Определение № 586 от 18.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. София, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600725 по описа за 2025 година

Подадена от защитника на осъдения И. И. Р. частна жалба в срока и по реда на чл. 342, ал.1 НПК е станала повод за образуваното пред САС производство по гл. 22 НПК за проверка на постановеното от СГС (по н.ч.д. № 3015/25 г.) протоколно определение от 03.06.25 г., с което на Р. е било отказано условно предсрочно освобождаване (чл. 70 НК) от изтърпяваното към момента наказание – 10 години лишаване от свобода (по н.о.х.д. № 3979/19 г. на СГС), със започнало на 12.11.20 г. изпълнение и с остатъчен към днешна дата период – малко под 2 години и 7 месеца.

Основното оплакване на частния жалбоподател е срещу извода на Градския съд, че извършената спрямо осъдения поправителна дейност до този момент не е достатъчна. Твърди се, че той е участвал във всички рехабилитационни и социални дейности в ЗОЗТ „Кремиковци“; че курсове за по-нататъшна превенция срещу сексуални престъпления спрямо Р. засега не са провеждани, при това - не по негова вина; че същият е полагал трудова дейност; че е в млада възраст и по-нататъшното му пребиваване в затвора би оказало по-скоро отрицателен ефект спрямо неговата личност.

САС намери, че следва да потвърди обжалваното определение.

Всички доводи на частния жалбоподател са били вече веднъж изложени пред Градския съд в подкрепа на искането по чл. 437, ал.2 НПК и са намерили обоснован отговор при произнасянето на първата инстанция, която е приела, че изпълнението на лишаването от свобода при осъдения Р. на този етап трябва да продължи.

Няма спор, че срокът на наказанието вече се явява преполовен (чл. 70, ал.1, т.1 НК), но на първо място прави впечатление немалкият остатъчен период от санкцията 1 към днешна дата (около 2 години и 7 месеца). И макар на този факт да не следва да се придава някаква предопределена сила (чл. 439а, ал.3 НПК), той не се явява единствената пречка осъденият да излезе на свобода, защото поведението му в затвора и дадената за него оценка не са безупречни и не разкриват убедителни доказателства за поправяне. Прави впечатление, например, че след проявения спрямо Р. толеранс за замяна на режима му от „строг“ към „общ“, лицето не е било последователно в положителното си поведение, защото е допуснало нарушение на вътрешната дисциплина, за което е бил наказан. Актуално прецененият спрямо него риск от рецидив все още е в средни стойности (41 т.), въпреки данните за плавното му намаляване.

Казаното дотук е напълно достатъчно, за да бъде противопоставено на иначе положителните данни за извършваната трудова дейност, 8-те награди в периода от 2022 г. до 2024 г. и желанието на молителя да се подложи на социално-възпитателна програма за работа с осъдени за сексуални посегателства; нещо повече – СГС не е констатирал безучастно липсата на корекционна работа с лицето в тази област и е предприел по свой почин сезирането на затворническата администрация, което – като резултат – би могло и по-бързо да гарантира настъпването на цялостния поправителен процес и евентуалното уважаване на последващо искане за приложението на чл. 70 НК. На този етап, обаче, претенцията се явява преждевременна и – като я е оставил без уважение, първоинстанционният съд е преценил съвкупно и правилно всички обстоятелства по чл. 439а НПК.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийският апелативен съд, НО, 3 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.06.2025 г. по н.ч.д. № 3015/25 г. на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2