Разпореждане № 14500 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14500 гр. София, 06.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Гражданско дело № 20231100100532 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена до Софийски районен съд искова молба с вх. № 22527/27.05.2011 г. от Н. Н. срещу Прокуратурата на Република България, К.М. и Държавата с искане да заплатят солидарно сумата от 2000,00 лв.

(частичен иск) – обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – накърняване на доброто име и репутация, причинени от подаденото от К.М. на 22.11.2010 г. писмено искане за прекратяване на производството по гр. д. № 26283/2010 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), което съдържало неверни твърдения и обидни квалификация спрямо Н. Н.. Твърди се, че Прокуратурата на Република България и Държавата отговаряли, тъй като за извършването на деликта К.М. била злоупотребила с предоставените й от тях властнически правомощия.

По подадената исковата молба първоначално е образувано гр. д. № 22435/2011 г. по описа на Софийски районен съд 39-състав.

Исковата молба е подадена чрез адв. М.Т.. По делото не е представено пълномощно от Н. Н. в полза на адв. Т., но в открито съдебно заседание на 26.03.2013 г. ищецът заявява, че поддържа исковата молба (том 1, л. 173, дело СРС).

Представено е пълномощно в полза на адв. Н. М. (том 1, л. 10, дело СРС).

Представено е вносна бележка за платена държавна такса в размер на 80,00 лв.

(том 1, л. 9, дело СРС).

С разпореждане от 02.09.2011 г. по гр. д. № 22435/2011 г. по описа на Софийски районен съд е върната исковата молба спрямо К.М.. В мотивите на СРС е посочено, че производството срещу К.М. е недопустимо, тъй като в случая тя се ползва от функционален имунен в качеството й на прокурор. Разпореждането е влязло в сила на 09.05.2012 г. (съобщението е връчено на ищеца на 17.10.2011 г.ом 1, л. 13, дело СРС).

С протоколно определение от 26.03.2013 г. съдът допуска увеличение на размера на иска на 5100,00 лв. (том 1, л. 173 гръб, дело СРС).

Представено е вносна бележка за платена държавна такса в размер на 124,00 лв. (том 1, л. 182, дело СРС).

Със заявление от 18.06.2015 г. ищецът иска увеличение на размера на иска на 25 100,00. Не е уточнено дали отново искът е предявен като частичен или това е пълният размер на претенцията. (том 1, л. 341, дело СРС).

С определение от 07.07.2019 г. по ч.р. д. № 13044/2018 г. по описа на 1

Софийски градски съд е потвърдено определение от 25.01.2016 г. по гр. д. № 22435/2011 г. по описа на Софийски районен съд 39-състав, с което е отказано освобождаването на ищеца от задължението за заплащане държавна такса и разноски в производството. Определението е влязло в сила на 11.07.2022 г. (л. 20 гръб, ч.р. д. № 13044/2018 г. СГС).

С определение от 05.12.2022 г., влязло в сила на 29.12.2022 г., районният съд е приел, че предвид заявеното искане за увеличаване на размера на иска, делото не му е подсъдно, поради което е прекратил производството и е изпрател делото по подсъдност на Софийски градски съд, пред когото е образувано настоящото производство (том 2, л. 557, дело СРС).

На 22.12.2022 г. от Н. Н. е подадена молба (том 2, л. 561 дело СРС) с искане за продължаване на срока (неуточнено кой срок) и бланкетно искане за предоставяне на правна помощ. В изявлението обаче се съдържат нецензурни думи и квалификации, поради което на основание чл. 101, ал. 1 ГПК същото се явява нередовно, като на страната следва да се дадат указания за последващите й изявления до съда.

С разпореждане 11058/28.04.2025 г. Съдът е дал указания на ищеца – в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с преписи според броя на ответниците да отстрани нередовностите на исковата молба, съобразно подробните дадени указания – да се уточнят обстоятелствата, въз основа на които намира, че Прокуратурата на Република България и Държавата отговарят за извършените от К.М. действия като ответник по гр. д. гр. д. № 26283/2010 г., по което се твърди последната да участва в лично качество, както и да уточни дали претенцията за заплащане на сумата от 25 100 лв. е пълният или частичен размер на иска.

В същия срок е указано да се представят и доказателство за платена държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 800 лева за увеличената част от иска.

Съобщение за указанията на Съда е връчено на ищеца на 17.05.2025 година.

В срока за изпълнение указанията на Съда е постъпила молба от 23.05.2025 г., с искане за продължаване на сроковете и с искане по чл. 95 от ГПК.

С разпореждане от 27.05.2025 г. СГС е оставил без уважение искането на ищеца по чл. 63 от ГПК, като е разпоредил прилагане на молбата, вкл. и относно искането по чл. 95 от ГПК, като е посочил, че исканията не отговарят на подробните указания, дадени с разпореждане 11058/28.04.2025 година.

Съдът намира, че съгласно дадените изключително подробни мотиви в разпореждане 11058/28.04.2025 г., процесуалното поведение на страната следва да се възприеме като представляващо проява на злоупотреба с права, доколкото съдът отново е сезиран с искане за предоставяне на правна помощ, при условие, че самият ищец е юрист, който надлежно и активно упражнява адвокатската професия, както и, че има упълномощени адвокати по делото, като в различен период от време оттегля пълномощни.

Не са посочени и убедителни доводи защо е необходимо да се удължава срок за отстраняване на нередовности на исковата молба, при условие, че се касае за производство, образувано през 2011 година пред СРС. Индивидуалната натовареност на ищеца, съответно на единия от упълномощените адвокати по делото не представлява такава важна причина, доколкото на съда е служебно известно, че описаният обем дела се дължи на процесуалната активност на самия ищец, т.е самият се е поставил в положението да е страна по стотици дела, поради което и не може да използва този довод, за да бъде освободен от задължението да съблюдава установени 2 съдебни процедури.

Следва да се отбележи и, че към момента на постановяване на настоящото произнасяне, вече е изтекъл срок от 3 седмици, т.е ищецът е разполагал с достатъчно време да предприеме активни действия по изпълнение указанията на Съда, като указанията на Съда за внасяне на дължимата държавна такса по увеличената претенция са дадени още от СРС.

Поради това, доколкото не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба, същата следва да бъде върната.

Водим от горното и на основание чл. 129 вр чл. 127, ал.1, т.4 и чл. 128 от ГПК, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба, вх. № 22527/27.05.2011 г. от Н. Н. срещу Прокуратурата на Република България и Държавата.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред САС.

Указва на ищеца, че при обжалване се дължи държавна такса в размер на 15 лева по сметка на САС по частната жалба поотделно, като към частната жалба следва да бъде приложен платежен документ, в който да бъде посочен номера на делото на СГС, по който е постановен обжалвания акт.

При подаване на частна жалба, която не е в цялост, не носи подписа на частния жалбоподател и без приложени доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС, с посочване в платежния документ изрично на обжалвания акт,с номер и дата на издаването му, същата ще бъде върната, без да се дават нови указания.

Указва на страната Н. Н., че с оглед подаването на многобройни молби по делото, които затрудняват разглеждане на същото в разумни срокове, а в същото време и затрудняват работата на съдебния състав по другите дела, искания по чл. 63 от ГПК, за правна помощ и други, следва да бъдат обосновани с новонастъпили факти след датата на постановяване на настоящия акт.

Молби, които не са подадени в цялост – всички страници, вкл. и подписани от страната, и които не са обосновани изрично с обстоятелства, настъпили след 06.06.2025 (в това число доводи, свързани с обявената през 2020 г. пандемия, чиито последици вече са преодолени при организацията на работа на съдилищата и държавните институции, или индивидуалната натовареност на страната, която не представлява внезапно, неотстранимо препятствие) няма да бъдат разглеждани по същество, а ще се прилагат по делото.

Указва на страната, че съгласно чл. 100а от ГПК процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации, като в такъв случай те се смятат за нередовни.

Поради това страната следва да адресира Съда с изявления, които отговарят на изискванията на закона, като при неизпълнение, Съдът няма да зачита същите и няма да дава последващи указания за отстраняването на тези нередовности (аргументи и от определение 13/10.01.2019 г. по ч. гр. дело 3677/2017 г. III ГО на ВКС).

Съдът указва на страната, че съгласно чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България не се допускат както злоупотребата с право, така и реализацията на формално призната възможност, чийто ефект единствено засяга чужди права и законни интереси. Предписаните процедури на съдействие от съда са средство за 3 отстраняване на пропуск. Игнорирането на създадената организация с цел преустановяване на действия, ангажиращи времето на съда без реална полза за страната, но същевременно препятстващи дължимото внимание към останалите дела ще бъде третирано като злоупотреба с процесуални права.

Препис – на ищеца Н. Н..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4