Решение № 77 от 26.02.2020, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 26.02.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, първи въззивен граждански състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

НИКОЛАЙ В. при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева в. гр. дело № 783 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т.П.“ АД срещу решение № 131/31.07.2019 г., постановено по гр.д. № 710/2018г. на РС- гр. Елин Пелин, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения установителен иск от „Т.П.“ АД срещу З.В.П. с ЕГН: ********** *** за признаване за установено по отношение на З.В.П. установяване вземанията на ищеца в общ размер от 1815, 21 лева, от които: 1425, 11 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г., сумата от 390, 10 лева законна лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 86, 30 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 393/2018 г. по описа на РС Елин Пелин.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че ответницата притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Безспорно било установено по делото и наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, относно услугата пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофициарния имот. Не са ангажирани доказателства, че ответника е предложил различни от приетите и одобрени общи условия, поради което са приложими представените такива като доказателство по делото. По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца, че представените ОУ са одобрени от ДКЕВР и същите са публикувани в един местен и един централен ежедневник, съгласно разпоредбите на чл. 150, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката. За процесния имот имало няколко открити партиди, но в излечението от сметка е видно за кой абонатен номер се касае задължението. Абонатният номер № ********** е партида на името на ответницата, в качеството й на наследник на имота, касаещи задължения, преди същата да придобие процесното жилище и същата към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е „закрита“. При изготвяне на експертизите вещите лица не са съобразили обстоятелството, че има открити две партиди на името на ответницата на различно основание. Придобивайки имота на 25.05.2016 г. е отворена нова партида на името на ответницата, която за нея е заплатила задълженията си. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да осъди ответника да му заплати процесните суми. Претендира присъждане и на сторените от него разноски.

Въззиваемата страна З.В.П., в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззиния съд страните, чрез процесуалните си представители, поддържат позициите си изразени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, а по същество и правилно.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Т.П.“ АД против З.В.П.

***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за признаване за установено по отношение на З.В.П. установяване вземанията на ищеца в общ размер от 1815, 21 лева, от които: 1425, 11 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г., сумата от 390, 10 лева законна лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 86, 30 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 393/2018 г. по описа на РС- Елин Пелин. Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като в законоустановения срок по чл.

414 от ГПК е постъпило възражение срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на вещи лица по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. За да постанови решението си, районният съд е приел, че поцесното вземане касае абонатен номер **********, титуляри на който са лица, разични от ответницата по делото.

Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила и следва въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.

В настоящия случай основателността на предявения иск за главница за стойност на топлинна енергия зависи от установяване на обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия през посочения период в твърдените количества и на посочената стойност. Основният довод наведен във въззивната жалба е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковете са били предявени срещу ненадлежен ответник. Твърди се, че именно ответникът като наследник на топлоснабдения имот е длъжен да плати сумата за доставената топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне от ищеца на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната стойност, от първоинстанционният съд е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съгласно което изчисленията на технологичните разходи от работата на съораженията в абонатната станция са извършвани съгласно действащите нормативни документи и правилата за определяне размера на технологичните разходи и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер ТЕ преди нейното разпределение. В началото на процесния период в имота е имало 2 броя отоплителни тела, а след 2015 г. се отчита само 1 брой. Размерът на сумите за потребена ТЕ през процесния период за отопление имот и от сградна инсталация както и потребената ТЕ за БГВ, вещото лице е отразило в табличен вид /л. 72 от делото/. Общо изчислена сума за процесния период е 1538, 28 лева, а начислената сума по фактури за процесния период е в размер на 1538, 28 лева. Сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. След като се установи доставянето на топлинна енергия до процесния имот, на следващо място съдът следва да установи и дали ответникът се е обогатил с нейното потребление.

По делото са представени нот. акт. за собственост на недвижим имот /констативен/ № 15, том II, рег. № 1193, дело № 159/2016 г. от 25.05.2016 г., на нотариус Маруся Маркова, от който се установява, че З.В.П. е призната за собственик на процесния недвижим имот – жилище, находящ се в гр. П., ул. „К.“, бл. 00, вх. 0, ет. 0, ап. 0, с площ 82 86 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба № 197, том II, рег. № 2107, дело № 256 от 14.07.2017 г. на нотариус М. М., ответницата З.В.П. е продала на К.П.В. и Н. П. А. процесния имот.

Приета по делото е съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че през процесния период от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. сметките за доставената топлинна енергия за недвижимия имот за процесния период са отразени по две партиди с аб. № ********** и аб. № **********.

Титуляри на партидата на аб. № ********** през процесния период са: за периода м.05.2014 г.-м. 03.2015 г. – К.Д. Н., а за периода м. 04.2015 г. -05.2016 г. – Л.М.М.. Титуляр на партидата на аб. №********* за периода от м. 06.2016 г. – м. 07.2017 г. е З.В.П.. Стойността на изравнителна сметка за аб. №********** е 4, 93 лева за връщане.

Пре така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Установителният иск се явява неоснователен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на имота през целия период от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. З.П. е призната за собственик с нот. акт. № 15, том II, рег. № 1193, дело № 159/2016 г. от 25.05.2016 г. През периода от 01.05.2014 г. до 25.05.2016 г. липсват доказателства, че е била ползвател с учредено вещно право на ползване на имота.

Т.е. не се доказва облигационна връзка между ищеца и ответницата от 01.05.2014 г. до 25.05.2016 г. и от 14.07.2017 г. до 31.07.2017 г., когато е продала имота, с нотариален акт за покупко-продажба № 197, том II, рег. № 2107, дело № 256 от 14.07.2017 г. на нотариус М.М., на К.П.В.и Н.П.А. процесния имот.

За периода от придобиване на имота от ответницата

25.05.2016 г. до продажбата му на 14.07.2017 г., съгласно съдебно счетоводната експертиза се установява, че З.В.П., като титуляр на партидата на аб.

№********* е заплатила дължимите суми за този абонатен номер. Вещото лице уточнява, че претендираните от ищеца суми касаят абонатен №**********, като през процесния период титуляри са: за периода м.05.2014 г.-м. 03.2015 г. – К.Д.Н., а за периода м. 04.2015 г. -05.2016 г. – Л.М.М..

Неоснователни се наведените за пръв път във въззивната жалба твърдения, че абонатният номер № ********** е партида на името на ответницата, в качеството й на наследник на имота, касаещи задължения, преди същата да придобие процесното жилище. Не са ангажирани писмени доказателства пред първоинстанционния съд в тази посока от ищеца, установяващи наследствено правоприемство, нито пък са релевирани такива твърдения. Свидетелката Р.М./дъщеря на ответницата/ дава показания, че след смъртта на тяхна братовчедка, П. станала наследник на процесния имот, които показания обаче не могат да бъдат кредитирани, тъй като от тях не може да се установи кое лице е починало /три имена, ЕГН/ и дали ответницата е действително наследник на това лице. Освен това както вече се посочи за абонатен №********** през процесния период титуляри са: за периода м.05.2014 г.-м. 03.2015 г. – К. Д.Н., а за периода м. 04.2015 г. -05.2016 г. – Л.М.М..

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че заплащане на прендираната сума 1425, 11 лева главница за доставено количество топлинна енергия, не се дължи от ответницата.Поради това предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде отхвърлен.Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаване на иска са наличие на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. По делото не се установи наличието на главен дълг и поради това акцесорните искове за мораторна лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.