Решение № 95 от 11.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Русе, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър И.

Членове:

Ралица Герасимова

П. Дочев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600116 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №128 от 03.11.2022 г. по н.о.х.д. №751/2016 г. на РРС подс. Д. Г. Д. е бил признат за:

ВИНОВЕН в това, че на 28.08.2020г., в гр.Русе, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на обществено място – на паркинга зад бл.„Сердика“, находящ се на ул.“П.Д.Петков“ №10 в гр.Русе, предизвикал безпричинен скандал като се разкрещял на висок глас и обвинил водача на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № Р ****К, Г. К. Г. от гр. Русе, че е паркирал автомобила неправилно, вдигнал чистачките нагоре, свалил тасовете на гумите и ги поставил върху тавана на автомобила, заплашил Г., че ако още веднъж паркира автомобила си по същия начин: „Колата ще стои на трупчета“ и му нанесъл удар с ръка по лицето, поради което и на основание чл.325, ал.1, вр. чл.36 и чл.54, вр. чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лв.

РРС се произнесъл и а основание чл.304 от НПК частично оправдал подс. Д. Г. Д. по първоначално повдигнатото обвинение-да е извършил престъплението по чл.325, ал.1 от НК и като е пречупил надолу двете странични огледала на превозното средство.

НЕВИНЕН в това, на 28.08.2020 г., в гр. Русе, да е повредил противозаконно чужди движими вещи – 2 бр. странични огледала на л. а. „Дачия Логан“ с рег. № Р ****К, собственост на П.Т.В. от гр. Русе, като стойността на повредата да възлиза на 30,00 лв., 1 поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Със същия съдебен акт подсъдимият Д. Г. Д. бил осъден да заплати на Г. К. Г. от гр. Русе, ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.325, ал.1 от НК, в размер на 2 000 (две хиляди) лв. ведно със законната лихва, считано от 28.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск бил отхвърлен за сумата над 2000 лв. до 5000 лв.

Подсъдимият Д. Г. Д. бил осъден да заплати на Г. К. Г. сумата от 500 (петстотин) лв. адвокатски хонорар за повереник.

Със същият съдебен акт подс. Д. Г. Д. бил осъден да заплати в да заплати в полза на Районен съд Русе сумата от 306 лв. за разноски на съдебното производство и сумата от 80.00 лв., представляваща държавна такса върху размера на уваженият граждански иск Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подс. Д. Д.. Със същата и допълнителните съображения към нея се претендира за отмяна на присъдата в осъдителните и части, като подсъдимият бъде признат за невиновен по всички повдигнати обвинения, а гражданската претенция да бъде изцяло отхвърлена. Алтернативно се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото в предходната процесуална фаза или за намаляване на административното наказание до предвидения от закона минимум, намаляване на присъденото обезщетение до 100 лв. и осъждане на гражданския ищец да заплати на подсъдимия направените в производството разноски. Развиват се подробни съображения в насока несъставомерност на поведението на подсъдимия по всички текстове от наказателния закон, по които му е било повдигнато обвинение. Сочи се наличието на личен мотив, който изключва квалифицирането на поведението на подсъдимия като хулиганство по смисъла на чл.325 от НК. Твърди се още, че съдът незаконосъобазно е дал вяра на част от гласните доказателства, което съставлява необоснованост на атакувания акт. Допълнително се навеждат доводи за това, че проявата на подсъдимия има характера на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ предвид пониската и обществена опасност.

В разпоредително заседание въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение моли жалбата да бъде оставена без уважение. Намира първоинстанционният акт за правилен, обоснован, мотивиран и законосъобразен. Счита доказателствената съвкупност за безпротиворечива и в унисон със същата РРС е постановил атакувания акт. Конкретизира, че правилно проверяваната инстанция е приела, че поведението на подсъдимия покрива от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.325 от НК и в този смисъл несъстоятелни се явават доводите от въззивната жалба и допълнителните 2 съображения към нея касателно наличието на личен мотив. Намира за законосъобразно и решението по отношение на престъплението по чл.216 от НК и съответно – за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, чийто размер е бил отмерен към предвидения от закона минимум.

Повереникът на гражданския ищец в производството се присъединява към доводите на представителя на държавното обвинение. Претендира направени пред въззивната съдебна инстанция разноски.

Упълномощеният защитник на подс. Д. – адв. В. Ф. поддържа въззивната жалба и допълнителните съображения в нея, ведно с направените искания. Пред въззивния съд преповтаря доводите си в насока несъставомерност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт.

В рамките на проведеното пред въззивната съдебна инстанция въззивно съдебно следствие подсъдимия дава обяснения, в които посочва, че поради неправилното паркиране на гражданския ищец е правил неколкократно маневри, което го е и мотивирало да му остави знак – вдигнал чистачките на автомобила, махнал тасовете му и ги поставил на тавана. Отрича да е имало физическа саморазправа и навежда твърдение, че единствено са говорили на висок тон. В последната си дума подс. Д. моли да бъде оправдан изцяло.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста на Русенска окръжна прокуратура‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване поради следните съображения:

За да постанови съдебния си акт, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Ясно изразеното убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали – показанията на свидетелите Г. Г., С.И., И.Ш., П.В. и П.И.а, дадени в хода на съдебното следствие, включително и от очната ставка между свидетелите Г. и И., както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства – нотариален акт за дарение, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, разпечатки за имоти от АГКК, скица на поземлен имот, схема на самостоятелен имот в сграда, заключенията на съдебно-икономическата допълнителната съдебно-икономическа експертизи, заключението на съдебномедицинската експертиза, справки за съдимост, декларации за семейно и имотно състояние, автобиография.

Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира опора в събрания доказателствен материал.

Изброените доказателствени материали са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа на тях се установява, че към м. август2020 г. подс. Д. Д. живеел в жилищен блок, който се намирал на адрес - ул.“Петко Д. Петков“ № 10, бл. „Сердика“. Същият бил собственик и управлявал л.а.“Мерцедес“ с рег.

3

№ Р *****Н. Обичайно го паркирал на паркинг зад блока, с подход откъм ул.„Муткурова“.

От своя страна св. Г. Г. често посещавал свой близък, който живеел в същата жилищна сграда.

На 28.08.2020 г., около 10.00 ч. свид. Г. се придвижил с управляваният от него лек таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № Р ****К до паркинга на бл. „Сердика“.

Спрял го така, че разположението му значително стеснявало и ограничавало мястото за преминаване. След като паркирал се качил при своя родственик. Таксиметровият автомобил бил собственост на свид. П.В., който го бил предоставил за безвъзмездно използване като такси на свид. Г..

Малко по-късно на същата дата подс. Д. привел в движение автомобила си, който бил паркиран на същия паркинг и на заден ход се придвижил към изхода за ул.

„Муткурова“. Достигайки до автомобила на свид. Г., подсъдимият се затруднил при преминаването, което наложило извършването на няколко допълнителни маневри. Силно подразнен от начина на спиране на Г., подсъдимият се върнал до автомобила, изправил чистачките на предното стъкло, след което свалил тасовете на гумите и ги поставил върху тавана на автомобила. Веднага след това се насочил към своя автомобил с намерение да продължи движението си. Това поведение на подсъдимия било видяно от свид. И.Ш., който също живеел в блок „Сердика“ и по същото време се насочвал към своя автомобил, паркиран в непосредствена близост. В този момент от блока излязъл свид. Г. и приближил автомобила си. Видял състоянието на чистачките и тасовете, както и че двете му странични огледала са пречупени, огънати надолу.

От своя страна подс. Д. видял свид. Г., приближил се до него и му се развикал, като го обвинил, че е паркирал неправилно и, че по този начин пречи на останалите автомобила да напуснат паркинга, след което му нанесъл удар с ръка по лицето. На висок тон подсъдимият заплашил Г., че ако още веднъж паркира по този начин, ще намери автомобила си „на трупчета“. Веднага след това подсъдимият се качил в автомобила си и напуснал мястото. Случилото се било наблюдавано от свид. С.И., който също живеел в бл.

„Сердика“ и след като чул виковете на подсъдимия, излязъл на терасата си, която била с видимост към паркинга. Свид. И. слязъл при пострадалия, с когото до тогава не се познавали и му казал, че е видял какво се е станало. Малко по-късно, с автомобила си, свид.Г. отишъл до работното място на свид. П.И.а, с която съжителствал на съпружески начела. Разказал и за инцидента с подсъдимия и двамата направили фотоснимки на страничните огледала, които свид. И. разпечатала на хартиен носител. Малко по-късно свид. Г. Г. отишъл в Първо РУ-Русе при ОД на МВР Русе и подал заявление, в което описал случилото се, като към заявлението приложил и разпечатаните фотоснимки.

Проверката по случая била възложена на свид.Ц.С., която по данните за л.а.“Мерцедес“ с рег. № Р *****Н установила самоличността на подс. Д., като негов собственик и го призовала. Снела от същия обяснения, в които Д. признал, че поради раздразнение от начина на паркиране от страна на Г., вдигнал чистачките на автомобила му и снел тасовете на колелата, като ги сложил на покрива. Отекъл да е нанасял удари на Г. или 4 да е въздействал по някакъв начин върху страничните огледа на л.а. „Дачия Логан“. Свид.С. снела обяснения и от свид. С.И., който потвърдил, че е станал очевидец на пререканията на висок тон между Г. и Д., на нанесения от Д. удар по лицето на пострадалия, както и на отправената от подсъдимия закана, че при следващо такова паркиране, автомобилът на Г. ще бъде „на трупчета“.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-икономическа експертиза, със заключението на която се установило, че стойността на двете странични огледала на процесния л.а.“Дачия Логан“, оценени като унищожени, възлизала на 96.00лв.

В допълнителна съдебно-икономическа експертиза вещото лице приело, че не се касае за унищожени странични огледа на автомобила, а за повредени такива, поради което дало заключение, че стойността на ремонта – подмяна на пружини, задействащи механизма за движение на огледалото, за двете огледала възлизала на 30.00 лв.

В производството била назначена и съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установило, че на свид. Г. Г. са били причинени болка и страдание. Вещото лице дало заключение, че ако се приеме, че на Г. е причинено зачервяване /или кръвонасядане/ на челото, то същото е резултат от действието на твърд, тъп предмет и можело да бъде получено от удар с ръка /юмрук/.