Решение № 128 от 10.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502580 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.

Образувано е по постъпили две въззивни жалби – от двете страни в производството, срещу решение №93/16.07.2024 г., постановено по гр.д.

№681/2023 г. по описа на РС Първомай, I граждански състав, с което е осъдено „*********, да заплати на В. С. Х., ЕГН **********, адрес: гр. **********, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 11000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП от 23.06.2023 г., причинено от виновното поведение на водача на л. а. „********** – И. Д. П., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” със „***********към момента на застрахователното събитие, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.07.2023 г. до окончателното заплащане, като иска за разликата над сумата от 11000 лв. до пълния предявен размер от 12000 лв. и претенцията за законна лихва за забава за 16.07.2023 г. са отхвърлени.

С решението „************, е осъдено да заплати на И. Г. Х., ЕГН **********, адрес: гр. **********, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП от 23.06.2023 г., причинено от виновното поведение на 1 водача на л. а. „******** – И. Д. П., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „********** към момента на застрахователното събитие, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.07.2023 г. до окончателното заплащане, като иска за разликата над сумата от 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. и претенцията за законна лихва за забава за датата 16.07.2023 г. са отхвърлени.

„************, е осъдено да заплати на малолетната И. З. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. **********, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП от 23.06.2023 г., причинено от виновното поведение на водача на л. а. „********* – И. Д. П., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „*************към момента на застрахователното събитие, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.07.2023 г. до окончателното заплащане, като иска за разликата над сумата от 4000 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв. и претенцията за законна лихва за забава за датата 16.07.2023 г. са отхвърлени.

„************, е осъдено да заплати на В. С. Х. сумата от 1643.86 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски по компенсация, както и на малолетната И. З. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. В. П., ЕГН **********, сумата от 613.04 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски по компенсация, а И. Г. Х., ЕГН **********, адрес: **********, е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ***********, сумата от 236.11 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски по компенсация. Посочена е и банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдените в полза на В. С. Х. и И. Г. Х. суми.

С въззивната жалба, подадена от В. Х., И. Х. и И. П. чрез законния представител Т. П., всички действащи чрез пълномощника си адв. Д. А., се обжалва решението в частта, в която са отхвърлени предявените от ищците искове. Излагат се съображения за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на съдебния акт, като се иска отмяната му в атакуваните части и уважаване изцяло на исковете.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди се, че е налице съпричиняване от пострадалите, не е доказано приключване на оздравителния процес извън нормалните за типа увреждане срокове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв.

С въззивната жалба, подадена от „************, чрез юрисконсулт Б. М., се обжалва съдебния акт в осъдителната част – за разликата над 5000 лв. до уважения размер от 11000 лв. обезщетение за В. Х., и в частта, в която са уважени предявените от И. Х. и И. П. искове, както и в частта, в която са им 2 присъдени разноски. Иска се отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят. При условията на евентуалност – иска се намаляване размера на претендираното обезщетение.

Излагат се подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност – допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост. Представят доказателства за заплатена сума в размер на 5000 лв. на В. Х. Акцентира се, че не е посочена банкова сметка на името на малолетната, по която да се преведат суми, като това е довело и до нищожност на атакуваното решение. Размерът на присъдените обезщетения е прекомерно завишен, а и не е съобразен приноса на пострадалите. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се иска да бъде оставена без уважение. Твърди се, че липсва противоречие между интересите на малолетната и нейните родители, което да налага открИ.е на сметка на името на детето. Независимо от това, на 25.07.2024 г. по имейл на застрахователя са изпратили банкова сметка на малолетната, разкрита в ****. Оспорват се твърденията, описани във въззивната жалба. Претендират се разноски.

Пред настоящата инстанция се представиха доказателства за открита в полза на малолетната И. П. банкова сметка.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Правилно е дадена и правната квалификация на исковете.

Не се възприемат доводите във въззивната жалба на застрахователя за нищожност на съдебния акт, тъй като в същия липсвало задължителното посочване на банкова сметка на малолетната. Съдебната практика е тР., категорична и еднопосочна относно това, кои пороци на съдебния акт водят до нищожността му (ТР №1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2011 г., ОСГТК; решение №27/22.04.2019 г. на ВКС по гр. д.

№1321/2018 г., IV г. о., решение №60138/26.01.2022 г. на ВКС по гр. д.

3

№723/2021 г., II г. о., решение №318/29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №2009/2013 г., III г. о., решение №248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №572/2011 г., IV г. о., решение №100 от 7.08.2019 г. на ВКС по гр. д. №2882/2018 г.) - нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписано или е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В решение №27/22.04.2019 г. на ВКС по гр. д.

№1321/2018 г., IV г. о. подробно е разяснено, че нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило – чл. 236, ал. 2 ГПК.

Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално - невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В тези случаи – на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно (в този смисъл – определение №2022/06.07.2023 г. по гр.д. №4310/2022 г. на ВКС, I г.о.). Непосочването на банковата сметка на страната не води до нищожност на съдебното решение, а, евентуално, до неправилност, като доводите на дружеството жалбоподател не могат да бъдат възприети. Още повече, че пред настоящата инстанция тази нередовност на исковата молба – липса на посочване на сметка на името на малолетната, бе отстранена.

С въззивната жалба на дружеството – застраховател се навеждат твърдения за липса на „обективна безпристрастност“ на първоинстанционния съд, тъй като не са уважени искания на дружеството, включително и свързани с малолетната ищца, като се аргументират с отказа на съда да извърши разпит на детето. Съдът не е длъжен да уважава всички искания на страните, а само тези, които са допустими, относими и ще допринесат за изясняване на фактическата обстановка по делото. Не се посочва какво е останало неизяснено, а и настоящата инстанция също счита, че изслушване обясненията на И. П. няма да допринесе за изясняване на обективната истина, а само ще причини допълнителни травматични изживявания, свързани с инцидента, за което са налице доказателства – заключението на СПЕ и разясненията на вещото лице Д.

По делото са представени доказателства, че преди завеждане на иска ищците са спазили разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправена извънсъдебна претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е отказано изплащане (л.20 от първоинстанционното дело), което поражда интереса от предявяване на исковете. Чл.498, ал.3 от КЗ посочва, че 4 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Налице е втората хипотеза от предпоставките за допустимост на иска.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с искова молба, депозирана от В.

С. Х., И. Г. Х. и И. З. П., действаща чрез своята майка и законен представител Т. В. П., срещу „Застрахователно акционерно дружество *********, като са предявени кумулативно обективно и активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди в резултат на настъпило на 23.06.2023 г. застрахователно събитие, както следва: 1) от В. С.

Разпечатката съдържа 36 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6266ecd9-732d-43a3-9f20-5babb20b8dc9