Решение № 1125 от 19.03.2018, Районен съд - Варна

Р

E Ш

Е Н И Е

№ ……………./19.03.2018 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА

МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8615/2017 г.

Производството е образувано по предявен от В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:*** срещу „П.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** и „*, със седалище и адрес на управление:*** иск с правна квалификация чл. 135, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищцата сделката, обективирана в договор за покупко-продажба на движими вещи от 01.11.2016 г., заверен за вярност на 01.12.2016 г., сключен между първия ответник „П.” *, ЕИК * и „*”

ЕООД

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищцата В.Д.С., ЕГН ********** е сключила трудов договор с „П.” ЕООД, ЕИК *, по който е заемала длъжността „продавач-консултант” в автосервиз за ауспуси, находящ се в град * като трудовото правоотношение е прекратено на 28.10.2016 г. Работодателят „П.” ЕООД, ЕИК * не е заплатил дължимите трудови възнаграждения за месец юни, юли, август, септември и октомври 2016 г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014, 2015 и 2016 г. Относно дължимото трудово възнаграждение и обезщетението за неползван платен годишен отпуск ищцата е предявила искови претенции срещу работодателя „П.” ЕООД, ЕИК *, въз основа на което е образувано гр.д. № */2017 г. по описа на Районен съд, град *. Посочва, че е кредитор по отношение на първото ответно дружество. Твърди се, че с договор за покупко-продажба на движими вещи от 01.11.2016 г., заверен на 01.12.2016 г. с предмет две машини за огъване на тръби „ВEND – PAK INC”, на стойност 1800 лева, сключен между ответниците в настоящото производство се увреждат интересите на ищцата като кредитор, тъй като „П.” ЕООД не разполага с друго имущество годно да я удовлетвори. Излагат се съображения, че действителната дата на договора е датата, на която същият е заверен – 01.12.2016 г. В исковата молба се излагат твърдения, че дружеството „П.” ЕООД, ЕИК * е собственост на *, която е свекърва на * управляваща „П.”

ЕООД като последната се занимавала с всички дейности на дружеството „П.” ЕООД като заплащала заплати на работниците, управлявала дружествените работи и представлявала същото, макар че не била управител на същото от 2013 г. Посочва се, * не само е знаела за задълженията на „П.” ЕООД към ищцата, но и се опитвала по всякакъв начин да препятства възможността за удовлетворяване на вземането. Счита, че са налице всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД, поради което моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на „П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***. Оспорва изцяло исковата претенция като счита, че същата е неоснователна. Не се оспорва обстоятелството, че между ищцата и първия ответник е налице висящо трудово дело, което е образувано няколко месеца след продажбата на машините и отразяването им в дневниците за покупко-продажба. В настоящия случай се касае за извършена реална сделка между две дружества и това дали дружествата са на познати лица или не е без значение, тъй като машините предмет на сделката са вписани в активите на дружеството купувач и отписани от активите на дружеството продавач. Освен това сделката е станала преди образуване на което и да е от посочените в исковата молба гражданси дела, което от своя страна опровергава твърдението, че е налице привидност на покупко-продажбата. Сочи, че продажбата е продиктувана от факта, че първият ответник не реализира вече дейност, поради което техниката не му е необходима. Оспорва твърденията, че датата на договора е антидатирана като посочва, че с договор за наем между „*” ЕООД и „П.”

ЕООД последния е наел помещението, където се извършва дейността на дружеството и се използват процесните машини. Моли исковата претенция да се отхвръли.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на „П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***. Заявява, че оспорва изцяло предявената искова молба.

Твърди, че вече не дружеството, което представлява не упражнява дейност, което е причината да се продадат машините и да се освободи сервиза като последния е нает от втория ответник, който упражнявал същата дейност. Завява, че ищцата няма да получава каквото и да е възнаграждение. Посочва се, че ищцата злоупотребява с положението си, тъй като на нея е било доверено осъществяването на дейността на дружеството и заплащането на заплатите, тъй като управителя през цялото време е бил в Карлово. Моли исковата претенция да се отхвърли.

Съдът, с оглед приетите по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетия като писмено доказателство договор за покупко-продажба на стоки от 01.11.2016 г. се установява, че същият е сключен между „П.“ ЕООД, ЕИК *, с управител и представител на дружеството – * като продавач и „*“ ЕООД, ЕИК *, с управляващ Елена Стоева като купувач. Този договор е с предмет продажба на две машини за огъване на тръби „ВEND – PAK INC”. Стойността на всяка от тях е 900 лева. Същият е заверен за вярност с нотариална заверка, извършена на 01.12.2016 г. от нотариус с рег. № * в НК и район на действие Районен съд, град *. Като писмено доказателство по делото е приета и фактура № */01.11.2016 г., от която е видно, че доставчик на описаната в нея стока – машини за огъване на тръби „ВEND – PAK INC”, на стойност 1800 лева, е дружеството „П.“ ЕООД, а получател на същите е дружеството „*“ ЕООД.

По делото като писмено доказателство е приета и фактура № */22.11.2016 г. за продажбата на други две машини на обща стойност 2000 лева като доставчик и получател отново са посочените дружества съответно - „П.“ ЕООД и „*“ ЕООД. Представено е и банково бордеро от 28.11.2016 г., от което се вижда, че по банков път дружеството „*“ ЕООД е заплатило сумата от 7953,20 лева като в основанието за извършеното плащане фигурират и гореописаните две фактури.

От приетите като писмени доказателства извадки от Търговския регистър е видно, че управител на „П.“ ЕООД е лицето *, а на дружеството „*“ ЕООД – *

От заключението на назначената по делото ССчЕ е видно, че е налице плащане по издадените фактури № * и № *, което е извършено по банков път. От счетоводството на „П.“ ЕООД са отписани процесните четири броя машини като активи на дружеството през м.11.2016 г. и след това през м.12.2016 г., а в счетоводството на дружеството „*“ ЕООД същите са налични като активи и към настоящия момент.

От трудов договор № */03.04.2014 г. се установява, че е налице възникнало въз основа на същия трудово правоотношение между „*“ като работодател и В.Д.С. като работник/служител като същото е прекратено, видно от приетата като писмено доказателство заповед № */28.10.2016 г. на основани чл. 330, ал.2, т.6 КТ. От сключения трудов договор е видно, че работодателя е поел задължението да заплаща дължимото трудово възнаграждение до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Представени и приети като писмени доказателства са и ведомости за заплати за месеците октомври, септември, август, юли и юни 2016 г., от които е видно, че срещу името на В.Д.С. в графата „получил сумата“ – не е налице положен подпис от нейна страна.

От представеното решение по гр.д. № */2017 г. по описа на Районен съд, град * се установява, че се осъжда дружеството „П.“ ЕООД, ЕИК * да заплати на В.Д. Славово сумата от 2095.42 лева, представляваща сбор от неизплатено брутни трудови възнаграждения, дължими за периода м. юни 2016 г. до м. октомври 2016 г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 135.28 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забавено изпълнение на задълженията за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за периода от 31-во число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо съответното възнаграждение до датата на исковата молба – 19.05.2017 г., а също така и сумата от 758,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. и 2016 г. като е отхвърлена исковата претенция за разликата над 758,24 лева до пълно претендирания размер от 1108.93 лева.

От решение от

08.11.2013 г. се установява, че * в качеството си на наследници на *, приживе едноличен собственик на капитала на „П.“ ЕООД са взели следните решения, а именно да се продължи дейността на дружеството като занапред същото ще осъществява дейност с правна форма ЕООД като едноличен собственик на капитала ще бъде * и същата ще взема решения за управлението и представителството на дружеството. От протокол-решение от 19.11.2013 г. на едноличния собственик на капитала на „П.“ ЕООД * е видно, че за управител на дружеството е назначена *. От приетата като писмено доказателство справка от Търговския регистър по отношение дружеството „П.“ ЕООД и от договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите се установява, че на 03.12.2013 г. * е прехвърлила дружествените дялове изцяло на *.

От удостоверение за наследници, издадено от Община *, град * се установява, че сред наследниците на *, починал на 30.10.2013 г. е *, негова съпруга. От удостоверение за родствени връзки, издадено отново от Община *, град * е видно, че майка на * е лицето *.

От приетата по делото като писмено доказателство покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 885/2017 г., образувано по искане на взискателя * срещу „П.“ ЕООД като длъжник се установява, че същата е връчена на 23.10.2017 г. чрез пълномощника *.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля *, който е бил в трудови правоотношения с „П.“ ЕООД до ноември 2016 г. Посочва, че за времето, в което полагал труд шеф на дружеството била *, която и заплащала заплатите на служителите. Твърди, че по времето когато работил за дружеството заедно с него труд полагали ищцата и *, но не знае дали същите имат невзети трудови възнаграждения.

Останалите събрани по делото писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, поради което не следва да бъда подлагани на доказателствен анализ от страна на съда.

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване на относимите разпоредби, съдът намира следното от правна страна:

По предявения иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е налице сключен възмезден договор между длъжника „П.” ЕООД и третото лице „П.” ЕООД; качеството си на кредитор спрямо длъжника „П.” ЕООД; намаляване имуществото на длъжника чрез извършената покупко-продажба; знание у длъжника, че уврежда кредитора и знание на третото лице за увреждането на кредитора.

От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства договор за покупко-продажба на стоки от 01.11.2016 г. с нотариална заверка за вярност, извършена на 01.12.2016 г. от нотариус с рег. № 561 в НК и район на действие Районен съд, град *, издадената фактура № */01.11.2016 г. и банково бордеро от 28.11.2016 г., от което е видно извършено заплащане по горецитираната фактура, както и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал следва изводът, че е налице доказването на сключен възмезден договор между дружествата „П.” ЕООД и „П.” ЕООД.

Установява се по безспорен начин и качеството кредитор на ищеца В.Д.С. по отношение на търговско дружество „П.“ ЕООД. Последното има задължение към нея във връзка с неизплатените й трудови възнаграждения, което се доказва от събраните по делото писмени доказателства – сключения трудов договор № * г. между С. и „*“; заповед № * г. на работодателя за прекратяване на същия; ведномостите за заплатите за месеците октомври, септември, август, юли и юни 2016 г., от които е видно, че дължимите трудови възнаграждения не са получени от ищцата с оглед липсата на положен подпис от нейна страна в графата „получил сумата“. Вземанията на ищцата относно дължимите трудови възнаграждения за месеците септември, август, юли и юни 2016 г. са възникнали преди сключването на договора за покупко-продажба от 01.11.2016 г., аргумент от приетия като писмено доказателство трудов договор */03.04.2014 г., от който се установява, че „П.“ * е поело задължението да заплаща дължимото на С. трудово възнаграждение до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. В настоящия случай въпреки невлязлото в сила решение по гр.д. № № */2017 г. по описа на Районен съд, град * от съвкупния анализ на останалите събрани по делото доказателства се доказва качеството кредитор на ищеца, тъй като кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само това лице, което има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства, каквото доказване беше проведено в настоящия случай. В този смисъл решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д.