Решение № 513 от 24.07.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Горна Оряховица, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря С. Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120100531 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.

Ищецът П. Х. К., чрез адв. К. Г. твърди, че на 12.05.2021 г. починал баща му Х. П. К.. След смъртта му останали наследници по закон - той, М. Н. К. съпруга, ответниците М. В. Б. и Н. В. Д. - внучки. Те наследявали по право на заместване майка им Валентина Х. Б., починала преди наследодателя. Твърди, че наследодателят завещал по равно в полза на ответниците М. Б. и Н. Д. със саморъчно завещание, обявено на 27.05.2021 г., цялото си движимо и недвижимо имущество. Съпругата на завещателя – М. Н. К. починала на 18.02.2022 г. Счита, че с универсалното завещание е накърнена запазената част на преживялата съпруга М. Н. К., която тя имала от наследството на своя съпруг Х. П. К.. Намира, че има право да предяви иск за възстановяване на запазената част на М. К. от наследството на Х. К., а съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Закона за наследството била в размер на ¼ от имуществото му.

Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 3 от ЗН да намали завещанието на Х. К. в полза на ответниците и да му възстанови запазената част от ¼ ид. част от наследството оставено от наследодателя в полза за М. К.. Претендира разноски.

Ответницата Н. В. Д. счита исковата молба за допустима, но 1 неоснователна. Посочва, че М. К. е получила в наследство следващата й се по закон част от наследствената маса, оставена от съпруга й Х. К., в качеството на законен наследник на последния. Впоследствие извършила разпоредителна сделка с полученото в наследство от съпруга й имущество, като при изповядване на сделката се е легитимирала като наследник на съпруга си.

Твърди, че наследодателката М. К. е получила наследството от съпруга си в размер, указан от ЗН в качеството на законен наследник на съпруга си.

Претендира разноски.

Ответницата М. В. Б. не е депозирала в срок писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорът в настоящото производство по същество е съсредоточен около възможността на ищеца, в качеството му на наследник М. Н. К., а тя от своя страна на наследодателя Х. П. К., да упражни правото на неговия наследодател (негова майка) за възстановяване на запазената част от наследството й, останало от нейния съпруг Х. К.. В конкретния казус следва да се прецени тази възможност на наследника, на наследника - титуляр на това право да упражни същото, при положение, че то (потестативното право) не е било упражнено от неговия носител (М. К.) приживе.

Съдебната практика разграничава момента, от който настъпва възможността да бъде упражнено правото по чл. 30, ал.1 ЗН, в зависимост от това дали правото произтича от завещание или от дарение, това е и момента от който започва да тече и 5-годишният давностен срок. В Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум ВС, което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и следва да бъде съобразявана от съдилищата, е прието, че при липса на специален срок следва да се приложи общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Изрично е направено разграничението, че за завещанията началото на срока е моментът, когато заветникът упражни своите права, а за даренията - откриването на наследството. В съдебната практика на ВКС се приема /решение № 679 от 25.11.1996 г. по гр. д. № 848/1996 г., I г. о., решение № 1304 от 26.07.2022 г. по гр. д. № 768/2001 г., IV г.о на ВКС/, че въпросът за упражняване на 2 правата по едно завещание е фактически и се разрешава според данните на конкретния случай. Приема се също така, че чрез обявяването на завещанието от облагодетелстваното лице, то упражнява правата си.

Приведено гореизложеното към настоящия казус, се установя, че облагодетелстваните лица по процесното завещание от 12.04.2021 г. са ответниците М. В. Б. и Н. В. Д., в чиято полза Х. П. К.(техен дядо) им е завещал поравно цялото си движимо и недвижимо имущество. В това си качество ответниците са предприели активни действия след откриване на наследството, останало от смъртта на техния дядо, като на 27.05.2021 г. тяхната баба М. К. е обявила посоченото завещание, за което е съставен по надлежен ред протокол за обявяване на саморъчно завещание. От този момент на обявяване на завещанието, в полза на титуляра на правото по чл.

30, ал.1 ЗН – М. Н. К. е възникнала възможността тя да упражни това свое потестативно право и да поиска възстановяване на запазената й част от наследството на нейния съпруг.

Наследодателят на ищеца - М. Н. К. е починала на 18.02.2022 г., т.е след като за нея е възникнала възможността да упражни правото си по чл. 30, ал.1 ЗН. Приживе това право нe е упражнено от нея. В тази насока следва да се посочи, че съобразно задължителната съдебна практика и в частност решение № 455 от 21.12.2010 г., постановено по гр. дело № 474 от 2010 г., ІІ г.о. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, ако наследник със запазена част не поиска намаляване на завещанието, то това означава, че той признава завещанието, извършено от наследодателя и спрямо него то запазва действието си, т.е. не подлежи на намаляване. С Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум ВС, е отчетена възможността и на наследника на наследника (т.е не прекия наследник) да упражни това потестативно право на своя наследодател, като упражняването му е предвидено в зависимост от личното усмотрение на наследника с право на запазена част. Отново там се сочи, че не може да се признае на приобретателя на наследствените права на наследника с право на запазена част, както и на неговите заветници да искат намаление на завещанието или дарението, което накърнява запазената част на техния праводател, освен ако последният изрично им е прехвърлил и това право.

Както вече се посочи титуляр на правото по чл. 30, ал.1 ЗН е бил наследодателят на ищеца, а именно неговата майка М. К., самият ищец е преобретател на наследствени права, с оглед на което за упражняването на 3 това субективно преобразуващо право е следвало титуляра по същото да му го е прехвърлил приживе, за да може той да се позове на него. Липсват по делото доказателства в тази насока, по силата на които М. К., б.ж. на гр. ***, да е прехвърлила изрично (както е посочено в цитираното ППВС) правото по чл. 30, ал.1 от ЗН в полза на ищеца, поради което той неоснователно се позовава на него.

За пълнота на изложението следва да посочи, че ако бъде прието противното, като бъде зачетена възможността наследниците на наследника, който е починал преди да упражни това право по чл. 30, ал.1 ЗН, да упражняват тези му права без да са им изрично прехвърлени, то във веригата на наследствените правоприемства и възможността всеки един последващ наследник да упражни това право на титуляра, не би никога настъпил вещно прехвърлителният ефект на завещанието, предвид опасността същото да бъде съдебно атакувано, или поне стабилизация би била настъпила след изтичане на 5-годишната давност и то само в случай на позоваването й в съдебно производство.

В този смисъл е и правната теория ( ИК“Труд и право“ София 2016 – „Закон за наследството. Научноприложен коментар.Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, стр.514 и сл.), както и цитираната там съдебна практика.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно осн. чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на саморъчно завещание от 12.04.2021 г., с което Х. П. К. е завещал на двете си внучки по равно М. В. Б. и Н. В. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество и възстановяване на 1/4 ид. части от запазената част на М. Н. К., б.ж. на гр. ***, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разноските:

При този изхода на делото претенцията за разноски на ответниците се явава основателна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Последните са доказали извършването на съдебни разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на по 750 лв. за всяка от тях, които следва да бъдат понесени от ищеца.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 30, ал.1 ЗН иск от П. Х. К., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***- партер, чрез адв. К. Г. срещу М. В. Б., ЕГН ********** и Н. В. Д., ЕГН **********, двете с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ап. *** за намаляване на саморъчно завещание от 12.04.2021 г., обявено на 27.05.2021 г., вписано в имотния регистър на Служба по вписванията при ГОРС с вх. рег. №2043/27.05.2021 г., с което Х. П. К., ЕГН **********, бивш жител на гр. *** е завещал по равно на М. В. Б. и Н. В. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество и възстановяване на 1/4 ид.части от запазената част на М. Н. К., б.ж. на гр. ***.

ОСЪЖДА П. Х. К., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, партер, чрез адв. К. Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ап. *** СУМАТА от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ - представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА П. Х. К., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, партер, чрез адв. К. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ап. *** СУМАТА от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ - представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

ДАВА на страните по реда на чл. 115, ал.2 от Закона за собствеността шестмесечен срок за вписване в Служба по вписванията град Г. Оряховица на настоящото решение, считано от влизането му в сила.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5