Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 815 от 13.06.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1356/2022
Вид
Решение № 815
Подписан
13.06.2022
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.61 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
  • чл.177, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.180, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • §26а · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.212, ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили
  • чл. 8, ал. 3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Русе, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520101356 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 187, ал. 1, т. 2 ЗМВР.

Ищецът СТ. П. П. твърди, че от 28.02.2020 г. бил назначен за държавен служител-стажант в ОДМВР-Русе, а считано от 03.07.2020 г. бил преназначен на длъжност „Старши разследващ полицай" към отдел „Разследване" при ОДМВР-Русе. От същата дата, съгласно чл. 178, ал.1, т.2 от ЗМВР и разпоредбите на Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, ищецът следвало да получава към основното си месечно възнаграждение и сума за изпълнение на „специфични служебни дейности", определена съгласно цитираната наредба. Позовава се на чл. 6 от същата, според който определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 1 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. Под условие бил поставен единствено размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, както и неговото изменение, спиране и възобновяване, но не и самото му отпускане. Съгласно чл. 10 от 1

„Наредба № 8212з-1060/26.09.2019 г., ЗМВР и Закона за държавния бюджет на Р.България, на ищеца следвало да се определи сума за изпълнение нa „специфични служебни дейности" в размер на 95 лева на месец. С молба, рег.

№ 336р-32707/30.11.2021 г. до Директора на OДMBP-Pyce, С.П. сигнализирал за неизплащането на сумите. Писмено предложение и съответно заповед били изготвени едва през 2021 г. и 2022 г., като била издадена Заповед № 336з2498/15.10.2021 г., изменена със Заповед № 336з-114/13.01.2022 г. На ищеца било определено и изплатено допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за календарната 2021 г. в размер на 95 лева на месец. Липсвало обаче писмено предложение и съответно заповед за определяне конкретен размер на допълнителното възнаграждение за периода 03.07.2020-31.12.2020 г. По този начин същият бил ощетен със сумата от общо 561,74 лева.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът ОДМВР-Русе бъде осъден да му заплати сумата 561,74 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности като държавен служител в МВР за периода 03.07.2020 г. - 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока от чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Заявява, че претендираното допълнително възнаграждение се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР, които включвали и разследване по досъдебни производства.

Правото на допълнителното възнаграждение възниквало от датата на започване изпълнението на съответната специфична служебна дейност и следвало да се изплаща ежемесечно за текущия месец. Определянето на конкретния му размер и съответната специфична служебна дейност, неговото измененне, спиране и възстановяване на всеки служител се определяли по мотивирано писмено предложенне на преките ръководители и със запове д на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. С предложение pe г.№ ЗЗбр26641/04.10.2021 г. на нача лника на отдел „Разследване" при ОДМВР-Русе било предложено на служители от отдел „Разследване" да бъде определен конкретен размер за изплащане на допълнително възнаграждение за 2 изпълнение на специфични служебни дейности на осн.чл.10, т.9, б .„г" -„Разследване по досъдебни производства от разследващи полицаи в ОДМBP" от Наредба № 8121 з-1060/26.09.2019 г., като за ищеца началната дата била 01.01.2021 г. В издадената заповед № 336з-2498/15.10.2021 г. за начална дата за определяне размера била посочена 01.10.2021 г. От 01.01.2021 г. С.П. започнал в пълен обем да осъществява специфична служебна дейност, посочена в чл. 10, т.9, б.„г" -„Разследване по досъдебни производства от разследващи полицаи в МВР" и определянето на конкретния размер на допълнително възнаграждение следвало да бъде към тази дата, съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата. В тази връзка била издадена заповед за изменение, рег.№ 336з-114/13.01.2022 г., с която започ нало изплащането на допълнително възнаграждение за изпълнеиие на специфични служебни дейности, считано от 01.01.2021 г.

Ответникът заявява, че дори да се приеме, че дължимостта на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности да е още от момента на вст ъпването в длъжност, то конкретният й размер се определял по мотивирано писмено предложение на прекия ръководител - в случая начал ника на отдел „Разследване" и се утвърждава л със заповед на директора на ОДМВР-Русе. Съгласно чл.61 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. , базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл.212, ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл.177, ал.2 и чл.180, ал.2 от ЗМВР, била 380 лв. от 01.01.2020 г. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-1060 /26.09.2019 г. базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл.1 е 50 на сто от утвърдената със ЗДБРБ за съответната година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл.177, ал.2 и чл.180, ал.2 от ЗМВР. Съгласно ал.2 от същия текст, конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл.1 се определял в % от базата по ал.1, като предвид заеманата длъжност, населеното място и извършваната специфичиа дейност, в случая била до 50 на сто (чл.10, т.9, буква „г"). Т.е. определена била горна граница, но не и ко нкретен дължим размер, който бил предоставен на преценката на прекия ръководител и директора на

ОДМВР-Русе. Претенцията в исковата молба била направена на база максимално допустимия размер на допълнително възнаграждение и не била 3 съобразена с волята на законодател я - с нормите на чл.10, ал.1 и ал. 2 от Наредбата. По предложение на прекия ръководител при извършване на посочените дейности можело да се определи 0,5 % или 1 %, ако се докаже извършване на такава дейност. Според ответника съдът не може да изземва функции по определянето на евентуален процент за заплащане на специфични дейности, извършвани в МВР и присъждането на такъв в максимален размер би означавало изземване функциите на ръководителя на служителя.

Предвид изложеното, моли искът д а бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан по размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че от 17.11.2008 г. ищецът работи в Министерство на вътрешните работи като държавен служител, преназначаван на различни длъжности.

Считано от 03.07.2020 г. същият е преназначен на длъжност „старши разследващ полицай“ в РУ-Ветово, в сектор „Разследване – Първо РУ-Русе и РУ-Ветово към отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Русе.

Със Заповед № 336з-2498/15.10.2021 г. на ВИД Директор на ОДМВРРусе, на ищеца е определено допълнително възнаграждение за разследване по досъдебни производства в размер на 50 %, считано от 01.10.2021 г.

Цитираната заповед е изменена с последваща Заповед № 336з-114/13.01.2022 г., като „считано от 01.10.2021 г.“ да се чете „считано от 01.01.2021 г.“.

Преди това, до Директора на ОДМВР-Русе на 04.10.2021 г. е постъпило предложение от Началника на отдел „Разследване“ да се изплаща такова допълнително възнаграждение на С.П., считано от началото на 2021 г., от 50 %, с равностойност 95 лв. месечно.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника представя писма от Началник отдел „Разследване“ и Началник сектор ФОУССД при ОДМВР-Русе, от които се установява, че за исковия период ищецът е бил включван в утвърдени графици за работа на разположение на територията съответно на РУ-01-Русе и РУ-Ветово, за посещение на възникнали ПТП, през което време инсп.С.П. е посетил 11 местопроизшествия, извършил е неотложни следствени действия по тях, възложени са му за работа общо 28 досъдебни производства, по които е 4 извършвал следствени действия, от които до края на 2020 г. е приключил и изпратил на прокуратурата 14 досъдебни производства. В периода 03.07.31.12.2020 г. всички разследващи полицаи в ОДМВР-Русе, с изключение на конкретно посочени 5 държавни служители, в това число и ищецът, са получавали допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в размер на 50 %.

При така приетото за установено, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на „специфични служебни дейности“ по смисъла на §26а от ДР на ЗМВР, една от които е и разследване по досъдебни производства.

Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. на министъра на вътрешните работи урежда условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. Съгласно чл.1, ал.2 от същата, правото на допълнителното възнаграждение възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност.

Чл. 6, ал. 1 от Наредбата предвижда о пределянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение и съответната специфична служебна дейност, да се извършва по мотивирано писмено предложение на преките ръководители в 3-дневен срок от започване на нейното изпълнение и със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР /в случая на ОД на МВР/ до 5 работни дни от утвърждаване на предложението.

Съгласно чл.10, ал. 2, т. 9, б. "г" от Наредбата, конкретният размер на допълнителното възнаграждение се определя в процент от базата по ал. 1, като за населените места извън посочените по букви "а" и "б" – до 50 на сто, какъвто е и процесният случай.

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че ищецът от 03.07.2020 г. не само е заемал длъжността „Старши разследващ полицай“, но и от посочената дата са му възлагани досъдебни производства, включен е бил в графиците за работа на разположение, посещавал е местопроизшествия, извършвал е неотложни следствени действия, като от възложените му 28 5 досъдебни производства до края на годината е приключил половината от тях.

Следователно, без да е спазена цитираната по-горе разпоредба на чл.6 от Наредбата, т.е. без наличието на писмено предложение на прекия ръководител и без нарочна заповед на директора на ОДМВР-Русе, считано от 03.07.2020 г. С.П. е изпълнявал специфична служебна дейност – водил е разследване по множество досъдебни производства и съгласно чл.1, ал.2 от цитираната наредба му се дължи заплащане на допълнително възнаграждение.

Неоснователно е наведеното от ответника възражение, че едва от 01.01.2021 г. ищецът е започнал да осъществява специфични служебни д е й н о с т и в пълен обем, а конкретният размер на допълнителното възнаграждение е предоставена на преценката на прекия ръководител и директора на ОДМВР-Русе и съдът не може да изземе техните функции.

Нормативно определеният начален момент, от който се дължи процесното допълнително възнаграждение, е датата на започване изпълнението на съответната специфична служебна дейност. Нито ЗМВР, нито Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. боравят с понятието „пълен или непълен обем“ на изпълнение на специфичната дейност. Освен това, липсват и доказателства за това, че ищецът, макар да е водил разследване по досъдебни производства, то е било в непълен обем.