Решение № 4012 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4012 гр. С., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100503747 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 215/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 67 430/2023 г. на СРС, 35 състав, са отхвърлени предявените от С. Б. П. срещу „Топлофикация С.“ ЕАД искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 894,60 лева - получена от ответника на отпаднало основание сума по изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /08.12.2023 г./ до окончателното плащане; 2) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 786,71 лева - мораторна лихва върху главницата в размер на 1 894,60 лева за периода 20.01.2020 г. до 07.12.2023 г., както и 3) иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 500 лева - неимуществени вреди от принудителното събиране на процесните суми от ответника по ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /08.12.2023 г./ до окончателното плащане.

Подадена е в срок въззивна жалба вх. № 27528/ 27.01.2025 г. на С. П. срещу решението. Въззивникът С. П. излага в жалбата, че неправилно исковете са отхвърлени. Сочи, че неправилно СРС е приел, че за ответника взискател по ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я. съществува правно основание да задържи процесните суми. Излага, че с решение № 304741/18.12.2019 г. по гр.д. № 41 062/2017 г. по описа на СРС, влязло в сила, е признато за установено на осн. чл. 439 ГПК, че поради изтекъл давностен срок не са дължими чрез принудително изпълнение по ИД № 1

590/2012 г. по описа на ЧСИ Я. сумите по изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д.

№ 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав. Въззивникът ищец аргументира, че с влизане в сила на решението е отпаднало основанието за ответника / взискател по ИД/ да задържи сумите, преведени му от ЧСИ, независимо кога са му били преведени.

Излага, че вземането по ИЛ вече не съществува, то е отпаднало с обратна сила, поради което постъпленията по ИД в периода 2013 г. – 2015 г. след влизане в сила на решението по гр.д. № 41 062/2017 г. по описа на СРС подлежат на връщане от ответника взискател. Позовава се на изначалната липса на задължение по ИЛ.

Относно иска по чл. 49 ЗЗД сочи, че същият неправилно е бил отхвърлен.

Установявало се от свидетелските показания, че ищцата е изпитала отрицателни емоционални изживявания във връзка с ИД, бил нарушен нормалният й ритъм на живот за три години.

Въззиваемата страна “Топлофикация С.“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че суми по ИД са постъпили в периода 2013 г. – 2015 г., а в решението по гр.д. № 41 062/2017 г. по описа на СРС е прието, че давностният срок е изтекъл и ИД подлежи на прекратяване след 2018 г. Излага, че към момента на получаване на сумите за него като взискател по ИД е съществувало основание за получаването им.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Предявени са искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД от ищцата С. Б. П. против „Топлофикация С.“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:

1/ сумата в размер на 1 894,60 лева - получена от ответника на отпаднало основание сума по изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав, по ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /08.12.2023 г./ до окончателното плащане;

2) сумата в размер на 786,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 1 894,60 лева за периода 20.01.2020 г. до 07.12.2023 г.;

3) сумата в размер на 1 500 лева - неимуществени вреди от принудителното събиране на процесните суми от ответника по ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /08.12.2023 г./ до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че във връзка с изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д.

№ 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав, издаден в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД против наследодателя й Б.Б., било образувано ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я.. След смъртта на Б.Б. като длъжници по ИД били конституирани ищцата, брат й Г.М. и майка й С.Б.. Впоследствие починала и С.Б..

Ищцата сочи, че с решение № 304741/18.12.2019 г. по гр.д. № 41 062/2017 г.

2 по описа на СРС, влязло в сила на 24.01.2020 г., е признато за установено на осн. чл.

439 ГПК, че поради изтекъл давностен срок не са дължими от ищцата, Г.М. и С.Б., чрез принудително изпълнение по ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я., сумите по изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав.

Във връзка с това твърди, че за ответника взискател по ИД е отпаднало основанието за задържане на преведените му от ЧСИ суми.

Ищцата сочи, че на отпаднало основание, предвид решението по иска по чл.

439 ГПК, по делото са постъпили чрез прилагане на принудителни способи и са преведени на взискател следните суми: сумата от 1 210,16 лв. – удържана от самата ищца; сумата от 211,86 лв. – ½ от удържаните от С.Б. суми;

Сумата от 472,58 лв. – ½ от внесените от С.Б. суми в периода м. 07.2011 г. – 29.02.2012 г.

С иска по чл. 55 ЗЗД ищцата претендира от ответника – взискател по ИД, връщането на сумата от 1 894,60 лева, получена на отпаднало основание по изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав, предвид решение № 304741/18.12.2019 г. по гр.д. № 41 062/2017 г. по описа на СРС, влязло в сила на 24.01.2020 г.

Претендира и сумата от 786,71 лева- мораторна лихва върху главницата.

Отделно от това твърди да е претърпяла неимуществени вреди от поддържаното принудително изпълнение от ответника взискател по ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я.. Претендира обезщетение за неимуществени вреди от 1 500 лева. Сочи, че е претърпяла неудобства в продължение на три години; била принудена да води дела; нарушил се ритъмът й на живот. Позовава се на недобросъвестно поведение на ответника взискател. Сочи, че вредите са търпени в периода 2012 г. до постановяване на решението по №41062/2017 г. по описа на СРС, 179 състав. Усещала безсилие и безпомощност, безправие и мъчително чувство на унижение и гняв, че не можела нищо да направи.

С отговора на исковата молба ответникът „Топлофикация С.“ ЕАД оспорва исковете. Сочи, че сумите са му преведени от ЧСИ по ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я., въз основа на издаден ИЛ, поради което е налице основание за получаването/задържането им. Позовава се на доброволни плащания от страна на ищцата и на майка й. Оспорва във връзка с поведение на ответника за ищцата да са настъпили сочените вреди.

Не е било спорно между страните, а и се установява, че изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав е издаден в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Б.М.Б.. Срещу него като длъжник е образувано ИД № 590/2012 г. по описа на ЧСИ Я. на 05.03.2012 г.

Длъжникът Б.М.Б. е починал през м. 08.2013 г. и негови наследници са ищцата, С.Б. и Г.Б.М., конституирани като длъжници по ИД. С.Б. e починала на 19.10.2019 г. и нейни наследници са ищцата и Г.Б.М..

С решение № 304741/18.12.2019 г. по гр.д. № 41 062/2017 г. по описа на СРС, влязло в сила на 24.01.2020 г., е признато за установено на осн. чл. 439 ГПК, че поради изтекъл давностен срок не са дължими ч р е з принудително изпълнение по ИД № 3

590/2012 г. по описа на ЧСИ Я. сумите по ИЛ. В решението е прието, че считано от 26.06.2015 г. /дата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС / е започнал да тече давностният срок, в който не са извършвани същински изпълнителни действия. Прието е, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност на 26.06.2018 г.

Решението е влязло в сила на 24.01.2020 г. и с молба от 25.02.2020 г. е представено по ИД.

На осн. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК ИД е прекратено на 27.02.2020 г.

По ИД са постъпвали суми до м. 07.2014 г.

Видно от протокол от 19.04.2013 г. то С.Б. се е явила в кантората на ЧСИ е и изявила желание да заплаща дълга доброволно, без прилагане на изп. способ, като сумата се внася по сметка на ЧСИ. С.Б. е правила ежемесечни преводи по ИД в размер на по 50 лв. или на по 35 лв. С.Б. е извършвала ежемечни вноски за сметка на длъжника докато е бил жив в периода 25.04.2013 г. – 15.08.2013 г., а после като длъжник по делото в периода 13.09.2013 г. – 14.01.2015 г. Датата на последната доброволна вноска е 14.01.2015 г. От С.Б. са внесени общо 423,72 лв. за периода м.

10.2012 г. – м. 01.2015 г. видно от ИД и издаденото от ЧСИ удостоверение. Ищцата претендира половината от тази сума /211,86 лв./ като заплатена на отпаднало основание предвид изтичането на давностния срок на 26.06.2018 г.

По ИД е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата на 04.11.2013 г. и в периода 25.11.2013 г. – 28.07.2014 г. от запора са постипили 1 585,01 лв., от които на взискател са преведени 1 210,16 лв. Последно е постъпила сума по запора през м.

07.2014 г. Ищцата претендира тази сума от 1 210,16 лв. от взискателя като заплатена на отпаднало основание предвид изтичането на давностния срок на 26.06.2018 г.

Други суми по ИД няма данни да са постъпили.

Ищцата претендира и сумата от 472,58 лв. – ½ от внесените от С.Б. суми в периода м. 07.2011 г. – 29.02.2012 г. Тези суми не са заплатени в рамките на принудителното изпълнение. ИД е образувано през м. 03.2012 г. Също така недоказано е останало получаването от ответника на тази сума.

Отделно от това ищцата представя платежни нареждания към исковата молба.

Те са от 2022 г. или не касаят заявените в исковата молба периоди и начини на плащане. Към 2022 г. С.Б. вече е починала. Също така от платежните нареждания не се установява да касаят вземанията по ИЛ. ИЛ е бил издаден за суми за топлинна енергия, като имотът на наследодателя на ищцата вероятно продължава да е топлоснабден.

Така, установява се майката на ищцата и нейн наследодател да е заплатила по ИД, но без прилагане на изп. способ, сумата от 211,86 лв. Последното плащане е от м.

01.2015 г. Също така от трудовото възнаграждение на ищцата по ИД по запор са удържани 1 210,16 лв. Последната удръжка е от м. 07.2014 г.

Тези суми са постъпили по ИД и са преведени на взискател преди 26.06.2018 г., на която дата според решение № 304741/18.12.2019 г. по гр.д. № 41 062/2017 г. по описа на СРС е погасено правото на принудително изпълнение.

Не се споделят доводите на ищцата, че с решението с обратна сила се отричало правото на принудително изпълнение на кредитора по ИЛ; че заплатените по ИД суми автоматично подлежали на връщане от взискател като заплатени на отпаднало основание. Към 2015 г. давностният срок по см. чл. 439 ГПК не е бил 4 изтекъл. Към 2015 г., когато сумите са преведени от ЧСИ на взискателя по ИД, ИД не е било прекратено по силата на влязлото в сила решение по иска по чл. 439 ГПК и по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо. При уважаване на иска ИД подлежи на прекратяване на осн. 433, ал. 1, т. 7 ГПК поради отпадане на правото на взискване.