Решение № 371 от 26.07.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Ямбол, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330103305 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Вива Кредит“ ООД, с която се претендира, ответника П. Р. П. да бъде осъден да им заплати сума в общ размер на 5105, 06 лв., представляващи неплатени суми по договор за паричен заем от *** г.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищцовото дружество в качеството им на кредитодател и ответника в качеството на кредотополучател бил сключен договор за кредит ***. По силата на този договор на ответника бил предоставен потребителски кредит, под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата, до размера на одобрения кредитен лимит. Срока на кредита бил за 12 месеца, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15 %. Кредитодателя се задължавал да не променя лихвения процент, за което обстоятелство кредитополучателя заплащал такса ангажимент, а именно 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислявала ежедневно и се дължала в края на всеки тридесетдневен период от усвояването на главницата/глевниците. Било договорено, че при погасяване на усвоената главница в рамките на 10 дни от нейното усвояване, не се дължали начислените договорна лихва, такса ангажимент за ФЛП и неустойки за неизпълнение на задълженията по договора,ако има начислени такива, а се заплащала чистата стойност на главницата.

Условието се прилагало само при първоначално усвояване на главницата в пълен размер с подписването на договора за кредит, както и при всяко частично усвояване на главници от кредитния лимит, но само ако са погасени всички дължими суми, в това число и главници преди съответното усвояване. Също така в договора бил посочен ГПР в размер на 49. 32 %. В договора било уговорено, че 5 дни от подписването на същия кредитополучателя се задължавал да представи съгласие за директен дебит по 1 банковата си сметка за целия срок. При непредставеното на такова, в края на всеки тридесетдневен период от усвояването на главница, се начислявала неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, която се дължала в едно с текущото месечно задължения в края на 30- дневен период. Били посочени и допълнителни условия в тази връзка. Също така било договорено, че до 5 дни от подписването на договора, както и два дни преди изтичането на всеки 30-дневен период за заплащане на текущо задължение, кредитополучателя се задължавал да предостави удостоверение за липса на задължения по чл.87 ДОПК, от което да било видно, че няма задължения, както и удостоверение за настоящ адрес. При непредставянето на което и да е от двете удостоверения, или ако било налице наличие на задължение към държавни и общински органи, се начислявала неустойка в размер на 0.5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница за всяко от непредставените удостоверения, като начислената неустойка била част от текущото задължение и се дължала в края на всеки 30 дн. период, като в договора били посочени и допълнителни условия в тази връзка. При забава на плащането на което и да е парично задължение се дължала законна лихва за всеки ден забава, както и при забава в плащане на текущо задължения се дължали разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги- vip обслужване по продукт „*** “ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, която представлявала приложение към договора.

В изпълнение на задълженията си по договора ищцовото дружество на 11.10.2021 г. привели по сметка на ответника сумата от 3000,00 лв., с основание по договор за заем ***, като съгласно погасителния план посочената сума, представлявала и предоставения кредитен лимит, като същата била усвоена еднократно от ответника. В периода 10.11.2021 г. – 11.12.2021 г. по договора за кредит била внесена сума в общ размер на 371,00 лв., като с тази сума били погасени части от главницата, такса ангажимент за ФЛП и неустойки, като след дата 11.12.2021 г. плащанията били преустановени.

С оглед на това по посочения договор за кредит ответника дължал на ищцовото дружество посочените в исковата молба суми, за което се иска неговото осъждане и заплащане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител адв. М. Х.- ЯАК. Предявените искове се оспорват, като се твърди, че ответника не бил сключвал договор с ищцовото дружество и не бил получил заемната сума. Не било ясно и не било посочено по какъв начин ответника кандидатствал за паричния заем, липсвало доказателства за постигнато съгласие за сключване на посочения договор за заем, не било ясно по какъв начин ответника е попълнил заявка за кандидатстване, като приложения хартиен носител не било достатъчно за обосноваване на извод за съгласие за сключване на договор за заем между страните. На ответника не била представена преддоговорна информация, като приложеното платежно нареждане не установявало факта на получената сума. Ако все пак се установявала облигационна връзка между страните, то задължението на ответника следвало да бъде до размера на действително получените парични средства, с оглед на това, че в договора били налице клаузи, които били нищожни по смисъла на чл.26 ЗЗД и неравноправни такива, по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 ЗЗП.

Същите не отговаряли и на изискванията на чл.10, ал.1, т.1-7, т.9, т.11 и ал.2 ЗПК, като фактически с договора се претендирали необосновани високи обезщетени. Тези клаузи противоречели на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, с оглед на това, 2 че нарушавали принципа на справедливост и излизали извън обезпечителнити и обезщетителни функции, които законодателя определял за неустойка. Също нищожна била и такса „ангажимент“, поради противоречието и със закона. Нищожна била и договорната клауза за заплащане на ткаси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Също така договора за потребителски кредит бил недействителен, като потребителя дължал връщане само на чистата стойност по него, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР и кои компоненти се включвали в него. Предвидените неустойки също противоречели на добрите нрави, като нарушавали принципа на справедливост и излизали извън обезпечителнити и обезщетителни функции, които законодателя определял за неустойка. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител и моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за кредит “***“, от който се установява, че на *** г., между " Вива кредит" ООД, като кредитодател и ответника П. Р. П. , като кредитопучател, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на 3000,00 лв., със срок на кредита – 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 15, 00 % и годишен процент на разходите ( ГПР ) - 49, 32 %, а кредитополучателя П. Р. П. е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия.

Предоставеният кредит е потребителски кредит под формата на кредитна линия, с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница, до размера на одобрения кредител лимит.

Представена е още справка, погасителен план по договора за паричен заем № ***/*** г. на П. Р. П. с правно основание чл.366 ГПК, както и справка изготвена въз основа на информация от ERP- система на дружеството и счетоводното отразяване на записите по договор за заем и погасителен план към него, подписани между ищцовото дружество и ответника и платежни нареждания от 10.11.2021 г. за кредитен превод на сумата от 180 лв. и 3000 лв. Представено е и Приложение № 1 от тарифа за допълнителни пакет услуги- vip обслужване по продукт“***“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие.

От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,е установено,че предоставения кредитен лимит по договор за кредит“***“ № ***/*** г.е в размер на 3000 лв., която е усвоена еднократно на 11.10.2021 г., чрез банков кредит по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр П. Р. П. и наредител „Вива Кредит“ ООД. За периода 10.11.2021 г. – 11.12.2021 г. по договора за кредит е внесена сумата в размер на общо 371 лв., с които са погасени вноски № 1 и № 2 от погасителния план, описани в таблица № 1 на експертизата. Последната вноска е извършена на 11.12.2021 г., след което плащанията са преустановени и след като е взет предвид извършените плащания, размерът на непогасените задължения по посочения договор за кредит възлизат на общо 5030, 11 лв., описани в таблица № 1. Размерът на лихвата за забава, за периода от датата, следващ падежа на всяко текущо задължение, до датата на изтичане срока на 3 договора- 08.10.2022 г. е в размер на 77, 98 лв., а размерът на лихвата за забава , за периода от датата, следващ падежа на всяко текущо задължение, до датата на исковата молба 13.12.2022 г. е в размер на 169, 39 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове по чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за кредит „ ***“ № ***/ ***г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР ( негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

При установяването на фактическия състав на вземанията ответника следва да докаже, че задълженията са погасени.

Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването н а договора страните използват изключително слредства за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг . чл.6, вр.§ 1, т.2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др.Съгласн о чл.18,ал.1,т.1 и ал.2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронен подпис (с ДВ бр.

85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ). Нормата на чл.18,ал.5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143148 Закона за защита на потребителите.

В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което се оспорва от ответника, чрез назначения му особен представител. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл.2,ал.1, вр.чл.4 Закона за електрониния документ и електронните удостоверителни услуги ( ЗЕДЕУУ ). Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1 ЗЕДЕУУ, вр.чл.3,т.35 Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис, а съгласно чл.3,ал.2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. За "електронен подпис" по смисъла на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ, във вр. чл.3,т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна 4 форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Разпечатката съдържа 25 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/625d516c-2f6d-4888-85a1-760484fd6db3