Решение № 179 от 04.12.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Харманли, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по депозирана жалба от С. Н. Ю., с ЕГН **********, точен адрес с.

Горни Главанак,община Маджарово срещу Наказателно постановление № 23-0271-000437 от 06.04.2023г. издадено от ВПД Началник РУ в ОД на МВР – Хасково, РУ – Харманли към ОДМВР, с което на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 300,00 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.

В жалбата се излагат аргументи, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Прави се искане за отмяна на така наложеното административно наказание, при условията на евентуалност – неговото намаляване.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Същият се представлява от адв.П. К. от АК – Хасково.

Въззиваемата страна – ВПД Началник РУ- Харманли в ОД на МВР – Хасково, не изпраща представител, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2023 г. в 17:01 часа, в община Маджарово, на път трети клас № 808 КМ.36+500 в посока с. Тополово към с. Долни Главанак като водач на лек автомобил „ Фолксваген” модел „ Пасат” с рег. ****. При извършена проверка в масива на МВР се установило,че водача С. Н. Ю., с ЕГН **********, не притежава СУМПС. Управляваното МПС е собственост на Н. Ю. А. с ЕГН********** с. Горни Главанак, община Маджарово.

АУАН е съставен във връзка с ДЗ №271Р-7521/16.03.23г. по описа на РУ- Харманли, с което е извършил нарушението: управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е 1 нарушил чл.150 от ЗДвП.

В резултат на проверката свидетелят М. А. М. съставил АУАН №437/ 22.03.2023г. серия АД с бл. № 407846 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, който бил връчен и подписан без възражение от жалбоподателя С. Н. Ю..

На 06.04.2023г. било издадено наказателно постановление № 22-0271-000437 от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 150 от ЗДвП за това, че управлявал ППС без да е правоспособен водач, за което на основание чл.

177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 300 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели М. А. М. и К. С. И. , които описват подробно и еднопосочно извършената от тях проверка и направените констатации. Свидетеля М. А. М. сочи, че при извършената проверка в системата на МВР било отразено, че свидетелството за управление на МПС му е било отнето, като преди това е имал свидетелството за управление на МПС. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и съответстващи на наличната доказателствена съвкупност. Наред с това констатациите на контролните органи са намерили отражение в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за установените в него факти до доказване на противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от страна на жалбоподателя С. Н. Ю.. Напротив, в жалбата си не прави възражения, че на процесната дата – 14.03.2023г. е управлявал лек автомобил „ Фолксваген” модел „ Пасат” с рег. ****, собственост на Н. Ю. А., без да му е издадено СУМПС. Приетите от съда фактически положения се установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка.

Преценени в своята съвкупност и по отделно събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.

При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението.

С наказателното постановление на С. Н. Ю. е наложено административно наказание , глоба" в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за това, че на 14.03.2023 г. в 17:01 часа, в община Маджарово, на път трети клас № 808 - КМ.36+500 в посока с. Тополово към с. Долни Главанак като водач на лек автомобил „ Фолксваген” модел „ Пасат” с рег. ****, собственост на Н. Ю. А. с ЕГН********** с. Горни Главанак, община Маджарово, без да притежава СУМПС. Този факт е квалифициран като нарушение на чл. 150а от ЗДвП в АУАН, а в НП по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, за което АНО е наложил наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. първо от същия закон . Наказва се с глоба от 100 до 300 2 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Хипотезата на административнонаказателната разпоредба на чл.

177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП недвусмислено сочи състава на административното нарушение - който управлява МПС без да е правоспособен водач. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Разликата между разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е съществена и тя се състои във вида на правните норми. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП е обща материалноправна разпоредба, която е конкретизирана от нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чрез изискването управлението да се извършва от водач, който притежава свидетелство за управление съответно на категорията на МПС. Общо свидетелство за управление на всички категории МПС-ва не се издава, поради което законодателят е конкретизирал и доразвил правилото на чл. 150 от ЗДвП в нормата на чл. 150а, ал. 1 от същия закон, която има за адресат всеки водач. Тази е разпоредбата, която поставя изискване към всяко едно лице, което управлява МПС.Административнонаказателната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП изисква не свидетелство за управление, а съответно свидетелство за управление, което сочи и на неизпълнение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно за пълно описание на съставомерните факти. В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени правни норми, така между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение. По изложените съображения наказателното постановление следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

Всъщност между страните няма спор по фактите, спорът е правен.

Водачът е наказан за нарушение по чл. 150 от ЗДвП: " Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Наложена е санкция по чл. 177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП : "Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: 2. който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда н а чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която съдържа общото правило, че всяко пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От друга страна в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. При анализ 3 на двете разпоредби е видно, че водачът на МПС трябва да е правоспособен, т. е. да има право да управлява МПС, а за да го управлява трябва да притежава валидно свидетелство за управление за съответната категория. В тази насока следва да се имат предвид разясненията, дадени в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, според които само правоспособен водач, притежаващ СУМПС, може да бъде лишен от право да управлява МПС, докато неправоспособния водач не разполага с такова право, от което да бъде лишен /в този смисъл Решение от 04.08.2017 г. по н. д. № 60/2017 г. на АС – Хасково/.

От доказателствената съвкупност се установява, че на С. Н. Ю., жалбоподател с Определение 119/03.10.2023г. постановено по НОХД № 518/2022г. на РС – Харманли му е наложено наказание „ Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 месеца и му е приспаднато времето през,което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 21.09.2022г.Следователно към инкриминираната дата 14.03.2023г. жалбоподателя е управлявал моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен ред.

Настоящият състав намира, че за нарушение по чл. 150 от ЗДвП санкционната норма е чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП , а за нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП санкционната норма е чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП . Не случайно законодателят използва различни термини в чл. 150 и в чл. 150а ал.1 от ЗДвП. Само вторият законов текст визира нарушения, свързани с валидността на СУМПС, било по време, било относно категорията на МПС. Нарушенията п о чл. 150а ал.1 от ЗДвП предполагат изначално придобита правоспособност, от която водачите не са лишени, но е налице управление на МПС без валидно/по време и за съответната категория/ СУМПС. В този смисъл е и съдебната практика - Решение от 02.02.09г на АдмС-Шумен по к.а.н.д № 220/08г; Решение от 4.07.2008 г. на АдмС - София по к. а. н. д. № 2756/2008 г.; Решение от 5.01.2009 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1045/2008 г.; Решение № 325 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1619/2011 г.; Решение № 42 от 7.05.2009 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. о. х. д. № 35/2009 г.; Решение № 72 от 17.06.2009 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. о. х. д. № 58/2009 г; Решение от 18.05.2009 г. на АдмС - София по к. н. а. д. № 1989/2009 г; Решение № 260 от 29.03.2012 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 150/2012 г; Решение от 2.03.2010 г. на АдмС - Ловеч по к. н. а. х. д. № 10/2010 г; Решение № 100 от 18.02.2009 г. на АдмС - Стара Загора по к. н. а. х. д. № 26/2009 г. и др.