Решение № 637 от 27.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Благоевград, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Каменова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Милена Каменова Гражданско дело № 20221200101085 по описа за 2022 година

Производството е по чл.439 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба от Р. Ш. срещу П. Б.. Ищецът твърди, че по силата на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК от 05.02.2009 г. издадена по ЧГРД № 86/2009 г. по описа на РС Г.Д. и ИЛ издаден по същото дело, е осъден да заплати на ответницата сума в размер на 47 000 лева, представляваща задължение по абстрактна менителнична сделка, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.02.2009 г., до изплащане на вземането. Сочи, че по издаден ИЛ е образувано ИД № 88/2009 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС Благоевград. Делото е прекратено на 09.08.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди, че за периода от 09.08.2016 г. до 28.09.2022 г. не са предприемани изпълнителни действия от страна на кредитора П. Б.. На 28.09.2022 г. е образувано ИД № 83/22 г., по описа на ДСИ при РС Г.Д..

Твърди, че във вр. с образуваното ИД № 83/2022 г. е получил съобщение, че следва да заплати на ответницата сума в размер на 47 000 лева, ведно със законна лихва, която възлиза в размер на 62 775,69 лв. и разноски.

Поддържа, че посоченото и претендирано от ответника Б. вземане е погасено поради изтичане на общия 5-годишен давностен срок.

Твърди, че последното изпълнително действие по ИД № 88/2009 г. е извършено преди 09.08.2014 г., с оглед на което и към датата на прекратяване на изпълнителното дело са били налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Общата погасителна давност била настъпила още през 2019 г., към която дата е нямало предприети изпълнителни действия. В тази връзка сочи и т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г.

1

Твърди, че с оглед горното за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 47 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.02.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 940 лева разноски по ЧГРД № 86/2008 г. по описа на РС Г.Д., за които суми е издаден ИЛ по ЧГРД № 86/2009 г. на РС Г.Д. и е образувано ИД № 83/2022 г. на ДСИ при РС Г.Д., поради погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото. Сочи, че исковата молба е неоснователна. Сочи, че вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което и давностния срок е 5- годишен и че след влизане в сила на заповедта за изпълнение в сила е започнал да тече нов давностен срок.

Сочи, че давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие.

Твърди, че към момента на образуване на ИД № 88/2009 г. по описа на ЧСИ Дервиш е било в сила постановление на Пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 г., в което изрично било посочено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, относно принудителното осъществяване на вземането.

Твърди, че докато е траел изпълнителния процес, давността е спряла да тече и нов давностен срок е започнал да тече след прекратяване на изпълнителното дело през 2017 г.

В петгодишния срок са настъпили нови факти и обстоятелства, които прекъсват давността, а именно на 14.08.2020 г. бил сключен договор за встъпване в дълг между ответницата и лицето В. Ш.а. За обезпечаване на задължението В. Ш.а е подписала и Запис на заповед от същата дата. Твърди, че по силата на спогодба от 08.07.2022 г. сключена между ответницата П. Б., ищецът Р. Ш. и солидарния длъжник В. Ш.а, ищецът и солидарният длъжник са признали пред кредитора ответницата по делото, вземането от 47 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2009 г. и разноски от 940 лева.

Двамата длъжници са се задължили да заплатят посочената сума и разноските в срок до 31.07.2022 г.

Ответницата сочи, че с признаването на вземането от длъжника се прекъсва давността и започва да тече нова давност.

Отделно от това, в 5-годишния срок е образувано ново ИД № 83/2022 г. по описа на ДСИ при РС Г.Д..С образуването на новото ИД давността е периодично прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия, включително наложена възбрана и запор.

Сочи се, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени по давност.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По делото не е спорно, че по силата на влязла в сила Заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 417 от ГПК от 05.02.2009 г. издадена по ЧГРД № 86/2009г. по описа на РС Г.Д., ищецът е осъден да заплати на ответницата сума в размер на 47 000 лева, представляваща задължение по абстрактна менителнична сделка, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.02.2009г., до изплащане на вземането. Издаден е изпълнителен лист и е образувано ИД № 88/2009г. по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС Благоевград. Делото е прекратено на 09.08.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не е спорно, че на 28.09.2022 г. е образувано ИД № 83/22 г., по описа на ДСИ при РС Г.Д..

На 14.08.2020г. е сключен договор за встъпване в дълг между ответницата и лицето В. Ш.а, подписан и от кредитора. За обезпечаване на задължението В. Ш.а е подписала и Запис на заповед от същата дата. Приложена е и спогодба от 08.07.2022 г. сключена между ответницата П. Б., ищецът Р. Ш. и солидарният длъжник В. Ш.а. Двамата длъжници са се задължили да заплатят посочената сума и разноските в срок до 31.07.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Относно исковете по чл.439 ГПК:

Специалната защита на длъжника чрез иска по чл.439 от ГПК е предвидена при предприети въз основа на изпълнителното основание изпълнителни действия. Правният интерес от водене на този иск е налице във всички случаи, когато длъжникът в изпълнителното производство завява фактически и правни твърдения, които обосновават доводите му за недължимост на вземането по изпълнителния лист, основаващи се на факти, настъпили след влизане в сила приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание

В т.10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК/чл.330,ал.1,б.”д” ГПК отм. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, 3 книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116,б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116,б.”в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116,б.”в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.

Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови издпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/.. Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т.дело 3/ 2020г. на ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Тълкувателното решение се състои от две части. С първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, 4 които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. В случая изпълнително дело 88/2009г. е образувано на 23.02.2009г. и давност не е текла до 26.06.2015г. 5-годишната погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015г.

/постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и до 26.06.2020г. е изтекла, тъй като от приложените по делото доказателства, неоспорени от страните, не се установяват действия, с които да е прекъсната давността. Първото такова е от 14.08.2020г. договор за встъпване в дълг, което е без значение, тъй като на 26.06.2020г. погасителната давност за вземането е изтекла.