Решение № 5517 от 23.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5517 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110208139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Е. С. П., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-005759 от 20.03.2024 г., издадено от началник-група при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 30.12.2023 г., около 09:00 часа, в гр. София, на бул.

„Никола Петков“, като водач на собствения си лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, поради частично навлизане в съседна пътна лента от лява в дясна, реализира ПТП в лек автомобил, марка „Пежо“, с рег. № ***, като му нанася щети в задна лява част, като след ПТП автомобилите продължават в посока към кв. „Суходол“, където отново реализират ПТП, за което има съставен АУАН № 129697 на основание чл. 40, ал. 1/ал. 4 от ЗАНН по данни на Х. Х. – пр. вх. № Т 812/23 г., с което е ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАНЕВРА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА С НАВЛИЗАНЕ ИЗЦЯЛО ИЛИ

ЧАСТНИЧНО В СЪСЕДНА ПЪТНА ЛЕНТА НЕ ПРОПУСКА ППС, КОИТО

СЕ ДВИЖАТ ПО НЕЯ И РЕАЛИЗИРА ПТП.

1

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.04.2024 г.

На 19.04.2024 г. от Е. С. П., ЕГН: **********, е подадена жалба срещу горепосоченото НП, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че ПТП не е доказано, а водачът на другото МПС, което е посочено като участник в ПТП – лъже.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като твърди че ПТП за което санкциониран не е доказано, както и че не е участвал в такова. Иска отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР редовно призована, не се представлява, чрез юрисконсулт депозира писмени бележки с вх. № 386660 от 29.11.2024 г., в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че АУАН е редовен и съответно, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Твърди се, че описаното в АУАН и в НП нарушение се явява доказано по безспорен начин. Претендира се потвърждаване на обжалваното НП и присъждане в полза на въззиваемата страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни за това органи и по съдържанието си съответстват на изискванията на ЗАНН. От тази гледна точка липсва формално основание за отмяна на атакуваното НП.

Според настоящия съдебен състав в случая е налице основание за отмяна на обжалваното

НП поради недоказаност на административнонаказателното обвинение.

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия от процесуалния закон безспорен начин. Съдът не споделя становището на 2 въззиваемата страна за това, че е достатъчно позоваването на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна доказателствена сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на АУАН е приложима единствено в административната фаза на производството. В хода на съдебното производство задължителни се явяват правилата за доказване по НПК, към който препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН. В чл. 14, ал. 2 НПК е установено принципното правило, съгласно което доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, като действаща е презумпцията за невиновност, представляваща своеобразна гаранция на правото на защита и гаранция за справедливост на производството. Ето защо в хода на съдебното производство е в тежест на административнонаказващия орган да докаже с всички допустими доказателствени средства твърдяното нарушение и е недопустимо да се предполага, че щом обвинителния титул (АУАН) е изготвен законосъобразно от формална страна, то обвинението е доказано. Подобен подход е логически абсурд, но по-същественото в случая е че противоречи на базисни изисквания към дейността по доказване в случаите на повдигнато обвинение, вкл. от административнонаказателен характер.

За установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съдът е събрал гласни доказателствени средства - показания на свидетел-очевидец, а именно посочения като участник в ПТП Х. Б. Х..

Показанията на този свидетел не се възприемат за достоверни, тъй като първоначално свидетелят заявява, че става въпрос за два удара, след което в показанията си описва три такива и не в последователност, а избирателно – като започва от т. нар. втори удар, след което разяснява без каквито и да е детайли първия удар, към който добавя и трети – в дясната част на автомобила. Прави впечатление и това, че последният по ред удар, описан от свидетеля се е реализирал, след като той изпреварил автомобила на жалбоподателя, защото помислил, че последният не разбрал, че го ударил, а същевременно заявява, че след това жалбоподателят го изпреварил от дясната страна, което не би било необходимо, при положение,ч е той вече твърди да е преминал в лява лента на движение. Отделно от това не остава извън вниманието на съда и това, че свидетелят е заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД „Алианд България“, която е била разгледана на два пъти и мотивирано отказана от застрахователя. Последното 3 ясно сочи към заинтересованост на свидетеля Х. от потвърждаване на вече заявените обстоятелства пред застрахователното дружество. По делото са разпитани като свидетели актосъставителят Антон Станилов и Марио Стойнев – полицейски служител, показанията на които не допринасят за доказване на административнонаказателното обвинение, тъй като единият свидетел не помни случая, а другият свидетел възпроизвежда частично изявленията на заинтересованият свидетел Х..

За изясняване на обективната истина по случая са изискани видеозаписи от района на твърдяното местопроизшествие, но такива не са налични и съответно не са предоставени от Столична община с оглед краткия срок на съхранение. По изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай административнонаказателното обвинение е недоказано, при което жалбата се явява основателна, съответно атакуваното с нея НП следва да се отмени.

При това положение право на разноски има единствено жалбоподателят, но същият не е сторил разноски във връзка с производството по делото и такива не следва да му се присъждат. При основателност на жалбата въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се присъждат. Във връзка с проведения разпит на свидетел са направени разноски в размер на сумата от 68.92 лева, изплатени от бюджета на съда, поради което с оглед основателността на жалбата, тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна, която следва да ги заплати по сметка на Софийски районен съд.

По изложените мотиви, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-005759 от 20.03.2024 г., издадено от началник-група при СДВР, с което на Е. С. П., ЕГН:

**********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл.

25, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 30.12.2023 г., около 09:00 часа, в гр. София, на бул. „Никола Петков“, като водач на собствения си лек 4 автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, поради частично навлизане в съседна пътна лента от лява в дясна, реализира ПТП в лек автомобил, марка „Пежо“, с рег. № ***, като му нанася щети в задна лява част, като след ПТП автомобилите продължават в посока към кв. „Суходол“, където отново реализират ПТП, за което има съставен АУАН № 129697 на основание чл. 40, ал. 1/ал. 4 от ЗАНН по данни на Х. Х. – пр. вх. № Т 812/23 г., с което е ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАНЕВРА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА С НАВЛИЗАНЕ

ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТНИЧНО В СЪСЕДНА ПЪТНА ЛЕНТА НЕ ПРОПУСКА

ППС, КОИТО СЕ ДВИЖАТ ПО НЕЯ И РЕАЛИЗИРА ПТП.

ОСЪЖДА Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 68.92 /шестдесет и осем лева и деветдесет и два/ лева, представляваща направени по делото разноски за разпит на свидетел.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5