Решение № 723 от 30.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20231000500162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2930/27.10.2022 г., постановено по гр. д. № 14344/2021 г. по описа на СГС, І ГО, I-30 състав, частично е уважен предявеният деликтен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4500 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 26000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, като образуваното досъдебно производство № 1206/2019 г. по описа на 07 РУ на СДВР, пр. пр. № 25729/2019 г. по описа на СРП е прекратено, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 05.09.2020 г. до окончателното му заплащане.

Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди – над присъдената сума от 4500 лв. до пълния му предявен размер от 26000 лв. Въззивникът счита, че при определяне обема на заместващото обезщетение за претърпените болки и страдания от повдигнатото незаконно обвинение за извършено престъпно деяние по чл. 198, ал. 1 НК решаващият първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания и личен дискомфорт, респ. че почти през цялото време спрямо него е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”. Въззивникът счита, че при формиране на своето вътрешно убеждение първоинстанционният съд неправилно не е възприел показанията на свидетеля П., които непосредствено изяснява съществуващите отношенията 1 на ищеца (след излизането му от ареста) с приятелския му кръг и с дъщеря му. Твърди, че законната лихва се дължи не от влизане в сила на Постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство (на 05.09.2020 г.), а от неговото постановяване – на 24.06.2020 г.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, но в проведеното пред САС о.с.з. неговият процесуален представител (прокурор при САП) изразява становище за нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която деликтният иск - за заплащане на заместващо обезщетение, е уважен за сумата от 4500 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, I-30 състав, е бил сезиран с деликтен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение – за сумата от 4500 лв. (в частта, в която 2 първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява правнорелевантното обстоятелство, че на 13.07.2019 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство № 1206/2019 г. по описа на 07 РУ при СДВР, пр. пр. № 25729/2019 г. по описа на СРП, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем на 14.07.2019 г. за извършване на следното престъпно деяние: на 13.07.2019 г., около 13,00 ч. в гр. София, ж.к.

„Младост 1” до магазин „Т-Маркет” отнел чужди движими вещи – 1 бр. черна кожена чанта, съдържаща лични документи и сумата от 50 лв. от владението на Б. А. Н. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал чантата от рамото на Н., след което с макетно ножче срязал презрамката на чантата и избягал - престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. На същата дата по отношение на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е продължила до 02.04.2020 г., т.е. човешкото право на незаконно обвинения за свободно придвижване е било ограничено в един продължителен период от време – почти 9 месеца (дори извън законоустановения срок).

С Постановление от 24.06.2020 г., постановено по досъдебно производство № 1206/2019 г. по описа на 07 РУ при СДВР, пр. пр. № 25729/2019 г. по описа на СРП, образуваното срещу ищеца наказателното производство е прекратено и като необжалвано, то е влязло в сила (с оглед на обстоятелството, че въззивникът не навежда правен довод за необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която СГС е достигнал до фактическия извод, че прекратителното постановление е влязло в сила на 05.09.2020 г.

(ответникът не оспорва този факт), въззивният съд не може да приеме за установени други правнорелевантни факти – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК и тълкувателните разяснения, дадени по т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия е продължило за периода от 13.07.2019 г. до 05.09.2020 г., т.е. почти 1 година и 2 месеца.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че по отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от 14.07.2019 г. до 13.02.2020 г.

(почти 7 месеца), която впоследствие е била изменена в „парична гаранция” (която ищецът не е внесъл, като това обстоятелство е удължило престоя му в ареста с още 2 месеца), а покъсно и в „подписка” за период от 02.04.2020 г. до 24.06.2020 г.

От показанията на свидетеля В. П., познат на ищеца, се установява, че престоят на П. в ареста му се е отразил негативно – „Беше с хлътнали скули и като го видях, не можах да повярвам, че е той. Имам предвид, че беше смъкнал много килограми, поне 17 кг.”.

Свидетелства, че заради случилото се някои хора са започнали да го избягват, тъй като му 3 бил „лепнат” етикет, че е пандизчия. Този факт се е отразил и на живота на дъщеря му - към този момент е била на 13 години, като съучениците й се дистанцирали от нея. Според свидетеля след излизането от ареста ищецът е започнал да употребява и твърд алкохол, което отдава на преживения от него стрес – „Оплаква се от промяна в неговата психика.

Много пъти ми е споделял”.

От показанията на свидетеля И. Г., приятел на ищеца от дълги години, се изяснява, че преди инцидента И. П. е работил като строител. Според свидетеля незаконното наказателно преследване и престоят в ареста му се отразило изключително тежко – „Плачеше, ревеше, нямаше къде да живее, нямаше работа, не можеше да си намери”. Изяснява, че след излизане от ареста е имало отдръпване от него в професионалния му кръг от контакти – „Хората и абсолютно всеки казва, че го смятат за престъпник”. Свидетелства, че П. значително е отслабнал, както и че към настоящия момент живее при него.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите (с изключение на субективните възприятия, според които ищецът не е могъл да си намери работа след излизане от ареста, като това обстоятелство е свързано с незаконното обвинение – неговият наказателноправен статус не е бил утежнен, поради което той обективно не е бил затруднен да потърси почтена робата), тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното и физическото състояние на ищеца са непосредствени.

От Справка за съдимост от 11.02.2022 г. се установява, че ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпно деяние, вкл. преди повдигане на релевантното незаконно обвинение, а именно по нохд № 655/1999 г. по описа на СРС - за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК (присъдата е влязла в сила на 19.02.1999 г.), за което му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. От Справка от 14.07.2019 г. от Унифицираната информационна система на ПРБ се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че срещу ищеца е образувано и друго наказателно производство – ДП № 2256/2017 г. по описа на СРП - при същата правна квалификация – чл. 198, ал. 1 НК, като е внесен обвинителен акт.

От приетата от СГС като компетентно изготвена СПЕ, извършила психологично изследване на ищеца чрез проведена беседа на 10.03.2022 г. и посредством психологични тестове и способи, се установява, че периодът, през който И. П. е бил обвиняем в извършване на грабеж, се е отразило негативно върху неговото психично и емоционално състояние, а именно – същият е бил в стресово състояние, като същевременно е бил възпрепятстван да работи и да се грижи финансово за дъщеря си, да общува пълноценно с близките си. Вещото лице-клиничен психолог изяснява, че е възможно при престоя на ищеца в клиниката в гр. Ловеч да се е касаело за остър психотичен епизод, който може да бъде еднократна проява - обикновено от внезапен стрес. Вещото лице достига до категоричния доказателствен (фактически) извод, че воденото наказателно производство и взетата му мярка за процесуална принуда „задържане под стража” са отключили повишена 4 чувствителност, силен страх, раздразнителност, агресия и нисък праг на поносимост към обкръжаващата го среда. Пояснява, че при ищеца е налице висока степен на ситуативна тревожност, съпроводена с нарушения в съня и повишена употреба на алкохол, като психологическият стрес е намерил изражение и в загубата на тегло от 17 кг. След прекратяване на наказателното производство И. П. не е преработил психологически преживяванията си от неговото задържане в следствения арест.

При обсъждане на съдебно-психологична експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства и лична беседа с ищеца, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси относно неговото психично състояние след повдигане на незаконното обвинение до настоящия момент. От друга страна, установената от тази съдебна експертиза страх, тревожност, съпроводена с нарушения в съня и повишена употреба на алкохол и загубата на тегло се потвърждават и от субективните възприятие на разпитаните свидетели. Но не само не се установи, но и се опроверга от останалите по делото доказателства фактът, че повишената употреба на алкохол е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.