Определение № 2912 от 16.08.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2912 гр. Варна , 16.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501760 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, Кула Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет: Атанас Колев, Георги Коршия и Румен Лалев, чрез юк. Р.Г. срещу решение №261630/17.05.2021г., постановено по гр. дело №14602/2020г. по описа на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на .. ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. .. получената без основание сума в общ размер на 10853,14 лева, от която: 2236,81 лева – достъп средно/ниско напрежение и 8616,33 лева – пренос ниско напрежение за обект с адрес на потребление: .. общ. Велико Търново, за периода от 01.07.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради необоснованост и несъответствие на изводите на съда със събраните по делото доказателства, поради което моли да бъде отменено изцяло, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените претенции бъдат отхвърлени. Твърди, че решението е 1 необосновано и немотивирано, което е нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът е обсъдил единствено възраженията на ищеца, като не са обсъдени техните доводи относно реално предоставените от ответника, получени и консумирани от ищеца услуги по електрозахранването на процесния месопреработвателен цех, които са изложили, както в отговора на исковата молба, така и в писмените бележки по съществото на спора. Излага, че съдът не е обсъдил доводите му досежно същественото значение на обстоятелството, че през процесния период услугите и отношенията между страните по спора са били осъществени в условията заявени от клиента ищеца, доставка и закупуване на ел. енергия по свободно договорени цени на свободния пазар на ел. енергия по силата на заявление, подадено от ищеца вх.

№2133468/26.06.2013г. за получаване на достъп до електроразпределителната мрежа. Твърди, че във връзка със сключените между страните договори за мрежови услуги „достъп" и „пренос", всяка от страните е реализирала изпълнение на свое валидно облигационно задължение, като ответникът е осигурил и пренесъл, чрез собствената си електроразпределителна мрежа до обекта на ищеца закупуваните от него на свободен пазар количества ел. енергия със съответната заявена мощност на ниско напрежение, а ищецът на свой ред е получил и заплатил предоставените мрежови услуги за доставка на закупуваната от него ел. енергия. Именно това е и основанието, че процесните суми са били заплатени на годно и валидно правно основание и по отношение на тях НЕ намира приложение хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, респективно исковете са неоснователни.

На следващо място излага, че първоинстанционният съд неправилно е определил приложимия закон по настоящия спор, на който е базирал крайният си извод, респективно това е довело до необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че доколкото предмет на спора са предоставени и заплатени енергийни услуги за процесния период от 01.07.2016 до 30.11.2016, то първоинстанционният съд е изложил мотиви за приложението на закон, който е бил отдавна отменен и НЕ е имал правно действие през процесния период чл. 93 от ЗЕЕЕ /Закон за енергетиката и енергийната ефективност, обн. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г. отменен/. Твърди, че извършеното в случая измерване на консумираната ел. енергия е правомерно и правилно съгласно императивната разпоредба на закона, действащ по време на процесния период 2 и досега, а именно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, и тази на чл. 30, ал. 4 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи, изд. от ДКЕВР, обн.

ДВ бр. 31 от 04.04.2014г., а именно СТИ е разположено ДО или НА границата на ИМОТА на клиента. В този смисъл, следва да се държи сметка за ясното разграничаване въведено от законодателя между двете понятия „граница на имота на клиента" и „граница на собственост на ел. съоръженията на клиента и на оператора на съответната мрежа", както и правното значение на тези понятия, тъй като ТЕ НЕ СА ЕДНОЗНАЧНИ, като по въпроса за разликата между двете понятия е налице изрично произнасяне на ВКС обективирано в Решение № 75/25.03.2013г. по гр.д. № 864/2012г. на 1-во г.о. на ВКС.

Доколкото към момента на новото договаряне на преноса за целите на преминаване на ищеца от регулиран пазар към закупуване на ел. енергия на свободен пазар през 201 Зг., електроснабдяването е било вече заварено като присъединен обект на ниско напрежение, за да бъде третиран потребителя като консуматор на средно напрежение, е следвало да се изпълнят процедурите по съгласуване и проектиране на присъединяване на средно напрежение по изрично заявление (чл. 4-7 от Наредбата) и съответно изграждане на нужните НОВИ съоръжения. На следващо място си излага, че цената за достъп и пренос независимо дали е на ниво ниско или на ниво средно напрежение е една и съща за процесния период и се дължи на база на количества ел. енергия потребени от ищеца, за които няма спор по делото.

Следователно несправедливо и в противоречие с действащата нормативна уредба и със сключения между страните договор с изх. № СвП13689/23.10.2013г. би било ищецът да не заплати потребената услуга достъп до електроразпределителната мрежа собственост на ответното дружество.

Относно цената за пренос, жалбоподателят счита, че в противоречие с действащата нормативна уредба и сключения между страните договор, е решението на ВРС, съгласно което ищецът не следва да дължи и цена за пренос средно напрежение, въпреки, че както правилно е възприел съдът, в цената за пренос средно напрежение, се включват всички разходи, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система и конкретно тези свързани с поддръжката на съоръженията от подстанцията, през електропроводите средно напрежение, собственост на ответното дружество, през които е доставена ел. енергията 3 потребена от ищеца за процесния период. В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат възприети мотивите за неоснователност на иска в цялост, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено ново, съгласно което бъде отхвърлен искът, касаещ цена за достъп средно/ниско напрежение, тъй като нейният размер е един и същ както за ниско, така и за средно напрежение, като видимо няма спор относно количествата потребена ел. енергия през процесния период. Относно вторият иск, а именно този за сумата от 8 616,33 лева, представляваща цена за пренос ниско напрежение, ако се приеме, че ищецът е ползвал само „пренос" на ел. енергия със средно напрежение, то дължимото за него заплащане в размер съгласно приетата ССЕ на разликата над 3 254,03 лева, следва да бъде отхвърлено. Т.е. искът на ищеца следва да бъде признат единствено в частта цена за пренос на ниво средно напрежение до посоченото съгласно ССЕ размер, а именно 3 254,03 лева и отхвърлен за разликата над посочения размер. Счита, че обжалваното решение се явява необосновано също и досежно извода на ВРС за твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния трафопост ТП 3 Центромес, както и електропроводно отклонение 20 kV, понеже за това твърдение по делото не били ангажирани и представени безспорни доказателства, тъй като тези твърдения на ищеца са били оспорени от ответника още с отговора на исковата молба, но пълно и главно доказване по делото не било проведено. Отделно от това, и в зависимост от изхода на спор, жалбоподателят обжалва и решението, в частта, с което са определени дължимите от него разноски. По изложение съображения моли решението да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло ищцовите претенции, ведно с претенциите за присъждане на лихви и разноски, както и да му бъда присъдени направените разноски за производството пред двете инстанции. Доказателствени искания не са направени.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че предявените искове са основателни и доказани поради което следва да бъдат уважени.

Твърди, че първоинстанционният съд е формирал правилни и законосъобразни изводи, съобразени със събраните по делото доказателства.

Счита за правилен и извода на съда, че за разрешаване на спора от 4 съществено значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и СТИ. Излага, че СТИ към процесния период е следвало да бъде монтирано на границата на собственост на съоръженията на ищеца и ответника, така както е поставено след 23.07.2020г. на ел. стълб и да измерва ел. енергията на ниво средно напрежение. Доколкото обаче в процесния период СТИ не е бил поставен на нормативно и технически определеното за това място, то и така предявените искове се явяват основателни. Счита, че доколкото по делото се установява кумулативното наличие на всички необходими предпоставки по чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, то предявените искове правилно и законосъобразно са били уважени. Счита, че цитираната от въззивника практика е неотносима към настоящия спор, тъй като касае различни казуси. По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение – потвърдено като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Доказателствени искания не са направени.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№289192/01.06.2021 на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, п.к. 9009, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, Кула Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет: Атанас Колев, Георги Коршия и Румен Лалев, чрез юк. Р.Г. срещу решение №261630/17.05.2021г., постановено по гр. дело №14602/2020г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 20.10.2021г. от 09.30 часа , за която дата и час да се уведомят страните.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6