколкото съдът не дължи исканите и посочени като забавени от него действия, то не следва да се приеме, че е налице бавност при извършване на същите.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 35297/03.12.2025 г. на ОС – Варна, подадена от И. Г. К. за определяне на срок при бавност по гр. дело №8973/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.257, ал.2, изр.3 от ГПК не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3