Определение № 4601 от 29.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4601 гр. Варна, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100501871 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов, действащи чрез адв.Б. М., със съдебен адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, бул.“Цар Освободител“ №150, ет.2, офис 1, против Решение №2029/2024г. постановено по гр.д.№15607/2022г. на PC Варна, с която е уважен предявеният от С. К. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“Вл.В.“, бл.№***, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Банат“ №11, офис 5, чрез адв.Т. П., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 2613.28лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от увреждането на л.а.“Т. К.“, с рег.№В****СА, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 07.09.2022г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.“Ф. Г.“, с рег.№СВ **** МХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съдът за дължимост на застрахователно обезщетение. Поддържа се, че предвид въведеното от ответника оспорване на механизма на ПТП и че процесните увреждания са вследствие на това събитие, то неправилно без да е проведено надлежно доказване съдът е презюмирал механизма на настъпване на събитието и причинно следствената му връзка с вредите. Оспорват се и изводите на съда, че извършеното от застрахователя плащане, в извън съдебна фаза, на застрахователно 1 обезщетение, съставлява признание на всички предпоставки за това. Поддържа се, че заключенията на допуснатите по делото първоначална и повторна САТЕ не са установили механизма на настъпване на произшествието и размерът на вредата, като са изложени подробни аргументи за непълнота, необоснованост и неправилност на експертните заключения. На следващо място се поддържа, че е налице необоснованост на атакуваното решение, тъй като първоинстанционния съд не е разгледал и обсъдил въведеното от жалбоподателя възражение за липсата на действително извършено плащане по приложените по делото фактури. Твърди се, че факта на отремонтиране на автомобила, е от съществено значение за установяване на действителния размер /конкретна стойностна/ на вредата, а не следва да се ползва хипотетичният такъв, какъвто се явява средната пазарна стойност, определена на база субективната преценка на вещото лице. Твърди се, че пазарната стойност би била приложима само в случай, когато ремонтът все още не е извършен и самият ищец не знае колко би му струвало да възстанови автомобилът си. Твърди се още, че при положение, че ищецът знае конкретна стойност и умишлено възпрепятства установяването й, означава да се допусне неоснователно му обогатяване в резултат от собственото му негативно поведение. Сочи се, че при възстановяване на автомобила, именно разходите направени за неговото ремонтиране, представляват реално настъпилата вреда и негова възстановителна стойност. Поддържа се, че при липса на данни ищецът да е реализирал разходи в посочения във фактурите размер или по-висок такъв, искът му се явява недоказан, както и че в случая не се цели обезвреда, а неоснователно обогатяване, което не следва да се допуска от съда.

Моли ли се за отмяна на атакуваното решението и отхвърляне на предявеният иск, ведно с присъждане на сторените разноски, пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Оспорват се доводите на жалбоподателят, че не са доказани механизма на ПТП и причинна връзка на декларираните увреждания, както и размера на дължимата стойност за ремонт на процесните уврежданията.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят е направил искане за назначаване на повторна тройна САТЕ, като е изложил съображения за допуснати от РС Варна процесуални нарушения при произнасяне по направено в горният смисъл доказателствено искане. Цитираното искане е неоснователно, тъй като изложената от страната мотивировка, не кореспондира с фактически извършените процесуални действия по делото и не обосновава нуждата от назначаване на повторна тричленна САТЕ. Разпоредбата на чл.201 от ГПК предвижда възможност при необоснованост на заключението или при съмнение в неговата правилност, да се допусне изготвянето на повторна експертиза. В случая, след оспорване на заключението на допуснатата първоначална САТЕ, по искане на пълномощника на ответната страната е назначена повторна експертиза, като самата страна е избрала състава на същата да 2 е едноличен. В този смисъл процесуалният ред за назначаване на повторна експертиза е изчерпан, като факта, че понастоящем се иска назначаването на такава в тричленен състав, не променя обстоятелството, че по делото вече има изготвени заключения на първоначална и повторна експертизи. Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на искането на жалбоподателя, още повече, че случая не са налице и обстоятелствата по чл.203 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че искането за назначаване в настоящото производство на повторна тричленна експертиза, следва да се остави без уважение.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А за разглеждане въззивната жалба на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, против Решение №2029/2024г. постановено по гр.д.№15607/2022г. на PC Варна, с която е уважен предявеният от С. К. К., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 2613.28лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от увреждането на л.а.“Т. К.“, с рег.№В****СА, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 07.09.2022г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.“Ф. Г.“, с рег.№СВ **** МХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за назначаване в настоящото производство на повторна тричленна съдебно авто-техническа експертиза.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1871/2024г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 27.11.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3