Решение № 97 от 05.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Перник, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720105760 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. С. Г. и Т. С. Г. срещу „АПС бета България“ ООД. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон (******) на В. С. Г., които от своя страна е наследник на В. В. С. като са придобили конкретен недвижим имот.

Твърди се, че срещу първоначалния наследодател - В. В. С. били издадени:

1. изпълнителен лист на 02.08.2010 г. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД в рамките на гр.д. № 2923/2010 г. по описа на Районен съд Перник за сумите в размер на 1002,09 лева по неизплатено облигационно задължение, лихва в размер на 48,16 лева в периода от 15.04.2009 г. до 01.02.2010 г., ведно със законна лихва от 21.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението и 100,00 лева разноски, 2. изпълнителен лист на 06.04.2012 г. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД в рамките на гр.д. № 5098/2010 г. по описа на Районен съд Перник за сумите в размер на 1044,70 лева по договор за кредитна карта, лихва в размер на 230,56 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,

3. изпълнителен лист на 20.08.2010 г. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД в рамките на гр.д. № 5249/2010 г. по описа на Районен съд Перник за сумите в размер на 943,34 лева по ДПК № **********/20.06.2008 г., лихва в размер на 89,26 лева в периода от 21.06.2008 г. до 22.03.2010 г., 11,15 лева обезщетение за забава в периода от 21.06.2008 г. до 22.03.2010 г., ведно със законна лихва от 16.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението и 100,00 лева разноски.

Твърди, че ответникът е носител на тези вземания в качеството му на цесионер, макар и такъв договор да не му е представян.

Твърди се, че въз основа на тези изпълнителни листи е образувано изпълнително дело под № 7757/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., което е станало след преобразуване на и.д. № 2074/2019 г. по описа на ЧСИ А. В.

1

Твърди, че описаното задължение е погасено по давност преди образуване на посочените изпълнителни дела. Оспорва се в рамките на тях да са предприеми действия по изпълнение и да са възлагани такива, които да водят до прекъсване на погасителната давност. Твърди се единствено, че през м. април 2025 г. е наложена възбрана върху имота им, придобит по наследство.

С оглед на изложеното, ищците Н. С. Г. и Т. С. Г. моли съда да приеме за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение спрямо всяка една от тях за по ½ от сумите в посочените изпълнителни листа в качеството им на наследници на длъжника, поради погасяването им по давност, макар и да употребява термина „недължимост на вземанията“.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за неоснователен. Признава фактическите твърдения на ищеца относно издаването на изпълнителните листи. Не оспорва да е титуляр на оспорените като погасени по давност вземания. Твърди обаче, че въз основа на тези изпълнителни листи първоначално били образувани и.д. № 2137/2011 г., 1621/2012 г. и 337/2012 г., всички по описа на ЧСИ А. В., след което обединени в и.д. № 2074/2019 г. по описа на същия съдебен изпълнител.

Поддържа, че погасителна давност многократно е прекъсвана като резултат от процесуалната активност на кредитора – направени искания, както и от извършени действия, без да сочи конкретни такива. Позовава се на ТР 3/28.03.2023 г., като с приетото в него аргументира, че давност по изпълнителното дело не е текла до 26.06.2015 г. при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. (погасителната давност е спряла да тече) до отмяната му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Позовава се и на Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV, ГО, съгласно което давност не тече ако взискателят е възложил действия по изпълнение, но съдебният изпълнител бездейства.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.

Ответникът не се представлява. Депозира молба, с която поддържа отговора.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2

903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

По делото не е спорно, че срещу ищеца са издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи в рамките на гр.д. № 2923/2010 г., гр.д. № 5098/2010 г. и гр.д. № 5249/2010 г. по описа на Районен съд Перник в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, който взискател впоследствие цедира вземането в полза на ответника по настоящото дело - „АПС бета България“ ООД.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.

От приетите по делото доказателства се установи, че в полза на цедента ответник срещу наследодателя на ищците – В. В. С. ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение. Погасителната давност за вземането е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение 20.07.2010 г. по гр.д. № 2923/2010 г. и гр.д. № 5098/2010 г., предвид конкретните данни за връчване на заповедта и 05.04.2012 г. по гр.д. № 5098/2010 г. – денят преди издаване на изпълнителния лист, поради липса на обективни данни за връчване на заповедта.

Ответникът е твърдял, че първоначално били образувани и.д. № 2137/2011 г., 1621/2012 г. и 337/2012 г., всички по описа на ЧСИ А. В., след което обединени в и.д.

№ 2074/2019 г. по описа на същия съдебен изпълнител като са възлагани множество действия по изпълнение, довели до прекъсване на погасителната давност.

Доказателства в тази насока обаче не са представени. С доклада по делото му е указано, че не сочи и не представя доказателства в тази насока.

3

Ето защо съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е започнала да тече 20.07.2010 г. и 05.04.2012 г. Липсват данни за образуване на посочените от ответника изпълнителни дела. Липсва процесуална активност по установяване на изгодния за нефо факт – прекъсване на погасителната давност по оспорените вземания. Ето защо съдът приема, че погасителната давност по вземанията предмет на гр.д. № 2923/2010 г. и гр.д. № 5098/2010 г., е изтекла на 20.07.2015 г., а по гр.д. № 5098/2010 г. на 05.04.2017 г., поради което предявените искове следва да се уважат.

Признанието на ищците за извършване на действия, водещи до прекъсване на погасителната давност – налагане на възбрана, касаят период след като погасителната давност по процесните вземания е била изтекла, поради което няма как да бъде прекъсната.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските. Ищците са доказали разноски в размер на 38,35 евро за държавна такса, поради което следва да им се присъдят по 19,18 евро на всеки един от тях.

Претендирано е и възнаграждение за процесуално представителство, но по делото заплащане на такова не е доказано от Т. С. Г., поради което при съобразяване т. 1 от Тълкуватено решение № 6/2012 г. на ОСГТК не следва да бъде присъждано.

Доказани са разноски за процесуално представителство в размер на 511,29 евро от Н. С. Г.. Ответникът е направил възражение почл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Това е така, защото с извънпроцесуалното си поведение – възлагане на действия по изпълнение във връзка с погасено по давност вземане и с процесуалното си такова – оспорвайки предявения иск, същият е станал причина за настоящото производство. Вярно е, че делото не е сложно от правна страна, но фактически е било необходимо време да се проучи погасеното по давност задължение и опише фактическата обстановка по делото.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „АПС бета България“ ООД, ЕИК: 203374133, в качеството му на цесионер не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Н. С.