Решение № 146 от 04.08.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Свиленград, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200493 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000273 от 04.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на С. В. С. с ЕГН ********** от град **************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат А. Г., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят С. В. С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, както и липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението и 1 наказанията били несправедливи; сочи се че не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С. В. С., не се явява.

За него се явява адвокат И. Д., преупълномощен от адвокат А. Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 05.05.2025 година около 22.40 часа в град Любимец, област Хасково, по булевард „Одрин” на кръстовището с улица „Цар Освободител”, С. С. управлява в посока град Харманли лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с държавен регистрационен номер ********** – негова собственост (видно от Справката от АИС - КАТ), когато е спрян за проверка от полицейските служители Д. Н. Д. и Д. Т. И. (служители на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково). Полицейските служители решават, че следва да тестват С. С. за наличие на алкохол в кръвта, тъй като мирише на алкохол, като пред тях С. заявява, че е изпил 200 гр. ракия.

Полицейският служител Д. Д. разяснява на жалбоподателя правата и процедурата във връзка с ползването на техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба за установяване наличие, респ. липса на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят е изпробван за алкохол в 22.44 часа от Д.

Д. с техническо средство „Дрегер” 7510 (съгласно Заповед № 8121з2 329/22.03.2022 година) с инвентарен (фабричен) № ARPL 0560 (, преминал успешно проверка за техническа изправност (тариране на техническото средство) и в срока на годност видно от Протокол с рег.№ 3286р-15600 от 26.03.2025 година), който отчита 0.84 промила алкохол (в този смисъл е и Разпечатката от техническото средство). С резултата от пробата и показанието на апарата жалбоподателят е запознат. Издаден е и Талон за медицинско изследване № 279358, който е връчен в 23.15 часа, като С. заявява, че отказва кръвна проба. В дадения срок (до 23.45 часа) С. не се явява в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – филиал Любимец, за да му бъде взета кръвна проба. В този смисъл е и Справката от Дневника на ОДЧ на РУ – Свиленград, касаеща въпросния интервал от време и информацията от ЦСМП - Хасково. В съдебно заседание свидетелят – полицейски служител И., уточнява, че ако лицето се беше явило за вземане на кръвна проба, щяха да бъдат уведомени чрез ОДЧ при РУ – Свиленград и да присъстват.

На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. Н. Д. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на служебния таблет против жалбоподателя С. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 3326282. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д. Т. И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя С. С., който сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-0351000273 на 04.06.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприе ма 3 изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя С. С. административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 12 контролни точки.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 10.06.2025 година, видно о т Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Николай Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.

Н. Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-4351 от 23.06.2025 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че С. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и Електронни фишове.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 08.07.2025 година свидетел Д. Т. И.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, 4 като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д. Т. И., които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява полицейските служители да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на Д. И. не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).

В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – И., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението. Ето защо, според Съда показанията на свидетеля – полицейския служител И., не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт на управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях 5 факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-4351 от 23.06.2025 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.