Решение № 795 от 12.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100601205 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 16.11.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 16287/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, подсъдимият К. М. А. е признат за невинен в това на 07.10.2019 г. в гр. София публично, по друг начин – посредством жалба с вх. № 812102/07.10.2019 г., подадена до министъра на вътрешните работи, да е разгласил позорни обстоятелства за С. Д. К. чрез следните твърдения в жалбата:

„Полицай С. Д. К. в качеството си на разследващ говори на всеослушание, че ще направи всичко възможно с позволени и непозволени методи да ме уволнят от работа и да не съм Кандидат за Общински съветник от ГЕРБ, защото съм „ПОМАК“, и да му е приписал престъпления чрез следните твърдения в жалбата: „Оказва натиск върху колеги и работници да лъжесвидетелстват срещу мен“, „Под негова диктовка биха момче в гората заедно с други полицаи“ и „Коварството на полицай К. е стигнало дотам, че заедно със служители по горите, които няколко пъти са уволнявани, ходят по поверения ми Горско-стопански участък и правят манипулации на част от отсечените дървета, като изрязват част от дънера, изтриват Контролната горска марка и след това отиват там в гората и изкарват незаконна сеч, която незаконна сеч по коварен начин се пеписва на мен“, като клеветата е разпространена спрямо длъжностно лице (К. е изпълнявал длъжността „Разузнавач“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност при ОДМВР – Пазарджик“), по повод изпълнението на службата му в ОДМВР – Пазарджик, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.

С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД срещу подс. К. А. граждански иск за сумата от 32 000,00 (тридесет и два хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от твърдените с тъжбата деяния неимуществени вреди.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и 1 допълнения към нея от частния тъжител С. К. чрез повереника му, с които се прави оплакване, че атакуваният акт е неправилен. Иска се присъдата да бъде отменена, подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото обвинение, да бъде уважен предявеният граждански иск и подсъдимият да бъде осъден да заплати в полза на частния тъжител сторените от него разноски пред двете инстанции. Прави се подобрен анализ на свидетелските показания, като се излагат доводи, че първоинстанционният съд ги е обсъдил превратно в полза на защитата. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд, като се твърди, че инкриминираните твърдения в жалбата на подс. А. са неистинни, обективират позорни обстоятелства и факти за тъжителя К. и му приписват престъпления.

Излагат се съображения и че тези твърдения не попадат в обхвата на свобода на словото и на право на жалба, защитени от КРБ и ЕКПЧ.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание частният тъжител С. К. редовно призован, не се явява.

За него се явява повереникът му – адв. С. Д..

В хода на съдебните прения повереникът на ЧТ С. К. прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо наказание. Иска се и да бъде уважен предявеният срещу него граждански иск за неимуществени вреди, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените от тъжителя разноски пред първата инстанция.

Защитниците на подс. К. А. правят искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована, вкл. и в частта, в която е отхвърлен предявеният граждански иск. Защитата поддържа, че атакуваният съдебен акт се основава на събраните по делото доказателства и многостранната преценка на показанията на свидетелите, разгледани както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и са съотнесени към съдържанието на тъжбата, отговора на подсъдимия и инкриминираната жалба до министъра на вътрешните работи. Счита, че въз основа на правилната интерпретация на събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е направил правилен правен извод, че не е налице извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК от подс. А., тъй като депозирането на инкриминираната жалба до министъра на вътрешните работи е било с цел защита от неправомерни действия спрямо него. Прави се искане за присъждане на разноски.

В своя защита подс. К. А. поддържа казаното от защитниците си, а в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като законосъобразна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълненията към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.

Подсъдимият К. М. А. е роден на **** г. в гр. В., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран.

През 2014 г. подс. К. А. бил назначен на длъжност „Лесничей – старши лесничей“ към Териториално поделение „Държавно горско стопанство А.“, гр. В., която изпълнявал и към 2019 г.

2

Към 2018 г. – 2019 г. ЧТ С. К. изпълнявал длъжност „Разузнавач“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР – гр. Пазарджик.

Бащата на ЧТ С. К. също работел в ДГС „А.“, но тъй като подс. А. не харесвал начина му на работа, поискал от директора да го премести в друг участък.

През 2018 г. след проведена полицейска операция, в която взел участие и ЧТ С. К. срещу подс. К. А. било образувано досъдебно производство и му било повдигнато обвинение от Районна прокуратура – В. за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъда от 02.09.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 375/2019 г. по описа на Районен съд В., подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по така повдигнатите му обвинения.

Присъдата била потвърдена с решение от 27.01.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 575/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

На 16.07.2019 г. в рамките на проведена съвместна акция между служители от Изпълнителна агенция по горите и полицейски служители от ОДМВР – Пазарджик, сред които ЧТ С. К. и свидетелите П.Ч. и С. А., в местност до гр. В. бил задържан св. К. Б., тъй като превозвал с камион дървесина без да има съответните документи. Малко след това св.

Б. срещнал св. Ц.М. – служител към ДГС „А.“, който забелязал следи от кръв по лицето му.

Св. Б. му споделил, че е бил бит от полицаи заради ЧТ К..

Във връзка със случая същият ден за разпит в РУ – В. бил призован и св. Ц.М.. ЧТ С. К. пожелал да разговаря лично със св. М. и в проведената беседа изразил интерес по отношение на подс. А.. Св. М. бил чувал от познати, че ЧТ К. има негативно отношение спрямо подс. А. и желае да бъде отстранен от работа. Поради това след като напуснал сградата на районното управление, той се свързал с подсъдимия и му разказал с подробности за разговора си с ЧТ К., както и за споделеното му от св. Б., че е бит от полицаи заради К.. Казал му, че частният тъжител е завил, че „му трябва А., а не той“, както и че е поискал от него да потвърди, че подсъдимият го кара да върши „незаконни неща“.

Сподели му и че след като е отказал, ЧТ К. го заплашил, че ще го задържи за срок от 24 часа и ще му се случват „само лоши неща“. Подс. А. му отговорил, че не се учудва от отношението на тъжителя.

За случилото се св. К. Б. подал сигнал до Районна прокуратура – В., заведен с вх. № 105549/12.09.2019 г., в който описал, че лицата, които го задържали и му сложили белезници, му нанесли побой с юмруци в областта на корема, гърдите и главата. Към жалбата св. Б. приложил и медицинска документация от извършен му преглед и проведеното лечение.

Св. К. Б. споделил за случилото се в телефонни разговори и на свидетелите М.М. и В.М., които работели като секачи за управлявания от неговата майка ЕТ „Е. - А. Б.а“, като им заявил, че е бил бит от полицаи заради ЧТ К..

На 13.09.2019 г. полицейски служители от ОДМВР – Пазарджик, сред които ЧТ С.

К. и свидетелите П.Ч. и С. А., посетили по сигнал сечище, находящо се в близост до гр. В..

По подозрение за извършвана незаконна сеч ЧТ К. и св. Ч. задържали свидетелите М.М. и В.М.. В проведена с двамата беседа ЧТ К. настоявал от тях да кажат, че подс. А. се занимава с незаконна сеч и че те работят за него, иначе „ще загазят“ и ще бъдат арестувани.

Свидетелите М.М. и В.М. категорично отказали да направят подобни признания, тъй като не отговаряли на истината. Няколко дни след случая двамата поотделно се срещнали с подс. А. и му споделили за проведената с ЧТ К. беседа, като му предали, че тъжителят искал от тях да кажат, че той се занимава с незаконна сеч и продажба на дърва, както и че той им плаща.

Междувременно, в края на лятото на 2019 г. подс. К. А. и св. Ц.М. срещнали случайно свой познат – св. А.Р., който им споделил, че е видял ЧТ К. и още едно непознато лице преди няколко дни „да ровичкат нещо по пъновете“ на отсечени дървета в поверения на подсъдимия горски участък. Св. Р. ги завел до мястото и при извършена проверка от страна на подс. А. и св. М. било установено, че действително част от дънерите на вече отсечени дървета били прерязани, а контролните им марки липсвали.

3

Споделеното пред подс. А. от свидетелите Ц.М., В.М., М.М. и А.Р. по отношение на различни случаи, в които участвал ЧТ К. и е проявявал негативно отношение спрямо личността на подсъдимия, мотивирали последния да сезира министъра на вътрешните работи, като поиска да бъде извършена проверка на всяка от споделените му от трети лица ситуации. Така на 07.10.2019 г. подс. А. депозирал жалба с вх. № 812102-1790/07.10.2019 г., адресирана до министъра на вътрешните работи, в деловодството на Министерството на вътрешните работи в гр. София, в която описал незаконосъобразни според него действия на ЧТ С. К. в качеството му на полицейски служител. Така въз основа на споделеното му от свидетелите М., М. и Р. написал следното по отношение на ЧТ К.:

- „Полицай С. Д. К. в качеството си на разследващ говори на всеослушание, че ще направи всичко възможно с позволени и непозволени методи да ме уволнят от работа и да не съм Кандидат за Общински съветник от ГЕРБ, защото съм „ПОМАК“ и не трябва да съм в тази партия“;

- „Оказва натиск върху колеги и работници да лъжесвидетелстват срещу мен“;

- „Коварството на полицай К. е стигнало дотам, че заедно със служители по горите, които няколко пъти са уволнявани, ходят по поверения ми Горско-стопански участък и правят манипулации на част от отсечените дървета, като изрязват част от дънера, изтриват Контролната горска марка и след това отиват там в гората и изкарват незаконна сеч, която незаконна сеч по коварен начин се пеписва на мен. За случая имам очевидец.“;

- „Под негова диктовка биха момче в гората заедно с други полицаи, за което има медицинско и свидетели“.