Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1071 от 23.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1737/2025
Вид
Решение № 1071
Подписан
23.10.2025
В сила
23.10.2025
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100501737 по описа за 2025 година

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 44877/21.01.2025 г., подадена от „А1 България“ ЕАД, срещу Решение № 1390/22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4747/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от „А1 България“ ЕАД срещу М. Г. Х. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: разликата над 19,02 лв. до претендираните 35,98 лв., представляваща месечни абонаментни такси за услуга 101001257778 с план А1 Net 200-Mar2018, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226 /договор № 505137459/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г.; разликата над 6,15 лв. до претендираните 10,53 лв., представляваща обезщетение за забава и за периода на забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г. вкл.; разликата над 11,06 лв. до претендираните 22,99 лв., представляваща месечни абонаментни такси за услуга 201002026623 с план А1 TV Extended-Mar2018 2y, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226 /договор № 505137459/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г.; разликата над 3,40 лв. до претендираните 6,69 лв., представляваща обезщетение за забава и за периода на забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г. вкл.; сумата от 100 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778, съставляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен WiFi Router за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 27,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката о т 100 лв. за периода 30.03.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 49,98 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778 в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 14,27 лв., 1 представляваща обезщетение за забава върху неустойката 49,98 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата 16,95 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778, съставляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 4,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 16,95 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 6,96 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778, съставляваща отстъпка от цена на устройство Handset Alcatel 30.25 Black Лоялна програма, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата о т 1,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката о т 6,96 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 233,46 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623, съставляваща неустойка за допълнителни услуги – екстри към основната, в това число: сумата 24,90 лв. – за допълнителен пакет „Extra Max SD“, сумата 96,10 лв. – за допълнителен пакет „Diema Extra“, сумата 87,56 лв. – за допълнителен пакет „НВО 2018“ и сумата 24,90 лв.

– за допълнителен пакет „Extra Max НD“, ведно със законната лихва върху, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 66,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 233,46 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 100 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623, съставляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен цифров приемник за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 27,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката о т 100 лв. за периода 30.03.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата о т 30 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623 в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата о т 8,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката о т 30 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата о т 16,95 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623, съставляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 4,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката о т 16,95 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г., които суми са предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1318/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради следното: твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че давностният срок е започнал да тече от датата на издаване на фактурата, а не от датата, на която ответникът е изпаднал в забава относно начислените суми по нея. Излага се, че в конкретния случай е уговорен падеж и давностният срок е започнал да тече от датата, следваща падежа на фактурата. Навежда се оплакване, че съдът неправилно е приел, че процесният договор подлежи на разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД, при което дружеството не е спазило установения ред, а именно, че длъжникът не е уведомен за прекратяването на договора и в тази връзка за въззивника не е възникнало право да реализира имуществена отговорност спрямо неизправния длъжник. Сочи се, че в 2 клаузата чл. 54.12 от ОУ изрично е предвидено прекратяването на индивидуалния договор като възможност за доставчика-изправна страна, като е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на определени обстоятелства.

Поради това наличието на тази клауза в Общите условия изключвало приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което въззивникът е в правото си да претендира неустойки по процесния договор, доколкото прекратителното условие, заложено в ОУ, се е сбъднало и дължимостта им е породена именно от предсрочното прекратяване на договора по ОУ. Оспорва се извод на съда за нищожност на неустоечната клауза, с която са договорени процесните неустойки между страните, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на становището, че неустойката е съобразена със законовите изисквания и решенията на СЕС. Моли се за отмяна на решението в отхвърлителните му части и уважаване на в цялост на исковите претенции. Претендира се и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна – М. Г. Х., чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във въззивната жалба основания за отмяна на оспореното решение в атакуваните части, като счита същото за правилно. Сочи се, че исковата молба е подадена след изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и позоваването на въззивника на счетоводния падеж е несъстоятелно. Поддържа се, че претендираните неустойки нямат валидно договорно основание, тъй като ОУ не са били приети от абоната и той не е обвързан от тях. Излага се, че клаузата за неустойка е неравноправна, защото не е индивидуално уговорена, което я правило нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Твърди се, че за да възникне правото на неустойка при предсрочно прекратяване, операторът трябва да е отправил до потребителя изрично волеизявление по чл. 87 ЗЗД, за което доказателства не са били представени. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и присъждане на разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателствени средства, както и заключението на съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Районен съд – Варна, 46 състав, е бил сезиран кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл.

92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове за установяване дължимостта на сумата 19,92 лв., представляваща месечни абонаментни такси за отчетния период 09.12.2020 г. – 08.02.2021 г. за услуга 101001257778 с план А1 Net 200-Mar2018, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226 /договор № 505137459/, ведно със законната лихва върху сумата 19,92 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 19,92 лв. за периода 03.02.2021 г. – 08.12.2023 г., които суми са предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1318/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХLVІ състав, е влязло в законна сила.

Следователно, със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото 3 съдебно производство е установено наличието на валидно възникнала облигационна връзка по сключен договор с партида М5768226 за фиксирани услуги интернет и телевизия, както и че ответникът е потребил съответните услуги през исковия период.

Така основният правен спор пред въззивния съд, очертан от оплакванията във въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството настъпила ли е погасителната давност за задълженията по фактура № 422504129/14.12.2020 г., както и налице ли е надлежно упражнено от ищеца право на разваляне на договора.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 24.10.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право.

Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря. При срочните задължения, когато денят на изпълнението им е определен, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока – чл.