Решение № 764 от 17.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. гр. Хасково, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640101294 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10, вр. чл.19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ от П. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***************************, съдебен адрес: ***************************, адв. П.И.П. от АК Хасково, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С.Р.Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:

***************************, представлявано от управителя И.М.Ш., за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и П. К. И. и на Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2023 г., към договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г., сключен между П. К. И. и „Ай Тръст“ ЕООД; и при условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 от Договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г. и на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договора за предоставяне на поръчителство от 18.12.2023 г. на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД поради противоречието им с добрите нрави, както и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП.

Ищцата твърди, че на 18.12.2023 г. сключила с ответника ,,Кредисимо ЕАД договор за паричен заем № 2887624, по силата на който получила в собственост сумата от 1500 лв., при 1 годишен лихвен процент от 36% и ГПР в размер на 40%, доколкото си спомня. Страните се договорили, че заемателят ще погаси кредита на 16 месечни вноски. Съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се „задължава" в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от три обезпечения, подробно описани в три точки. От същата дата обаче към контракта се появявал и ,,договор за поръчителство", сключен с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД. Съгласно този бланкетен ,,договор за поръчителство" потребителят дължал възнаграждение за поръчителство в размер на 838,65 лв. доколкото си спомня ищцата, платим разсрочено на вноски. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем № 2887624. Ищцата била потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското й качество, процесният договор попадал в приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Ищцата изцяло усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 3ПК тя не дължала изпълнение на вземанията за възнаграждение за поръчителство и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Поддържа се в исковата молба, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от 3ПК - договорната лихва, която не породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 3ПК и на основание нейната неравноправност, което довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не изпълнил и изискването на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Не били изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Договорът за потребителски кредит не породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размерът на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 3ПК. Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 ЗПК. Разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на гаранция/поръчителство договорна лихва.

Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна на три основания – поради нарушаване принципа на добрите нрави; поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и поради неравноправност между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

2

По тези и подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и П. К. И. и на Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2023 г., към договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г., сключен между П. К. И. и „Ай Тръст“ ЕООД, а при условията на евентуалност – нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и П. К. И., както и на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2023 г., към договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г., сключен между П. К. И. и „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави, както и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП.

Претендират се направените съдебни разноски,за което е представен списък по чл.80 ГПК.

И двамата ответници оспорват предявените искове.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г., както на Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2023 г., към договор за потребителски кредит № 2887624/18.12.2023 г., сключен между П. К. И. и „Ай Тръст“ ЕООД, с който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава срещу възнаграждение да стане поръчител на ищцата по договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД посочва, че получената от ищцата сума е била в размер на 1500,00 лева.

Съгласно погасителния план към договора за кредит, ищцата се задължила да върне сумата по кредита на 16 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит следвало да са общо 1 970,05 лева, сбор от 1500,00 лева главница и 470,05 лева договорна възнаградителна лихва. Уговореният ГЛП възлизал на 40,00 %, а ГПР на 48,21 %, като договорната възнаградителна лихва бил единствения разход по смисъла на чл, 19 ЗПК, който ответникът„Кредисимо“ ЕАД включил при изчисляване на ГПР. По кредита не били постъпили никакви плащания, респ. кредитът не е погасен.

Относно възраженията на ищеца за нищожност на договора за кредит поради това, че уговорения годишен лихвен процент надхвърля три пъти законната лихва за периода, следвало да се съобрази факта, че към „бързи кредити", какъвто бил процесният, прибягват клиенти с ниски и недоказани доходи, които нямат достъп до банковото кредитиране, поради което и рискът от несъбираемост на вземането за кредитодателя е много по-висок.

Изключването на този тип клиенти от кредитния пазар щяло да има тежки финансови последици за същите, поради което било необходимо да се постигне баланс между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение. В този смисъл следвало да бъдат анализирани разпоредбите на ЗПК, където като горна граница на годишния процент на разходите (ГПР) бил фиксиран петкратният размер на законната лихва. Годишният лихвен процент (ГЛП) бил част от компонентите на ГПР, като нямало ограничение той да бъде и единствения му компонент (както бил в процесния случай). Следователно логично било да 3 се приеме, че горната граница на ГЛП е фиксирана в ЗПК и била 5 пъти размерът на законната лихва за съответния период. Оспорва се и твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 ЗПК, както и това, че за ищцата е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство представлявал договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Дори и да се приемело, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит бил нищожен, неговата евентуална недействителност щяла да доведе единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Оспорват се като неоснователни и твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.

По тези съображения, ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищцата искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищцата за разноски като се оспорва, че последната е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Ай тръст" ЕООД не оспорва твърдението на ищцата, че на 18.12.2023г. е сключен договор за потребителски кредит №2887624/18.12.2023 г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител П. К. И.. Размерът на главницата по договора за кредит възлизала на 1500,00 лева и следвало да бъде върната за срок от 16 месеца при ГПР от 48,21 % и ГЛП от 40,00 %. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизала на 1970,05 лева. Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД сключил с ,,Кредисимо ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца. За тази услуга било дължимо възнаграждение в размер на 1623,06 лева, погасяването на което било разсрочено на 16 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за периода, за който било гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, сьщият не дължал възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за периода след пълно изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител били намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на гарантираното главно задължение – в случая при първата вноска било в размер на 121,47 лева, тъй като в този случай гарантираното задължение било 1 970,05 лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), а при плащане на последната вноска възлизало на 0,00 лева, тъй като гарантираното към този момент 4 задължение щяло да бъде 128,29 лева. Предвид изложеното ответникът „Ай Тръст“ ЕООД счита, че възнаграждението за поръчител имало характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не била забранена от закона), като размерът му бил съобразен с риска, който „Ай Тръст“ ЕООД поемало - възнаграждението било дължимо само за периода на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното задължение било дължимо по-голямо възнаграждение, което с времето намалявало.