Решение № 7827 от 11.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7827 гр. /.../, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110164988 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 87584/15.11.2021 г., с която от името на /..../ ЕАД, ЕИК /..../ против М. М. С., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за стопански нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 18416/24.06.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. С., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1581,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. 30.04.2020 г. до имот, представляващ ателие № 53, находящо се в гр. /.../, ул.

/.../ № 17, подпокривен етаж, аб. № 453452, ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 249,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 16.06.2021 г., 1 върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 29,02 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 29.02.2020 г. за имот, представляващ ателие № 53, находящо се в гр. /.../, ул. /.../ № 17, подпокривен етаж, аб. № 453452, ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането;

4/ сумата от 5,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2018 г. – 16.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 07.07.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 10.11.2021 г. Исковата молба е подадена на 15.11.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „/..../“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника по силата на подписан между тях договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „/.../ /.../“ ЕАД на потребители в гр. /.../ № 40213/453452 от 16.10.2018 г. Поддържа, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за стопански нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма /..../ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Моли се, за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че М. М. С., ЕГН ********** дължи в полза на /..../ ЕАД, ЕИК /..../ суми, както следва: 1/ сумата от 1581,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. 2 30.04.2020 г. до имот, представляващ ателие № 53, находящо се в гр. /.../, ул.

/.../ № 17, подпокривен етаж, аб. № 453452, ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 249,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 16.06.2021 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 29,02 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 29.02.2020 г. за имот, представляващ ателие № 53, находящо се в гр. /.../, ул. /.../ № 17, подпокривен етаж, аб. № 453452, ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането;

4/ сумата от 5,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2018 г. – 16.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които на 07.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 36797/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществувало през процесния период облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, което да е обвързвало страните в производството. В тази връзка се оспорва, че ответникът е подписвал твърдения от ищеца договор за продажба на топлинна енергия № 40213/453452 от 16.10.2018 г. Поддържа се, че ответникът не е получил фактическата власт върху процесния имот, респективно, че не е възможно същия да е потребил количество топлинна енергия на стойността, която се претендира от ищеца. Поддържа се, че процесния имот е необитаем и в същия не се потребява топлинна енергия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на 3 доставена топлоенергия за стопански нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 , ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия за стопански нужди по твърдения в исковата молба договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „/.../ /.../“ ЕАД на потребители в гр. /.../ № 40213/453452 от 16.10.2018 г., обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответнка и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Основният спорен по делото въпрос е дали е налице възникнало облигационно правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, респ. дали ответника се явява потребители на топлинна енергия за стопански нужди, каквито твърдения са изложени в исковата молба и въз основа на които ищецът основа претенциите си, предявени за разглеждане в настоящото производство.

Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо 4 лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т.

33а ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 17.07.2012 г.) – „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.) продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните в производството са обвързани от валидно възникнало правоотношение по сключен между тях договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „/.../ /.../“ ЕАД на потребители в гр. /.../ № 40213/453452 от 16.10.2018 г.

Ответникът е оспорил обстоятелството, че твърденият от ищеца договор действително е бил сключен между страните, като в тази връзка са наведени възражения, че подписът за купувач, положен в представения към исковата молба договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „/.../ /.../“ ЕАД на потребители в гр. /.../ № 40213/453452 от 16.10.2018 г., не е положен от него.

Във връзка с горното, съдът е допуснал изслушването на съдебнографологическа експертиза в настоящото производство. От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебнографологическа експертиза се установява в производството, че подписът, положен за купувач договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „/.../ /.../“ ЕАД на потребители в гр. /.../ № 40213/453452 от 16.10.2018 г., не е положен от М. М. С..

По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът или упълномощено от него лице са подписали процесния договор за продажба на 5 топлинна енергия за стопански нужди от „/.../ /.../“ ЕАД на потребители в гр.

/.../ № 40213/453452 от 16.10.2018 г., на който договор ищцовото дружество основава претенциите си в настоящото производство.

От горното се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на твърдяното в исковата молба обстоятелство, че през процесния период ответникът е бил „небитов клиент“ на топлинна енергия за стопански нужди, доставяна до посочения в исковата молба недвижим имот, въз основа на твърдения в исковата молба договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „/.../ /.../“ ЕАД на потребители в гр. /.../ № 40213/453452 от 16.10.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. При спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в цитираната по-горе разпоредба на процесуалния закон, съдът е длъжен да се произнесе единствено по исканията, с които редовно е сезиран от страните.

В настоящия случай, съдът е сезиран с искове, с предмет вземания, произтичащи от твърдяно от ищеца валидно съществувало между страните правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „/.../ /.../“ ЕАД на потребители в гр. /.../ № 40213/453452 от 16.10.2018 г. Такова не се установи от събраните по делото доказателства, поради което при спазване на принципа на диспозитивното начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предявените искове, следва да бъдат отхвърлени.