Определение № 46289 от 06.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32319/2023
- Вид
- Определение № 46289
- Подписан
- 06.11.2025
- В сила
- 06.11.2025
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46289 гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110132319 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба по чл. 248 ГПК на ищеца С. И. Д., чрез адвокат Ф. Ч., с искане за изменение на Решение № 8478/12.05.2025 г. по настоящото дело, в частта за разноските, като се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски за адвокатски хонорара в пълен размер от 2 900,00 лева.
Молителят поддържа, че съдът необосновано и в несъответствие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г. на ВКС, е присъдил в полза на ищцовата страна адвокатско възнаграждение в размер под минималния такъв, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е изразила становище по направеното искане.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 8 и т. 9 от Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК съставлява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за надлежно упражняване правото на страна в процеса да иска изменение на решението в частта относно размера на присъдените й разноски. В случая списък с разноски е представен от ищцовата страна с молба, докладвана в открито съдебно заседание на 12.02.2025 г., преди приключване на устните състезания, поради което искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна по следните съображения:
С Решение № 8478/12.05.2025 г. по гр. д. № 32319/2023 г. на СРС, 29 състав, съдът е уважил изцяло предявения от С. И. Д., ЕГН **********, срещу С. о., БУЛСТАТ: , отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признал за установено в отношенията между страните, че С. о. не е собственик на 32/100 идеални части от правото на собственост върху имот . от кв. 86 по регулационния план на гр. София, м. „Д.
Л.“ от 1950 г., с площ от 284 кв. м., обединен с парцели . и . от кв. 86 по регулационния план на м. "Л." от 1950 г., за които в КП от 1976 г. е нанесен имот с пл. № . с площ 842 кв. м., за който е отреден УПИ . в кв. 86 по действащия регулационен план на м. „Л.” от 1994 г. с площ 841 кв. м., в съответствие с който е образуван имот с актуален идентификатор . по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18 739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 838 1 кв. м., част от който понастоящем е имот . от кв. 86 по регулационния план на гр. София, м.
„Д. Л.“ от 1950 г., с площ от 284 кв. м.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 278,19 лева – разноски в производството по гр. д. № 32319/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, в т. ч. 1 200,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав приема, че с оглед на крайния изход на делото право на разноски има единствено ищецът, доколкото исковата му претенция е уважена в цялост. Що се касае до размера на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатски хонорар, съдът счита, че са налице предпоставки за завишаване на техния размер чрез присъждане на сумата от още 400,00 лева – сторени разноски за платен адвокатски хонорар. Мотивите за това са следните:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1 ГПК. Както се отбележи, с оглед на изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца е възникнало право на разноски, в т. ч. и на сторените разноски за платен адвокатски хонорар. Същата претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 2 900,00 лева. Своевременно от ответната страна обаче е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При преценка основателността на така направеното възражение, съдът е длъжен да съобрази материалния интерес по делото, неговата правна и фактическа сложност, конкретно извършените от адвоката процесуални действия, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г.на Съда на ЕС, съгласно които член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни и пропорционални“ съдебни разноски, както и ориентировъчните размери, дадени в Наредба № 1/2004 г. При съобразяване на приложимата редакция на Наредба № 1/2004 г. и на материалния интерес по делото, следва, че в разглежданата хипотеза адвокатското възнаграждение следва да се изчисли съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 6, вр. ал. 2, т. 3 от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2.
Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка. Или в случая, заложеният в Наредбата ориентир сочи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 2 207,18 лева. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 1717/08.04.2025 г. по к. гр. д. № 3691/2024 г., ІV г. о. на ВКС; Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, Първо ТО; Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, Второ ТО, и др. В конкретния казус, отчитайки гореизброените обективни критерии за определяне на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че фактическата и правната сложност на делото, обусловена от вида и броя на предявените искове /един иск за собственост/ е средна за този вид дела, доколкото в хода на процеса не са събирани значителни по обем писмени доказателства, не са правени доказателствени искания и не са изслушвани свидетели, а единствено е изслушано СТЕ, ответната страна не е навела възражения по същество на спора, а единствено относно неговата допустимост, предвид твърденията на С. о., че тя не оспорва притежанието на вещни права върху спорния имот от страна на ищеца, и в този смисъл счита, че предявеният иск е лишен от правен интерес; делото е разгледано и обявено за решаване в едно открито съдебно заседание, което обстоятелство също свидетелства за средната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че са налице основания за редуциране на адвокатския хонорар, заложен като ориентир в Наредба № 1/2004 г. Същевременно, съобразявайки конкретно проявената от адвоката процесуална активност по делото, положените от него усилия, вкл. за подготовка на делото, за да бъде адвокатската защита на ищеца качествена, а не само достъпна, съдебният състав намира, че справедливият размер на адвокатския хонорар следва да се определи в размер на сумата от 1 600,00 лева. Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение от 400,00 лева в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 8478/12.05.2025 г. по гр. д. № 32319/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА С. о., БУЛСТАТ: , с адрес: гр. София, ул. №, да заплати на С. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. № , ет., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 400,00 лева – разноски в производството по гр. д. № 32319/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, за заплатен адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 193727/03.06.2025 г. на С. И. Д., ЕГН **********, в останалата част
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3