Решение № 15055 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15055 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110106101 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против С.

Г. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес в .., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, съобразно сключения между дружеството и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 14158 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника С. С. за установяване дължимостта на сумата от 4 169,75 лв. (четири хиляди сто шестдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в .., от която а) 3 714,24 лв. (три хиляди седемстотин и четиринадесет лева и двадесет и четири 1 стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 388,48 лв. (триста осемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) – лихва за периода от 15.09.2022 г. до 26.02.2024 г., в) 55,99 лв. (петдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 11,04 лв. (единадесет лева и четири стотинки) – лихва за периода от 16.07.2021 г. до 26.02.2024 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли да бъде изискано от Столична община удостоверение за наследници на Р.Й.Г., ЕГН **********. Представя молби по реда на чл. 192 от ГПК, с искане да бъдат изпратени до Столична община, район „Красно село“ за получаване на писмено доказателство – договор за продажба на недвижим имот.

Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 14158 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърди, че ответникът няма качеството „потребител“ на топлинна енергия и липсват облигационни правоотношения между него и ищцовото дружество. Оспорва доставката на топлинна енергия, както и нейното отчитане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора особеният представител на ответника не прави доказателствени искания.

Противопоставя се на исканията за допускане и назначаване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на 2 извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Договор от 01.11.2007 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Приет като доказателство по делото е протокол от ОС на ЕС от 30.08.2002 г., с който е взето решение дялово разпределение на топлинна енергия за обектите в ЕС да бъде извършвано от топлинен счетоводител, като е налице и писмо на „Иста България“ ЕООД до „Топлофикация София“ ЕАД, с което подателят потвърждава сключването на такъв договор с етажните собственици.

Същевременно, видно от приетата съдебно-техническа експертиза, през процесния период отчетът на уредите и дяловото разпределение е било осъществявано от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Протоколът от проведено Общо събрание съдържа решение за сключване на договор с „Витерра Енерджи Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установи се обаче от справка в Търговския регистър на Агенция по вписванията, че „Витерра Енерджи Сървисис“ ЕООД е променила фирменото си наименование на „Иста България“, впоследствие на „Данувиус“, като с вписване от 17.05.2017г. дружеството е заличен търговец, а неговата дейност е преминала към „Техем Сървисис“ ЕООД.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, както и че третото лице помагач и етажните собственици валидно са обвързани от договор относно отчитането на уредите в обектите на сградата, съответно относно изготвянето на годишното изравняване след отчет.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. В хипотеза, при която е налице учредено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот, съдебната практика е категорична, че носител на задължението за заплащане на консумативните разноски по имота, вкл. за доставена топлоенергия, тежи за вещния ползвател, а не за собственика на обекта – аргумент от чл.57, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС).

По делото е представен нотариален акт от за покупко-продажба № 53, том I, регр. № 1049, дело № 56/2000 г. на нотариус Р.Д. – с р-н на действие София, с който Г.Г. и Р.Г. продават на сина си С. С. имот находящ се на адрес ..... Впоследствие с договор за дарение на недвижим имот № 40, том I, рег. № 1659, дело № 45, от 2002 г. на нотариус Р.Д. – с р-н на действие София, С. С. дарява обратно на родителите си процесния апаратамент. С нотариален акт за покупко-продажба № 128, том I,рег. № 4245, дело 112/2012 г. В.К. дарява 1/6 идеални част от процесния апартамент.

По делото са представени удостоверения за наследници на Г. /починал на 18.06.2020 г.

3 и Р. С.и/починала на 31.10.2011 г./, видно от които последните са починали, като са оставили единствени наследници В.К. и С. С.

Предвид изложеното, съдът намира за установено, че имотът е преминал по наследство в патримониума на ответника, поради което същият се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от ЗЕ). С оглед горно С. С. притежава 4/6 идеални части от имота, като единствено за такава част следва да отговаря, а за останалите 2/4 идеални част В.К..

Спорно е също дали начислената топлоенергия за имота е правилно определена, съответно коректно остойностена. За изясняване на тези обстоятелства са били допуснати съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Съгласно заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми: 3714,24 лева – главница за доставена топлоенергия, 55,99 лева – главница за осъществено дялово разпределение, 388,48 лева – лихва за забава върху главницата за потребена топлоенергия и 11,04 лева – лихва за забава върху главницата за извършено дялово разпределение.

Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.