Разпореждане № 140197 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 140197 гр. София, 02.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Частно гражданско дело № 20241110157518 по описа за 2024 година

Съдът намира, че следва да откаже издаването заповед за изпълнение за всички претендирани вземания по договора, освен за главницата и законна лихва върху нея.

Неравноправни са клаузите по силата на които се начисляват - услуга фаст , услуга флекси , такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за него.

Съдът счита, че сумата за „допълнителни услуги“, като цената на този пакет не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и се получава неоснователно оскъпяване на кредита. Заплащането на стойността на тези пакети е предвидено предварително - независимо дали е използвана някоя от услугите или не, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Възнагражденията за допълнителни услуги и таксите за извънсъдебно събиране на вземането са уговорени при наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК, които императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление, както и събиране на кредита.

Съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.

1

Наред с изложеното, клаузите за допълнителните услуги се явяват нищожни и по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправни клаузи в потребителски договор, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти, дължимите суми за допълнителни услуги са несъразмерно високи спрямо отпуснатия кредит - видно е, че при отпуснат кредит в размер на 2400 лв., уговореното възнаграждение за допълнителни услуги е 2280 лв., което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.

Неравноправна е и сумата, която се търси за такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.

Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че по него се дължи връщане на чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а възнаградителна лихва не се дължи.

Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Следва да се отхвърли съразмерно на отхвърлената част и разноски по делото.

Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от ,ИТ България ЕООД с ЕИК: 1,2 и адрес: **********, срещу М. Д. З. с ЕГН: ********** и адрес:

********** за следните суми: сумата 145,03 лева (сто четиридесет и пет лева и 03 стотинки), представляваща лихва за период от 05.06.2024 г. до 26.09.2024 г., сумата 425,00 лева (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща мораторна лихва за период от 06.10.2022 г. до 05.06.2024 г., 559,25лева (петстотин петдесет и девет лева и 25 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст , 770,00лева (седемстотин и седемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси , 500,00лева (петстотин лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 06.09.2023 г. , 80,00лева (осемдесет лева), представляваща разходи за подготовка на документи , както и съразмерно на отхвърлената част разноски, държавна такса и юрк. възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното 2 производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3