Решение № 199 от 06.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. П., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№5264/31.05.2024 г., подадена от непълнолетната Г. С. П., действаща лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г., чрез пълномощника си адв. С. М., против Решение №186/10.05.2024 г. по гр.д.№527/2023 г. на ХОС, с което са отхвърлени изцяло обективно съединени искове на Г. С. П. против ответника Община Л., за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния вуйчо Г.Д.Г., починал на ** г. в резултат от ПТП, настъпило в село В.П., Х. област, в резултат от бездействието на ответника по изпълнение на задължения, свързани с ремонт и поддръжка на пътното платно, КАКТО и за сумата от 78 567 лв., представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 01.08.2020 г. до предявяване на исковата молба, КАКТО и законната лихва върху главницата за периода от предявяването на иска до окончателното плащане, като е осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 10 250 лв.

Релевирани са оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Поддържа се, че в първоинстанционното производство се установяват фактите, от които ищцата черпи активната си процесуална легитимация за предявяването на исковете, но съдът не е изложил формираните собствени изводи в тази връзка; доказателствата са анализирани едностранчиво; необосновано се приема, че отношенията между ищцата и нейния вуйчо не са „особени лични отношения“, обуславящи трайна и 1 дълбока емоционална връзка между тях, и че липсват претърпени болки и страдания в конкретния случай. Фактът, че в момента на загубата на нейния вуйчо ищцата е била десетгодишна, съдът необосновано счита за опровергаващ извода за наличие на трайна и дълбока връзка с нейния вуйчо, като не е съобразено установеното по делото обстоятелство, че ищцата е загубила биологичния си баща, и починалият е заемал мястото му в семейния кръг на детето. Съдът подробно е обсъдил поведението на загиналия, и вмененото му задължение да се съобразява с пътната обстановка и съС.ието на пътя, но не е взел предвид показанията на свидетелите, че съС.ието на пътната настилка е било опасно, и на мястото на инцидента не са били поставени предупредителни пътни знаци. От заключението на експертизата се установява, че дупката, в която е попаднала гумата на автомобила, е допринесла за удвояване на наклона и челното съпротивление на остатъчното асфалтово покритие. Твърденията на свидетелите, че тегленото ремарке било претоварено, не са основани на направени измервания, а експертизата не е дала отговор за допустимата товароносимост на ремаркето, поради което фактът на претовареност на ремаркето не може да се приеме за установен. От показанията на ** на селото Я. се установява, че той е сигнализирал ответника за съС.ието на улицата, но не са били предприети действия за обезопасяването или затварянето й. По тези съображения жалбоподателят счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че пострадалият Г. сам с действията си е причинил вредоносния резултат, като поведението на ответника няма отношение към този резултат, и същото не е било обсъдено от съда. Настоява се за постановяване на решение, с което обжалваното решение да бъде изцяло отменено, и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени исковите претенции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбоподателката е освободена от задължението за внасяне на държавни такси по делото, поради което въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, процесуално допустима е, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№5931/19.06.2024 г., подаден от Община Л., чрез адв. Т. К., надлежно упълномощена. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба.

Оплакванията за неяснота в мотивите и необективност на анализа, са неоснователни. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила с отказа на съда да допусне поисканата СПсЕ - искането за установяване чрез експертиза на съС.ие „дълбока скръб“ би било основателно при наличие на събрани за това съС.ие данни, каквито по делото не са налице.

Правилно съдът е приел, че ищецът е извън кръга на лицата, определени с ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест, по делото не се установяват обстоятелства, обуславящи по изключение активна легитимация на ищеца, съгласно критериите, установени с ТР №1/21.06.2018 г. по т.д.

№1/2021 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се съдебна практика на ВКС по сходни случаи при отношения между чичо и племенник, на която постановеното първоинстанционно решение 2 напълно съответства. Съдът обосновано и в съответствие със закона е достигнал до извода, че пострадалият сам е предизвикал настъпването на процесното ПТП, което е довело до смъртта му, като е допуснал груби нарушения на ЗДвП, подробно анализирани от съда и установени от приетата по делото САТЕ. В конкретната ситуация загиналият Г. Г. е имал техническа възможност да възприеме вида и съС.ието на улицата и да предотврати настъпването на произшествието, като се вземе предвид и обстоятелството, че е съществувал и друг по-безопасен маршрут, по който е могъл да премине. Установените по делото факти за противоправното поведение на водача и проявената от него груба небрежност, са довели до настъпването на ПТП, а не наличните неравности на пътното платно, които не стоят в причинна връзка с настъпилото ПТП. По тези съображение се настоява да бъде потвърдено обжалваното решение.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден.

По допустимостта на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е заявила, че за претърпените психически и физически болки и страдания, траещи и към момента на депозирането на исковата молба, причинени от смъртта на нейния вуйчо, ищцата претендира заплащане на обезщетение на стойност 150 000 лв., което ответникът да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане, както и претендира осъждане на ответника да й заплати законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от три години преди датата на депозиране на исковата молба, в размер на 47 160 лв. Същите искания са формулирани и в петитума на исковата молба. В разрез с така формулирания от ищцата ясен петитум и непротиворечиво изложени искания в същия смисъл в обстоятелствената част на исковата молба, в титулната част на исковата молба е посочено: „Цена на иска: 250 000 лв., 78 567 лв.“. Въз основа на така посочената от ищцата цена на иска, съдът е приел, че ищцата е предявила иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., и за законна лихва върху тази сума за периода от три години преди датата на депозиране на исковата молба в размер на 78 567 лв., и се е произнесъл по искове в тези размери, а не в предявените размери съгласно обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Така постановеното решение е частично недопустимо, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК, задължително изискване за редовността на исковата молба е посочването на цената на иска от ищеца, когато искът е оценяем.

Неправилно определената цена на иска от ищеца обаче не съставлява нередовност на исковата молба, тъй като цената на иска се определя от петитума на исковата молба, съобразно правилата на чл.68 и чл.69 от ГПК. Съгласно чл.70, ал.1 от ГПК, цената на иска се посочва от ищеца, като в случай на несъответствие между указаната от ищеца цена на иска с действителната, съдът определя цената на иска. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда най-късно в първото по делото съдебно заседание.

3

Незаявените в срок възражения срещу цената на иска, която е и реквизит на редовната искова молба, се преклудират. Спор не може да се повдига по-късно, включително и в касационна инстанция /така в Определение № 206 от 08.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1623 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Този преклузивен срок е въведен, тъй като цената на иска е от значение за определяне на дължимата държавна такса, както и за определяне на родовата подсъдност на спора. Тя обаче не определя спорното право – то се определя от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съгласно дадените указания с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, когато отразената в исковата молба цена на иска не съответства на заявения петитум, съдът служебно може да определи действителната цена, като не е обвързан с посочената от ищеца цена на иска, а по исковете за оценяеми спорни права следва да я определи в зависимост от съдържанието на спорното право. Като не се е съобразил с предявеното от ищцата спорно право, а се е произнесъл по непредявени искови претенции, съдът е постановил недопустим съдебен акт в частта за сумата над предявения размер от 150 000 лв. до размера от 250 000 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата над размера от 47 160 лв. до размера от 78 567 лв. по иска за законна лихва върху главницата на обезщетението за периода от три години преди датата на предявяване на исковата молба. В тези части решението на първостепенния съд следва да бъде обезсилено, като постановено свръх петитум, по непредявени искове.

В останалата си част съдебният акт е постановен по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

По делото не е спорно, че на 29.07.2018 г. в село В.П., Община Л., област Х., на улица – публична собственост на Община Л., находяща се в урбанизираната част на селото, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е загинал Г.Д.Г. – вуйчо на ищцата /брат на нейната майка/. Към момента на смъртта му ищцата е била на 10 години.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не спори, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя вуйчо – душевни болки и страдания, но се релевира възражение, че ищцата не е материално активно легитимирана да претендира обезщетяването на тези вреди, тъй като не принадлежи към кръга на лицата, на които е призната материално-правна легитимация да претендират обезщетение от смъртта на близък, съгласно ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., нито е налице изградена между ищцата и пострадалия емоционална връзка, която надхвърля по интензивност присъщата на връзката между вуйчо и племенник, и обосновава по изключение репарирането на претърпените от ищцата вреди, съгласно разясненията, дадени с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Във връзка с така релевираното възражение, по делото се установява следното от фактическа страна:

4

Пострадалият Г.Д.Г., починал на 29.07.2018 г. при процесното ПТП, към момента на смъртта си е бил на * години, неженен, без деца, съгласно приетото Удостоверение за съпруга и родствени връзки ** г. /на л.12 от делото на ХОС/, като неговите най-близки живи роднини са били неговата майка В. Г. Г., и неговата сестра Х. Д. Г., на 42 години. Съгласно Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №** г. /на л.13/, Х. Д. Г. е неомъжена, и има три деца – ищцата Г. С. П., родена на ** г., и двама сина – С.С.П., роден на ** г., и В. С.П., роден на ** г. Съгласно представения Препис – извлечение от акт за смърт №** г. /на л.29/, бащата на децата – С.С.П., е починал на ** г. От Удостоверение за наследници ** г. /на л.30/ се установява, че починалият Г.Д.Г., към момента на смъртта си е бил регистриран с постоянен адрес в **, на който адрес е бил регистриран и към датата на издаване на Фактура ** г. /на л.146/, който адрес е идентичен с поС.ния адрес на ищцата и нейната майка, съгласно представена Декларация за семейно и имотно съС.ие /на л.31/, Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.09.2019 г. /на л.6/, Постановление за уведомяване на пострадал от престъпление от 22.01.2019 г. /на л.144/.