Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 05.02.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 657/2023
Вид
Решение № 42
Подписан
05.02.2024
В сила
05.02.2024
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Разлог, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100657 по описа за 2023 г.

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от Р.Г.Т., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.

„К.М.“№1, Адв.Д. „Г., П.“, чрез адв. В.П., против „Н.БГ“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.

„Г.Д.“№59, представлявано от Е.Т. – управител.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор №105 от 03.06.2019 г.

Съгласно чл.4 от договора страните са договорили основно месечно трудово възнаграждение от 560.00 лв. и допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит от 0.6% за всяка година трудов стаж при този работодател. В чл.5 от договора страните са договорили платен годишен отпуск от 20 дни. С всяко изменение на МРЗ трудовото възнаграждение на ищеца се актуализирало с допълнително споразумение към трудовия договор. Съгласно споразумение от 01.04.2022 г. основното трудово възнаграждение за 2022 г. на ищеца е договорено от 710.00 лв., а с последващо такова от 03.01.2021 г. размерът на трудовото възнаграждение за 2023 е 780.00 лв. До м.10.2022 г., ответникът макар и със забава изплащал трудовите възнаграждения на ищеца. След тази датата преустановил изплащането му, което мотивирало ищеца да подаде сигнал до Д„ИТ“-Б. Неплащане на трудовите възнаграждения мотивирало ищеца да поиска прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Със Заповед №090 от 26.06.2023 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди се, че към датата на депозиране на ИМ, ответникът дължи на ищеца сумата от 5`802.86 лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода ноември и декември 2022 г. и периода м.01.-м.06.2023 г., сумата от 13.00 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко вземане, считано от 10.12.2022 г. до 26.06.2023 г., сумата от 780.00 лв. – обезщетение в размер на 1 брутна заплата при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие и сумата от 397.02 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата на което да осъди „Н.БГ“-ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№59, представлявано от Е.Т. – управител, да заплати на Р.Г.Т., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„К.М.“№1, следните суми:

- сумата от 5`802.86 лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода м.11.-м.12.2022 г. и периода м.01.-м.06.2023 г., сумата от 13.00 лв. – лихва за забава 1 върху главницата за периода от падежа на всяко вземане, считано от 10.12.2022 г. до 26.06.2023 г., сумата от 780.00 лв. – обезщетение от 1 брутна заплата при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие и сумата от 397.02 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху вяска от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №1055 от 11.10.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответното дружество препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

Съобщенията адресирани до ответника са връчени по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, чрез залепване на уведомление по седалището и адреса на управление на дружеството.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, въпреки предоставената от съда възможност ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ.

В първото ОСЗ ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в ОСЗ, проведено на 17.01.2024 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове:

Исковете за неизплатените месечни, трудови възнаграждения за процесния период са с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ;

Искът за заплащане на обезщетение, поради прекратяването на трудовото правоотношение, поради забава в плащането на трудовото възнаграждение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, е с правно основание чл.221, ал.1 от КТ.

Искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

Искането за присъждане на сторените по делото разноски е с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или чрез свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото ОСЗ за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото ОСЗ по делото.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и 2 приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът обективно съединяване искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ, във вр. чл.327, ал.1, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800,00 лева, представляващи заплатено адв. възнаграждение в настоящето производство.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Рг, на държавна такса от 382.11 лв. , съразмерно с уважената част от предявените искове.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „НБГ“ ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№59, представлявано от Е.Т. – управител, да заплати на Р.Г.Т., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„К.М.“№1, следните суми:

- сумата от 5`802.86 лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода м.11-м.12.2022 г. и периода м.01.-м.06.2023 г., сумата от 13.00 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко вземане, считано от 10.12.2022 г. до 26.06.2023 г., сумата от 780.00 лв. – обезщетение от 1 брутна заплата при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие и сумата от 397.02 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху вяска от главниците, считано от датата на подаване на ИМ в съда – 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА „Н.БГ“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№59, представлявано от Е.Т. – управител, да заплати на Р.Г.Т., ЕГН*, сумата от 800,00 лева, представляващи заплатено адв. възнаграждение в настоящето производство.

ОСЪЖДА „Н.БГ“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№59, представлявано от Е.Т. – управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Рг в полза на Държавата, сумата от 382.11 лв., съставляваща дължима държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове и сумата от 5.00 лв. лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната срещу която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3