Протокол № 137 от 24.02.2022, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 137 гр. Ямбол, 21.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря П.А.А.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20212330102548 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Страните са редовно призовани.

Ищцата се явява лично и с адв. В. С., редовно упълномощена.

Ответникът се явява лично и с адв. Д., редовно упълномощен.

Вeщото лице Д. Й. се явява.

Адв. С. – Да се даде ход на делото.

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. С. – Госпожо Председател, от допуснатите свидетели не водим нито един. Водим Г.М., който ще доказва същите обстоятелства вместо първия свидетел – Д.К., който беше допуснат. Държим на разпита на втората свидетелка, която ще доведем в следващото съдебно заседание.

Представям писмени доказателства относно обстоятелства, настъпили след предходното съдебно заседание. Моля да пристъпим към 1 изслушване на вещото лице по назначената експертиза.

Адв. Д. – Ние водим допуснатия свидетел и държим да бъде разпитан. Не се противопоставям и желая да се изслуша допуснатата експертиза. По отношение на представените писмени доказателства предоставям на съда да прецени дали да ги допусне. Не виждам проблем да се приемат, доколкото това е една лична кореспонденция.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема Докладна записка от 16.11.2021 г. на РУ – Я., Справка с рег.

№ *** от 22.11.21г. на ОД на МВР – Я., Социален доклад от 24.11.21 г. на ДСП - К. с.

Заличава като свидетел Д. Ж. К. и вместо нея допуска до разпит Г.

М. К..

Приема представените в днешното съдебно заседание от ищцата писмени доказателства.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице, както следва:

Д. В.Й. - 49 г., бълг. гражд., неосъждана, без родство със страните.

Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.

291 от НК.

Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.

Вещото лице – Поддържам представеното заключение. Цялото дело съм прочела. Видях справката за времето, през което госпожа Ш. пътува.

Аз не бих си променила заключението. Много неправилен подход е, когато майката отсъства, бащата да отиде да вземе детето и да го отдели от средата му. Няма значение дали майката отсъства месеци или не.

Детето в един момент рязко се откъсва от средата си. То се чувства като отвлечено. В конкретния казус не е възможно детето да има трайни спомени от баща си при раздяла на родителите към 3-годишната му възраст. Тепърва трябва да се сближава с бащата. Случаят е много специфичен. Вижда се, че бащата прави опити да се сближи с детето, но резултат няма. Детето някак си несъзнавано бива отчуждено от бащата.

Това е последващо събитието на отвличане от училище. То е довело 2 дотам, че детето изпитва страх и ужас от баща си не толкова, че бащата е ужасен, а че детето е изтръгнато от средата си. Естествено е то да изпита страх и да не иска да общува с бащата. Според мен е необходима фамилна терапия. Мисля че най- добрият вариант е да се намери страничен помощник. Разбирам негативизма на родителите на майката към бащата и това, че те са поели грижа към собствената си дъщеря.

Добро решение е, че майката и детето посещават ЦОП. Бащата следва също да посещава такива терапии, ако иска проблемът да се разреши.

Необходимо е това да бъде решено чрез специализирана помощ, тъй като детето е под стрес. В този етап е трудно, детето да има самостоятелни лични контакти с бащата. Гърчът след отвличането е паник атака на детето. Това е паническа атака и ми се струва, че няма да бъде лесно, както бащата си представя, идеалната връзка с детето да стане веднага. За момента са блокирани добрите намерения на бащата от минал опит.

Трябва да прекарват време сами за известно време, но по-малко.

Например, ако се направи съвместна екскурзия за 1 ден на тримата, не би било зле. Детето ще преживее стрес, ако остане с баща си насаме.

Майката задължително следва да присъства на срещите. Индивидуална е детската психика при преценка, за колко време биха се възстановили отношенията дете-баща. Зависи дали има желание от страна на родителите на майката и самата майка за осъществяване на връзка на детето с баща си. Преходният период на адаптиране на детето към бащата при добро желание може да е до 4 месеца. Иска се желание от страна на бащата и майката. Съвсем спокойно и елегантно трябва да се направи това нещо. Без да има конфликт и скандал между родителите се е получила голяма криза. Няма значение, къде ще се осъществява тази връзка на детето с бащата. Вкъщи то ще се чувства комфортно. Срещата навън също ще се отрази позитивно. Необходимо е срещата да е в присъствието на майката. Поне един -два дена трябва да прекарват заедно.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема заключението на вещото лице.

3

Да се изплати по внесените депозити окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 351 лв.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:

Г. М. К. - 65 г., бълг. гражд., неосъждан, баща на ищцата.

З.Г. Г. – 53 г., бълг. гражд., неосъждана, без родство със страните.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата остана само първият от тях.

Свид. К. – Желая да свидетелствам. Брачните отношения между страните изобщо не ми харесаха от самото начало на съжителството им, когато отидох да живея при тях, за да помагам за детето. Отидох в А.

Имаше едно строго разделение на разходите. Те нямаха семеен бюджет.

Съпругът на Г. й беше наложил режим, казваше: „Аз ще плащам това, а ти друго, аз ще се грижа за това, ти за нещо друго“. Той се държеше като нещо отделно от семейството. Например прибира се от работа, напазарил си продукти за себе си, готви си сам и яде, без да пита това дете хранило ли се е, съпругата му хранила ли се е. Поддържаше дистанция от семейството си. Той се стараеше да изолира жена си от социалния живот.

Единственото време, което Г. имаше за себе си, беше, когато се връщаше от работа. Сутрин излизаше заедно с него, а през почивните дни не можеше да излиза сама. Не е забранявал изрично, но достатъчно ясно с поведението си показваше, че това не е допустимо. Той не искаше тя да излиза. Тя не поддържаше връзка с приятели. И. даваше пари назаем на съпругата си и тя ги връщаше. Всички финансови грижи по детето бяха поети от Г.. Детето го е търсило да си играят, но той казва: „Аз да не съм му играчка“. Неговият идеал беше, детето да играе само и да не го притеснява за нищо. След като детето видя, че в мое лице може да си играем и му обръщам внимание, то се обръщаше към мен. И. не се е противопоставял на отношенията между мен и детето. Той искаше спокойствие и да се занимава на интернета с неговите работи. Те се разделиха окончателно преди около 3 години и половина. Тогава нещата се влошиха и се наложи специална помощ за детето, която изобщо не 4 беше евтина. Това наложи Г. да приеме високоплатена работа, за да може да се справи с разходите. Ние й помагахме за гледането на детето. Бащата не е казвал, дали е бил против това. Той не е давал пари през този период.

Говоря за 2018 г. Аз се върнах в България по мое настояване, защото исках да осигурим по- добро лечение за детето. И. заблуждаваше лекарите, че това заболяване на детето било по вина на ваксините, а то е наследствено от неговото семейство, но те не искаха да става обществено достояние. Той блокираше и лечението на детето. То се разболяваше и едва след 2 седмици с много молби от Г. детето биваше заведено на лекар. Лекарите бяха сменяни от И. постоянно. Когато лекарят започваше да задава много въпроси, то този лекар не беше подходящ и го заменяше. Идването на детето в България стана с негово съгласие.

Неговите родители са идвали в Я. да видят детето. Това беше през 2017 г. и 2018 г. При второто идване бяха на хотел и им предоставихме детето. Вече не знам как са се развили нещата, но след 20-30 минути се обадиха да отидем да вземем детето. То беше изпаднало в истерия, но не знам какво е ставало. Оттогава не са идвали, нито са проявявали интерес към детето. Те не са пращали подаръци на детето, дори една мартеничка не са изпратили. Отначало И. идваше рядко - веднъж или два пъти годишно. Приемали сме в го в нас, никой не го е гонил. От около 3 години не е идвал.

Лечението на детето в България даде резултат. Попаднахме на много добър специалист в П.- проф. доктор И. и той положи изключително много грижи. Даже ни се скара, че сме били закъснели с лечението.

Симптомите за заболяването на детето са били видими, когато е навършило една годинка, а ние отидохме при този лекар, когато беше на 4 години. Лекарствата се даваха по схема и трябваше да се спазват редовни прегледи. Първата година ходихме всеки месец на преглед, после през 3 месеца. Пристъпите се разредиха и детето тръгна нормално на училище. Е. е изключително живо, игриво и социализирано дете. То иска непрекъснато да разговаря с някой и да играе. Не е дете, което можеш да оставиш само да стои, трябва да има винаги човек при нея и да разговарят. Чувствително дете е. Можеш да го разплачеш с един поглед дори.

5

В началото на миналата година баща й не е идвал. Той започна да изисква с арогантен и агресивен тон да заведем на определено място детето и да му го връчим. Аз му се обадих и започна един психически тормоз над съпругата ми и дъщеря ми. Когато му се обадих, му казах, че нещата могат да станат по лесния начин, а той го прави по трудния.

Попитах го защо продължава да ни тормози, а той ми отговори: „Аз сега започвам“ и отделно псувните и изразите по отношение на дъщеря ми.