Решение № 22 от 10.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300502924 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Х. М. Д., с ЕГН:**********, подадена чрез пълномощника му по делото адвокат С. Н., против решение № 158/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1048/2022 г., по описа на Районен съд-Карлово във фазата на извършване на съдебната делба, в частта, с която на основание чл. 349, ал.1 ГПК, е поставен в дял на М. Х. Д., с ЕГН:

**********, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Карлово, община

Карлово, област Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект: няма данни за изменение; Адрес на имота: град Карлово ул. ***; Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***; предназначение: Жилищна сградаеднофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; Брой нива на обекта:1; Посочени в документа площ: няма данни; Прилежащи части изба; Ниво:1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:няма, под обекта: няма, над обекта:

***; Стар идентификатор: няма, който имот е със справедлива 1 пазарна стойност в размер на 103 770 лева и дяловете на съделителите Х. М.

Д., с ЕГН ********** и Т. М. Д., с ЕГН **********, са уравнени в пари.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението на районния съд е неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила, уреждащи извършването на делбата. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение от въззивния съд,с което процесният недвижим имот се постави в дял на жалбоподателя и при условията на евентуалност да бъде изнесен на публична продан, като неподеляем.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите М. Х. Д., с ЕГН ********** и Т. М. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв.Р. П., в който вземат становище за нейната неоснователност и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:

Производството по настоящето дело е по съдебна делба във фаза по извършването й, след като с влязло в сила решение № 45 от 03.02.2023г. е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите Х. М. Д., с ЕГН:**********; М. Х. Д., с ЕГН: ********** и Т. М. Д., с ЕГН:**********, на процесния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Карлово, община

Карлово, област Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект: няма данни за изменение; Адрес на имота: град Карлово ул. ***; Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***; предназначение: Жилищна сградаеднофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; Брой нива на обекта:1; Посочени в документа площ: няма данни; Прилежащи части изба; Ниво:1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:няма, под обекта: няма, над обекта:

***; Стар идентификатор: няма , при квоти: 4/6 идеални части за М. Х. Д. и по 1/6 идеална част за Т. М. Д. и Х. М. Д..

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, започва втората фаза, която има за цел да определи начина на ликвидиране на 2 съсобствеността. При извършването на делбата съдът е длъжен да се подчини на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и да я извърши между посочените лица, на посочените имоти и при посочените квоти.

От доказателствата по делото е видно също,че предмет на делба е жилище с принадлежащо към него избено помещение , придобито в режим на съпружеска имуществена общност от М. Х. Д., с ЕГН: ********** и В.И. Д., ЕГН:**********. Съделителят М. Д. е преживял съпруг на В. Д., починала на 21.07.2018г., а съделителите Т. М. Д. и Х. М. Д. са наследници по закон – нейни деца.

От заключението на вещото лице Й.Й. , по допуснатата и приета в първоинстанционното производство СТЕ, е установено , че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем съгласно изискванията на чл. 40 ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 година.

В проведеното първо съдебно заседание от втора фаза на съдебната делба от съделителя М. Х. Д., с ЕГН: **********, е заявена претенция по чл.349,ал.1 от ГПК за възлагане на процесното недоделяемо жилище придобито в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на другия съпруг и съделителят не притежава друго жилище.

В същото съдебно заседание от съделителя Х. М. Д., с ЕГН:**********, е заявена претенция по чл.349,ал.2 от ГПК за възлагане на процесното недоделяемо жилище, тъй като е живял е в него към момента на откриване на наследстово - смъртта на майка му В. Д. на 21.07.2018 г. и не притежава друго жилище.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел възлагателната претенция на преживелия съпруг М. Д. за основателна, доколкото са налице всички законоизискуеми предпоставки по чл.349,ал.1 от Г П К - процесното недоделяемо жилище е било придобито в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на другия съпруг и съделителят М. Д. не притежава друго жилище.Изложил е съображения, че без правно значение е обстоятелството дали М. Д. е живяла в имота при откриване на наследството, както и дали притежава идеална част от друг имот, тъй като специалната разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК не поставя такова изискване, притежанието на идеална част от жилищен имот не може да бъде приравнено на притежаването на пълното право на собственост върху такъв имот.

Въззивният съд намира така изложените по същество мотиви от първоинстанционния за правилни.

Съгласно нормите на Глава ХХІХ от част ІІІ на ГПК, касаещи втора фаза на съдебната делба, ликвидирането на съсобствеността се извършва чрез един от четирите предвидени в закона способа: 1./ чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК; 2/. чрез разпределение на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; 3./ чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да 3 бъде поставен в един от дяловете и 4./ чрез възлагане на имота по реда на чл.

349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, когато са налице условията на закона.

Съгласно задължителните указания дадени в т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 10.05.2004г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, участващият в делбата преживял съпруг на неподеляем недвижим жилищен имот - съпружеска имуществена общност, има двойното качество: на наследник и съсобственик. Наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 288, ал.2 от ГПК (по действащия ГПК – чл. 349, ал.1), изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал.3 от ГПК (по действащия ГПК – чл. 349, ал.2). Прието е, че разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК се отнася към тази по чл. 349, ал.1 от ГПК като обща съм специална разпоредба и конкуренцията между тях е на правни, а не на фактически основания, следователно, приложението на специалния закон изключва общия и съдът следва първо да се произнесе по претенцията за възлагане на преживелия съпруг, и едва ако се стигне до липса на основание за възлагане по чл. 349, ал.1 от ГПК, да разгледа претенцията по чл. 349, ал.2 от ГПК.

Следователно законосъобразно и правилно в съответствие с посочените задължителни указания първоинстанционният съд е разгледал първо възлагателната претенция на преживелия съпруг по чл. 349, ал.1, а с оглед нейната основателност не е пристъпил към разглеждане на претенцията на съделителя Х. Д. по чл. 349, ал.2, тъй като беше казано, че приложението на специалния закон изключва общия и съдът следва първо да се произнесе по претенцията за възлагане на преживелия съпруг.

Същевременно , за да бъде възложен делбеният имот на преживелия съпруг, то изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност и преживелият съпруг да не притежава друго жилище , в който смисъл са Решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 6017/ 2014 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 28 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 3863/ 2015 г. на ВКС, І г.о.

В разглеждания случай условията на чл. 349, ал. 1 ГПК са налице, защото съделителят М. Д. е преживял съпруг, който няма собствено жилище според приложената на л. 179 от първоинстанционното дело декларация, жилището е неподеляемо и е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпругата. Притежаването от съделителя на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК, в който смисъл са Решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., на ВКС ,I г. о. и Решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 6017/ 2014 г. на ВКС, І г.о. , тъй като не може да се приеме, че се касае за жилищен имот, който задоволява жилищните нужди на съделителя.

При това положение процесният жилищен имот следва да се възложи на основание чл. 349, ал. 1 ГПК на преживелия съпруг, а дяловете на съделителите Т. М. Д. и Х. М. Д. следва да бъдат уравнени парично.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи и е възложил на основание чл. 349, ал. 1 ГПК процесният недвижим имот на преживелия съпруг М. Д., а дяловете на съделителите Т. М. Д. и Х. М. Д. е уравнил 4 парично, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора и практиката по приложението на чл. 355 и чл. 78 ГПК (т. 9 от ППВС № 7/1973 г., Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.), в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските, направени от въззиваемите пред настоящата инстанция, а именно сумата 1500 лева съгласно представения списък на разноските и доказателства за извършено плащане.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1048/2022 г., по описа на Районен съд-Карлово във фазата на извършване на съдебната делба, в частта, с която на основание чл. 349 ал.1 ГПК, е поставен в дял на

М.

Х. Д., с ЕГН: **********, следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект: няма данни за изменение; Адрес на имота: град Карлово ул. ***; Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***; предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; Брой нива на обекта:1; Посочени в документа площ: няма данни; Прилежащи части изба; Ниво:1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:няма, под обекта: няма, над обекта: ***; Стар идентификатор: няма, и дяловете на съделителите Х. М. Д., с ЕГН ********** и Т. М. Д. с ЕГН **********, са уравнени с пари.