Определение № 1403 от 20.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1403 гр. Стара Загора, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500785 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл.278, ал.1 и 2 във вр. с чл.417 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК във вр. с чл.143, чл.146, ал.1 и § 13 от ДР на ЗЗП и във вр. с чл.10а и чл.33 от ЗПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК частната жалба вх.№ 26845/26.10.2023г. от заявителя „Б.Д.“- АД, гр.С. против Разпореждане № 6024/11.10.2023г., постановено по приключеното ч.гр.д.№ 4039/2023г. по описа на РССт.Загора, с което е било частично отхвърлено Заявлението й за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу длъжника В. В. Т. от гр.С.З., касаещо претендираното парично обезщетение в частта за 1033, 53 лв. обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) и 120 лв. разходи при изискуем кредит, като неоснователни. Ч.жалбоподател/заявителя/ е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно и незаконосъобразно. Излага своите фактически и правни съображения, че обезщетението/лихвена надбавка/ било изчислено съобразно размера на законната лихва и неправилно РС бил приел, че били нарушени чл.33, ал.1 и 2 от ГПК, понеже неправилно бил сумирал договорения лихвен процент и наказателна надбавка от 10 %. Алтернативно, моли настоящия въззивен съд да укаже на РС да присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената част от дължимата главница за всеки месец за процесния период от време. Твърди, че предвидената в Тарифата на банката сума в размер на 120 лв. не представлявала такса за управление на кредита, а предварителна оценка на размера на имуществените вреди, поради което не попадала в режима на чл.10а от ЗПК. Моли да се отмени обжалваното Разпореждане в отхвърлителната му част, да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от него и дължими му 1 от длъжника суми в частта за 1033, 53 лв. парично обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) и сумата 120 лв. разходи при изискуем кредит.

Претендира разноските си по частната жалба, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, със законните последици от това.

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Ч.жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от страна по делото, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, и е внесена дължимата Държавна такса за въззивното производство.

Разгледана по същество ч.жалба, въззивният съд установи, чес нея е обжалваното Разпореждане в частта му, с която РС е отхвърлил заявлението на заявителя „Б.Д.“- АД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу длъжника относно претендираното от банката парично обезщетение в частта за 1033, 53 лв. обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) и сумата 120 лв. разходи при изискуем кредит, като неоснователно. За да постанови това разпореждане, РС е изложил своите пространни мотиви, че Заявлението в обжалваната му част за обезщетение/лихвена надбавка/ за процесния период от време е в противоречие с императивната норма на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава не може да надвишава законната 10 % лихва, а съгласно клаузите на договора за кредит, наказателната лихва за забава се определя от уговорен променлив лихвен процент в договора плюс надбавка за забава 10 %, следователно тя е безспорно над нормативно максимално допустимите 10 %.

Относно претендираната сума от 120 лв. разходи за изискуем кредит, по т.15 от извлечението от счетоводни книги въззивният ОС- Ст.Загора споделя изцяло констатациите на РС, че не е посочено, установено и доказано от заявителя/ч.жалбоподател/ какви точно негови разходи включва то.

Доколкото при забава кредиторът има право само на законна лихва върху неплатената в срок главница за времето на забавата, начисляването на каквито и да са други такси, комисионни и разходи от банката- заявител влиза в пряко противоречи с императивните разпоредби на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.

Първоинстанционното дело е приключило, като в необжалваната му позитивна за заявителя част заповедният РС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на съответния писмен документ по смисъла на чл.417 от ГПК за всички други претендирани вземания и суми, както и разноските му по делото пред РС съразмерно уважената част от Заявлението.

В отхвърлителната му процесна част заявителят е поискал издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ- извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.9 на Заявлението се претендират сумите относно претендираното от банката парично обезщетение в частта за 1033, 53 лв.

2 обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 15.02.2019г. до 13.06.2023г. включително, и разходи от 120 лв. по изискуем кредит.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, че разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят/ч.жалбоподател/ да поиска издаване на заповед за изпълнение от РС и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 от ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на банката- кредитор/заявител/ от забавата при неизпълнение на парично задължение, като обезщетителната (мораторната) лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение/при срочно изпълнение на парично задължение/, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискването й, а паричното обезщетение за забава (още обезщетителна, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му, като законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р № 111/2009г. на I ТО на ВКС- С.).

В конкретния случай- видно от Приложеното към Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т.9 от същото са посочени претендираните размери на обезщетението за забава върху просрочена главница за периода до настъпване на предсрочната изискуемост и след този период до датата на подаване на заявлението в съда. Съгласно чл. 16.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, за разлика от нормата на чл.16.3 от Общите условия за олихвяване на непогасения остатък от главницата от датата на изискуемост на кредита, където изрично се сочи законната лихва. Договореният лихвен процент, с който се олихвява кредита е променлив /което води до извод, че обезщетението за забава по чл.16.1 от Общите условия също е променливо/, като съответно е невъзможно да съвпада по размер със законна лихва, която е 3 постоянна величина. Съгласно чл.8 от Договора за кредит за текущо потребление от 29.06.2018г. договорения лихвен процент към датата на сключване на договора е в размер на 8, 15 % годишно. Следователно е повече от очевидно, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по- висок от законната лихва, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя, кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва. Следователно общият размер на паричното обезщетение за забава при всички случаи е в по- голям размер от законната лихва, тъй като неговият размер включва договорната лихва плюс законната такава.

Неоснователно е оплакването в ч.жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва от 10 %, защото това обстоятелство не става ясно по никакъв начин от извлечението от счетоводни сметки на банката- заявител. Съдът/както РС, така и ОС/ не може и не следва да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по реда на чл.417 от ГПК, а следва да се води от неговото безспорно и недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки не става по никакъв начин ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост, а в приложения договор за кредит и общите условия към него е посочен механизъм на изчисляване на наказателната лихва и тя е очевидно и безспорно по- висока от законно определената такава. Поради тези фактически и правни съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя се явява изцяло неоснователна, незаконосъобразна и недоказана, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел и заповедния РС.

Наред с това искането на заявителя/кредитор/ за присъждане на сумата от 120 лв., претендирана като разходи при изискуем кредит по т.15 от документа - извлечение от счетоводни книги, също не установява какви точно разходи включва. Доколкото при забава кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок главница за времето на забавата, начисляването на каквито и да е такси, комисионни и други разходи от банката- кредитор влиза в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК, поради което и в тази му част Заявлението се явява неоснователно и недоказано.

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е напълно неоснователна и недоказана, атакуваното с нея Разпореждането на РС, с което е отхвърлено Заявлението й за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и 2 във вр. с чл.417 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК във вр. с чл.143, чл.146, ал.1 и § 13 от ДР на 4

ЗЗП и във вр. с чл.10а и чл.33 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Разпореждане №

6024/11.10.2023г., постановено по приключеното ч.гр.д.№ 4039/2023г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5