Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5124 от 09.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8982/2022
Вид
Решение № 5124
Подписан
09.10.2023
В сила
09.10.2023
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 342, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 5124 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100508982 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Й.Б.“ ЕАД, с предишно наименование „Т.Б.” ЕАД, срещу решение № 20042939/17.06.2022г., постановено по гр.дело № 7771/2021г. по описа на СРС, 151-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника В. И. Н., установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК за сумата 61.09 лева, представляваща месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за клиентски № 001568881 по договор от 12.01.2017г. за периода от 20.02.2017г. до 19.06.2017г. и за сумата 43.56 лева - месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за клиентски № 001475502 по договор от 02.12.2007г. за периода от 05.02.2017г. до 04.04.2017г., ведно със законната лихва от 15.05.2019г. до изплащане на вземанията, за които по ч.гр.д. № 26909/2019г. по описа на СРС, 151-и състав, е издадена заповед по чл. 410 ГПК и съединения осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ за сумата 37.81 лева, представляваща лизингови вноски по договор от 12.01.2017г. за периода от м.06.2017г. до м.12.2018г.

Жалбоподателят излага, че решението на СРС било неправилно и необосновано, поради допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила. Ищецът не бил получил препис от отговора на исковата молба, с което процесуалните му права били нарушени, тъй като за него останали неизвестни възраженията на ответника, както и с 1 определението си по чл. 140 ГПК съдът му указал в о.с.з. да представи посочени в отговора на исковата молба документи в оригинал. СРС не се произнесъл и по молбата на ищеца за удължаване на срока за изпълнение на указанията. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което исковете бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият-ответник В. И. Н., чрез адв. Л. Д. – особен представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна, за което излага подробни съображения.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

На л. 72 от преписката на делото на СРС се намира разписката за връчване на призовка на ищеца „Й.Б.“ ЕАД, тогава с наименование „Т.Б.“ ЕАД, чрез упълномощения процесуален представител адв. Г., за първото по делото о.с.з. пред СРС, насрочено за 18.05.2022г., ведно с приложен препис от определението на първоинстанционния съд по чл. 140 ГПК от 14.01.2022г. и препис от отговора на исковата молба на ответника. Получаването на книжата е удостоверено на 02.02.2022г. с подписа на адв. Г., като в документа не са извършени отбелязвания за липсващи/невръчени книжа. Такива възражения не са постъпили и последващо в хода на производството пред първоинстанционния съд. Напротив – в молбата на ищеца, депозирана чрез адв. Г. с вх. № 25037795/11.05.2022г., е направено изрично изявление, че същата е запозната с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК.

Неоснователно е и последното въведено с въззивната жалба оплакване, тъй като в нито една от постъпилите по делото молби на ищеца не е направено изавление с искане за продължаване на срок.

Въззивникът, чрез адв. Г., не излага в сезиралата съда въззивна жалба никакви конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт. Простото бланкетно сочене на основания за неправилност на един съдебен акт – незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да извърши проверка правилността на обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и константната съдебна практика, застъпена в решение № 255/11.07.2011г. по гр.д. 587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 702/05.01.2011г.

2 по гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г. на ВКС, решение 272/05.07.2011г. по гр.д. 1047/2010г. на ВКС.

Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на въззиваемия, но такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат.

За задължението на въззивника-ищец да довнесе държавна такса в размер на сумата 25 лева за разглеждане на въззивната му жалба, настоящият въззивен състав му е дал указания с разпореждането си от 20.09.2022г. По делото не са представени доказателства за довнасянето на дължимата държавна такса, предвид на което страната е останала задължена за разноски, което е основание настоящият съдебен състав да приложи нормата на чл. 77 ГПК, като осъди ищеца „.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20042939/17.06.2022г., постановено по гр.дело № 7771/2021г. по описа на СРС, 151-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното производство.

Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: ******* ******* Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3