Решение № 561 от 20.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Русе, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520105859 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе, представляван от управителя инж. Илиан Милев, твърди, че доставя на ответника с абонатен номер 437137 питейна вода за имот в гр. Русе, ***, за което същият му дължи заплащане на изразходваната и отчетена по водомерите му питейна вода и такса канал. За периода от 04.11.2022г. до 08.04.2024г. ответникът не е заплатил сумите за доставена питейна вода и такса канал в размер общо на 597.10 лв по партиди №437/137 и №441/137. Дължи му и лихва за забава в размер на 58.36 лв. За събиране на вземането си в този размер подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3361/2024г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, моли да се признае за установено по отношение на Г. А. М., че му дължи сумите 597.10 лв главница за предоставени В и К услуги за периода от 04.11.2022г. до 08.04.2024г. по партиди №437/137 и №441/137, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, 58.36 лв лихва за забава за периода от 01.02.2023г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и направените разноски в заповедното производство. Претендира за 1 направените разноски по делото.

Ответникът Г. А. М. чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен представител взема становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението да е собственик или ползвател на водоснабдения имот, поради липса на доказателства за действителните му обитатели или собственици. Не са представени документи на какво основание дружеството-ищец е открило на негово име партида, както и как е формирано задължението му за предоставените В и К услуги. Представените фактури представляват частни свидетелстващи документи и не трябва да имат обвързваща съда доказателствена стойност. Оспорва по размер исковата сума, както и дължимостта на лихвата за забава. Моли искът да се отхвърли с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №3361/2024г. на Районен съд Русе.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ч. гр. дело №3361/2024г., че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1698/18.06.2024г. срещу Г. А. М. за сумите 597.10 лв за изразходвана вода за периода от 04.11.2022г. до 08.04.2024г., заедно със законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.06.2024г. до окончателното изплащане, 58.36 лв лихва за забава за периода от 31.01.2023г. до 16.06.2024г., както и 49.00 лв общо разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От приложените 16 бр. дубликат фактури за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за обект в гр. Русе, ***** (л.5-20) и Справка за дължимите суми от ответника Г. А. М. с абонатен №437137, партиди №437/137 и №441/137, към “Водоснабдяване и канализация” ООД гр.

Русе, се вижда, че за периода от 04.11.2022г. до 08.04.2024г. същият дължи на дружеството-ищец общо 597.10 лв за изразходвана и отчетена по водомерите 2 му вода, както и лихва за забава общо в размер на 58.36 лв за периода от 01.02.2023г. до 16.06.2024г., вкл.

Ответникът чрез особения си представител възразява да е бил ползвател на водоснабдения обект, както и че начисленото количество вода по представените фактури за исковите периоди не е реално потребено.

Възраженията са неоснователни.

От представените Заповед №121/19.10.2000г., Заповед №РД-01-2089 от 08.09.2005г., Заповед №РД-01-2762/22.10.2015г.,

Заповед №РД-013200/05.11.2020г., Заповед №РД-01-3458/09.11.2021г., Заповед №РД-01656/14.03.2024г., издадени от Кмет на Община Русе, 3 бр. договори за отдаване под наем на описания общински жилищен имот, както и от приложената на л.78 Декларация, подписана от домоуправителя на бл. ****** 2, ет.9, ап.А, с дата 11.04.2024г., се установява, че Г. А. М. в исковия периода 04.11.2022г.08.04.2024г. е бил ползвател на имота в етажната собственост на блок ****** 2, поради което е и имал качество на потребител на В и К услуги. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К ООД Русе, потребителите са длъжни да заплащат тези услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Ответникът чрез особения си представител е оспорил задължението да заплати предоставените му от ищеца услуги. Следва да се отбележи обстоятелството, че доставката на вода в жилището, обитавано от ответника, не е преустановена. Ответникът не е уведомил писмено В и К оператора за спирането на подаването или отвеждането на вода в жилището, което няма да обитава за неопределено време, за да бъде преустановена доставката на вода в него. Следователно, той не е изпълнил изискването по чл.39, ал.1, т.7 от Общите условия, поради което предоставянето на тези услуги не е било прекъсвано. Той не е опровергал данните в посочената Справка за дължимите суми, поради което и съгласно чл.182 ГПК документът може да служи и е достатъчно доказателство за тяхната дължимост. В съдебно заседание, проведено на 19.03.2026г. чрез особения си представител ответникът е заявил, че не оспорва размера на начислената консумация на вода и е отказал назначаването на експертиза за изчисляване/установяване точния размер на задълженията. Същевременно не е представил доказателства, че е заплатил на ищеца дължимите суми, поради което предявеният иск е основателен.

3

При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 597.10 лв главница за предоставени В и К услуги за периода от 04.11.2022г. до 08.04.2024г. по партиди №437/137 и №441/137, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 17.06.2024г. до окончателното изплащане и 58.36 лв лихва за забава за периода от 01.02.2023г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът дължи на ищеца 25 лв разноски за държавна такса и 24 лв разноски за връчване на книжа чрез ЧСИ по ч. гр. дело №3361/2024г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 474 лв (242.35 евро) разноски по настоящото дело.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Добруджа” №6, представлявано от управителя Илиан Лоренов Милев, ЕИК 827184123, към Г. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес гр. Русе, ул. ******** за сумите 597.10 лв (305.29 евро) главница за предоставени В и К услуги за периода от 04.11.2022г. до 08.04.2024г. по партиди №437/137 и №441/137, заедно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното изплащане, 58.36 лв (29.84 евро) лихва за забава за периода от 01.02.2023г. до 16.06.2024г.

ОСЪЖДА Г. А. М. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумите 49.00 лв (25.05 евро) разноски по ч. гр. дело №3361/2024г. на Русенски районен съд, както и 474 лв (242.35 евро) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4