Решение № 2665 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2665 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110201905 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „,,***'', ЕИК ******** представлявано от управителя му А.И.Ц., депозирана чрез Адвокатско дружество „,,***'' представлявано от управителя му адв. М. К. от Адвокатска колегия - Пловдив срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗДвП/ № 8504910928, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с който на дружеството жалбоподател „,,***'' на основание с чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение на чл. 102, ал.

2 от ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното юридическо лице „,,***'', което с жалба депозирана чрез адв. М. К. от Адвокатска колегия – Пловдив го атакува с искане електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

В тази насока и в жалбата от „,,***'', депозирана чрез адв. М. К. от АК – Пловдив се сочи, че е нарушена процедурата, по която била ангажирана отговорността на дружеството, тъй като за процесното нарушение е следвало да бъдат издадени акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, а не електронен фиш. В тази връзка се подържа, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като ограничава правата на дружеството-жалбоподател, включително правото му да възрази по смисъла 1 на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Поддържа се още в жалбата, че в електронния фиш не е посочено в какво се изразява изпълнителното деяние на административното нарушение, вменено в отговорност на дружеството-жалбоподател. Изтъква се, че с непосочването в обжалвания електронен фиш на изпълнителното деяние на нарушението е било допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като правото на защита на „,,***'' е било съществено ограничено, поради това, че то било поставено в невъзможност да разбере смисъла на повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение. Излагат се доводи, че в електронния фиш като нарушени били посочени три разпоредби от Закона за движение по пътищата – чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което възпрепятствало дружеството-жалбоподател да разбере в какво нарушение е обвинено. Твърди се, че е налице несъответствие между правната квалификация, дадена на нарушението, и изписаните в процесните АУАН и НП фактически установявания. Навежда се аргументи в жалбата, че в обжалвания електронен фиш не бил посочен размерът на тол таксата, която дружеството-жалбоподател било длъжно да заплати, както и че неподаването на декларация от бордовото устройство, с което бил оборудван процесният товарен автомобил, се дължало на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси и на доставчика на ЕУЕСТ, който носил отговорност за дейността по предоставяне на услуги по електронно събиране на такси за изминато разстояние на територията на Република България. В тази връзка в жалбата се акцентира, че процесното нарушение не се дължало на виновното поведение на шофьора на процесния товарен автомобил, както и на собственика на превозното средство. Сочи се, че било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че административнонаказващият орган не проверил дали доставчикът не е информирал дружеството-жалбоподател за недекларираната пътна такса и дали са били взети мерки за предеклариране на данните на ППС. Навежда се доводи, че е изтекла погасителната давност за административнонаказателно преследване на процесното нарушение, както и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения и с жалбата се иска съдът да отмени обжалвания електронен фиш.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „,,***'', редовно призовано не изпраща представител, като не се явява и адв. М. К. от АК - Пловдив. По делото е постъпила писмена молба – становище, изготвена от адвокат Е.Т., упълномощена от дружеството-жалбоподател, като в молбата – становище са изложени подробни аргументи, които са в подкрепа на изложените в депозираната жалба съображения за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Административнонаказващият орган – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С.Г., редовно упълномощена, която пледира депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като 2 правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде приета за основателна и електронният фиш бъде отменен, прави възражение за прекомерност на претендираните в полза на жалбоподателя разноски.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбоподателят „,,***'' е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление – област Пловдив, община Родопи, село ,,***'', с управител А.И.Ц..

Към 01.10.2021 г. превозното средство – товарен автомобил марка „,,***''“, модел „,,***'', с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 41000, с 4 оси, екологична категория ЕВРО 6, било собственост на „,,***''-клон Пловдив, а негов ползвател било дружеството-жалбоподател „,,***''.

На 01.10.2021 г., в 15:34 часа пътното превозно средство – товарен автомобил марка „,,***''“, модел „,,***''“, с рег. №,,***'', с технически допустима максимална маса 41000, с 4 оси, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, преминало на територията на Столична община, по път А-6 км.

50+427, с посока Нарастващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил устройството № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, не отчело наличието на валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването през сегмента.

При тази хронология срещу „,,***'', ЕИК ********, бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8504910928. С електронния фиш на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на дружество „,,***'' била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 (две хиляди и пет стотин) лева, за нарушение по чл. 102, ал.

2 от ЗДвП, тъй като било прието че за горепосоченото ППК изцяло не е заплатена дължимата пътна такса.

Препис от електронния фиш бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 30.09.2024 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие за установена въз основа на приобщените доказателства и доказателствени средства: писмени – становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“Национално тол управление, Електронен фиш № 8504910928, справка за нарушението, справка за нарушителя и собствениците и притежателите на МПС, известие за доставяне; веществени - 2 (два) броя статични изображения (фотоснимки).

Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй 3 като същите са логични, последователни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Доколкото доказателствената съвкупност, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С процесния Електронен фиш за налагане на имуществена санкция на за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата/ ЗП/ на дружеството-жалбоподател „,,***'' е наложена „имуществена санкция“ за нарушение, което се твърди, че е било извършено на 01.10.2021 г.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН липсват изрични разпоредби, в административнонаказателното производство следва да намери субсидиарно приложение и уреденият в НК материалноправен институт на давността – Глава „Девета“ и в частност разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която административнонаказателното преследване се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на повече от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, считано от датата на извършване на нарушението /относно института на приложение на давността в административнонаказателното произвoдство вж. ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г., ОСНК на ВС и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ОСС от НК на ВКС/.

Ето защо, в настоящия случай, предвид факта, че административното нарушение се сочи в обжалвания електронен фиш, че е извършено на 01.10.2021 г., в 15:34 часа, то е изтекъл към момента, предвидения в закона давностен срок /абсолютна давност/ от 4 /четири/ години и 6 /шест/. С неговото изтичане се изключва административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди и води административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание, което право в настоящия случай е погасено на 01.04.2026 г., с изтичането на срок равен на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, считано от твърдяната дата на извършване на нарушението.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, а

4 административнонаказателното производство следва да бъде прекратено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за нарушението, за което е ангажирана отговорността на „,,***'', без да бъдат разглеждани останалите възражения, изложени в жалбата, и без да бъдат обсъждани въпросите за формалната и материалната законосъобразност на атакувания електронен фиш.

По разноските:

При този изход на производство и с оглед направеното от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател искане за присъждане на разноски, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, право на присъждане на разноски има дружество „,,***''. От страна на упълномощения представител на жалбоподателя са представени доказателства, от които се установява, че „,,***'' е заплатило по банков път парична сума в размер на 276,00 евро с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „,,***''“. Същевременно в хода на съдебните прения от процесуалния представител на въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е релевирано възражение за прекомерност на претендираните в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съдът обаче, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и в тази връзка Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на „,,***'' сумата от 276.00 /двеста седемдесет и шест/ евро с вкл. ДДС.