Решение № 15 от 20.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Плевен, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254400600569 по описа за 2025 година Производство по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда № 79 от 10.07.2025 г. по НЧХД № 97/22 г., Районен съд – Плевен е признал подсъдимия С. В. А. от град Плевен, с ЕГН ********** от град Плевен, адрес ул. „***“ №60, ет.2 за виновен в това, на 27.07.2021г. около 23.00 часа в гр.Плевен, на ул.“***“ пред дом №60 причинил на П. В. А.а, с ЕГН ********** от гр.Плевен лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, малка и плитка разкъсно-контузна рана по лигавицата на устната кухина, драскотини и кръвонасядания по лицето и едната ръка, с което причинил временно разстройство на здравето, без опасност за живота - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/.

Първоинстанционният съд със същия съдебен акт уважил частично предявения от тъжителката П. А.а граждански иск срещу подсъдимия за сумата в размер на 1 000 /хиляда/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от вмененото престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като за разликата до 15 000 лв. го отхвърлил като неоснователен и недоказан.РС-Плевен осъдил подсъдимия да заплати също така и сумата от 72, 80 лв. – разноски по лечение, както и направените деловодни такива – по експертизи,повереник и държавна такса,като се произнесъл по реда на чл.53,ал.1,б.“а“ от НК по вещественото доказателство,което отнел в полза на държавата.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на 1 подсъдимия С. В. А. - адвокат Л. Г. от ПАК,който е подал въззивна жалба и допълнение към нея,в които е посочил,че присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, като същата е и явно несправедлива.Навеждат се доводи,че РС-Плевен не е анализирал в пълнота и с необходимата задълбоченост събраните по делото гласни доказателства,не ги е съпоставил с изготвените съдебно – медицински експертизи като същевременно е оценил гласните доказателства превратно, с което е нарушил изискванията на съдебната практика към съдържателната част на мотивите без да даде отговор на въпроса кой и кога е причинил установените по подзащитния му травми,което е от значение за правилното приложение на закона.В заключение отправя искане алтернативно за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд,оправдаване на С. В. А. или намаляване на наложеното наказание и присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди като прекомерно.

В срока по чл.322 от НПК не е подадено писмено възражение от частния тъжител срещу жалбата на подсъдимия, а и с нея не се правят доказателствени искания.

Въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител намира въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.Намира фактическата обстановка по делото за изяснена в хода на проточилото се няколкогодишно съдебно следствие като счита,че събраните доказателства и изготвените съдебни психиатричнопсихологични и медицински експертизи обосновават крайния резултат.Приема,че не може да се счете,че деянието на подсъдимия е обусловено от афектно състояние като счита,че характеристиките на уврежданията на доверителката му и подсъдимия изключват прилагането на института на реторсията.

Частният тъжител П. В. А.а, редовно призована, не се явява.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Л.Г. от АК-Плевен поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване.Намира,че първоинстанционният съдебен акт не е съпроводен с дължимите мотиви като фактическите му и правни изводи са дистанцирани от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.Намира,че съдът нито е установил правилно от набраната доказателствена съвкупност фактите по делото,нито е анализирал адекватно причинените увреждания на двамата участници в конфликта като същевременно се отричат причинените на подзащитния му травматични увреждания,нито е отчел съдебнопсихиатричните експертизи по делото,поради което моли за връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият, редовно призован, се явява в съдебно заседание като намира,че тъжителката е имала агресивно поведение към него,което е провокирало и неговата ответна реакция.Моли съда за постановяване на оправдателен съдебен акт.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и анализира съдопроизводствените действия на 2 първостепенния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 от НПК.

Разгледана по същество, въззивната жалба на подсъдимия С. В. А. е неоснователна.

Доводите на защитника за липсата на задълбоченост и прецизност в аналитичната дейност на първостепенния съд до голяма степен намират опора в атакуваните мотиви.РС-Плевен смесва фактическата обстановка,която следва да изведе по делото с фрагменти от тъжбата,а анализът на гласните доказателства практически възпроизвежда в по-обемната си част същите без да демонстрира особени усилия по съпоставянето им с останалите набрани по делото доказателства, приобщените писмени доказателства и изготвените по делото експертни заключения. Така например контролираният съд не е посочил по какви причини цени показанията на св.А.И. – майка на частния тъжител в частта относно заявената загуба на съзнание на последната,което се опровергава от показанията на свидетелите П. Д. и К. Д.,които също е кредитирал,но не сочат това обстоятелство,а последната е споделила още и,че подсъдимия е бил одран по лицето.По отношение на св.К.Р. РС – Плевен е посочил,че неговите показания не съдействат напълно за разкриване на обективната истина,но пък е посочил,че подсъдимия е имал драскотина на лицето.

Липсва надлежна аргументация и от първата инстанция по какви съображения е счел,че обясненията на подсъдимия са недостоверни,при условие,че същия не оспорва нанесените удари с чук на пострадалата,в хода на разразилия се между тях конфликт,наред с причинените му от нея травматични увреждания.Липсата на освидетелстване на датата на инкриминираните събития,а то има логично обяснение, не може да автоматизира извод,който да бъде поставен в основата на преценка за недостоверност на тези му обяснения,така както е сторила първата инстанция,но от друга страна свидетелите П. Д. и К. Д. са възприели травматично засягане на подсъдимия,което е било предмет на съдебно – медицинско изследване,което РС-Плевен по един малко нестандартен подход практически е възприел.Същевременно излагането на съображения от страна на този съд за липсата на основания за приложение на нормата на чл.130,ал.3 от НК следва да предполага някакво подобаващо фактическо отражение в мотивната част на присъдата,което не се констатира,което дава очевидно аргументи на защитника на подсъдимия да атакува всеобхватно първоинстанционната присъда.

Горното обаче не води до извода за липса на мотиви до степен,която да обуслови отмяна на атакувания акт, поради неизпълнение на задълженията на съда в тази насока,в контекста на усилията на въззивния състава да отстрани недостатъците на същия,които държат сметка и за неоправданата продължителност,в което се е развило производството по делото излизащо извън границата на разумността,съпоставена с вида и характеристиките на обвинението.

При това положение следва да се изведе фактическата обстановка,която се установява от самостоятелния анализ,който въззивната инстнация прави на доказателствената съвкупност и която е следната:

3

Тъжителката П. И. и подсъдимия С. А. живеели в различни обекти на обща жилищна сграда,находяща се на ул.“***“ № 60 в гр.Плевен като отношенията между тях били конфликтни, с неизяснена етиология.Вечерта на 27.07.21г.,след 22 часа, тъжителката извела домашното си куче на разходка като забелязала подсъдимия да седи на пейка пред входната врата.На връщане разменила реплики с подсъдимият,който след това се изправил и нанесъл удаиа с чук,силикониран в ударната му част, в областта на лявата част на главата и и я бутал,т.к. П. И. го одраскала с нокти в областта на лицето.Впоследствие последната паднала на земята и започнала да вика.Появили се съседи и майка и,които и оказали помощ,а след подаден сигнал до ЕННСП 112 се явил медицински екип,който транспортирал тъжителката до УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД,къдрено и била оказана медицинска помощ,след което същата се прибрала у дома си.Пристигнал и полицейски екип като в кофа,находяща се в гаража на подсъдимия,който същия отворил, бил намерен процесния чук,предаден от С. А. с протокол за доброволно предаване от 27.07.21г.

На 28.07.21г. П. И. посетила съдебен лекар по повод на което било издадено СМУ № 297/2021г., в което било отразени следните травматични увреждания : разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата, зашита с хирургически конци, малка и плитка разкъсно-контузна рана по лигавицата на устната кухина, драскотини, охлузвания и кръвонасядания по лицето и едната ръка, които довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

С постановление на Районна прокуратура – Плевен от 06.08.2021 г., въз основа на извършена проверка по жалба на частната тъжителка бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено по реда на чл. 213 НПК от прокурор в Окръжна прокуратура-Плевен.

От приобщения по делото амб.лист № 22/27.07.21г. издаден от неврохирурга д-р Е.М. и амб.лист № 15824/28.07.21г. на КДБ/СО се установява,че тъжителката е пострадала при битов инцидент като липсват данни за ЧМТ и амнестични данни за загуба на съзнание.

От изготвената в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд СМЕ № 15/22г. от вещото лице доцент д-р Д.Д. се установява,че пострадалата е получила разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на главата,кръвонасядане на челото в ляво с размер 2/2 см.,кръвонасядане в областта на лявата буза, близо до ъгъла на устата 3/2 см.,плитка раничка в областта на лигавицата,косо кръвонасядане под лява ключица с размери 4/0,8 см.,кръвонасядане в областта на горната половина на двуглавия мускул на дясната ръка на площ 9/5 см.Според вещото лице РКТ в областта на лявата слепоочна област е резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност,възможно и да е чук,а останалите увреждания са в резултат от тъпи травми,възможно от удари с ръце,падане или удари с чук или дръжката му – при по – малка приложена сила като няма данни за травматични увреди на мозъка и черепните кости и са довели до разстройство на здравето ,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.Експертното заключение не е оспорено от страните и се цени от съда като компетентно,задълбочено и в синхрон с приобщените и относими към поставените задачи амбулаторни листове и горецитираното СМУ като категорично опровергава свидетелките показания депозирани по делото в които се сочи загуба на съзнание от страна на тъжителката.

4

От изготвеното СМУ № 296/21г. се установява наличието на драскотини по лицето и мишницата на лява ръка на подсъдимия С.А. – на челото в ляво и косо с дължина 4 см. и 3 см.,от долен клепач на дясно око с дължина надолу 4,5 см.,на лява скула две коси – 2 и 2,5 см.,драскотина по лявата мишница в горна трета,които е посочено ,че могат да бъдат получени на заявената от освидетелстваното лице начин – драскане по лицето от жена и в указания времеви период – вечерта на 27.07.21г. около 23 часа.Изготвената от същото вещо лице СМЕ № 15/22-Б е възпроизвела констатираните увреждания като е приела механично въздействие с нокти или друг тесен по-твърд предмет с по – остър или тъп връх и причиняване на болки или страдания.Заключението на вещото лице и по тази експертиза не е оспорено и същото е в синхрон с констатациите отразени в горецитираното СМУ като дават опора на обясненията на подсъдимия,в които същия сочи,че пострадалата не е губила съзнание като я ударил с чук двукратно в областта на главата като след това я бутал докато същата го деряла с нокти в областта на лицето.Обясненията имат ясно дефинирана от практиката и теорията значимост и същите в случая не са само средство за защита,т.к. установяват факти относими към разкриването на обективната истина,включая и признанието му,че залял с вода пострадалата.