Решение № 96 от 17.04.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Смолян, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500076 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 164/23.12.2024г., постановено по гр.д.№ 304/2022г. по описа на Районен съдДевин са отхвърлени предявените искове от Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.

„ М. № 40 , обл. Смолян, чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл.

Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар Ант. Зл., да заплати сумата от 2 910,20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с лихва за забавено плащане на главницата 2 910,20 лева в размер 405,35 лева за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане като неоснователни. Осъдена е Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявано от Главен комисар Ант.

Зл. да заплати на Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40 , обл. Смолян, чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград сумата 162 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при средно нощни температури под +10 С и над +30С, през периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР,във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с 41,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно 1 изплащане.Осъдена е Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул.„Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар Ант. Зл. да заплати на Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40 , обл.

Смолян, чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград сумата 603,75 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, ведно със 177,90 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата 603,75 лева, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане на сумите.Отхвърлени са предявените искове от Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40, обл. Смолян,чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар Ант. Зл. за разликата над уважения размер 603,75 лева до предявения размер 1408,12 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР и за разликата над 177,90 лева до предявеният размер от 179,73 лева,представляващо обезщетение за забава върху главницата, считано от21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 1408,12 лева, считано от датата на исковата молба 18.10.2019г. до окончателното изплащане като неоснователни. Осъдена е Главна Дирекция Гранична Полиция на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар Ант. Зл. да заплати държавна такса в размер 150.00 лева и разноски за експертизи в размер 150.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин, на основание чл.78 ал.6, във връзка с чл.72, ал.2 ГПК и чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК. Осъдена е Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар Ант. Зл. да заплати на Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40, обл. Смолян,чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 160.00 лева, съобразно уважения размер от иска. Осъден е Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40, обл.

Смолян,чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград да заплати на Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр.

София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар Ант. Зл. разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер 160.00 лева, на основание чл.23 т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 268/27.01.2025г. от Р. С. З., чрез пълномощника му адв.Ан. Ш., в частта му, с която са отхвърлени исковете му против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на МВР да му заплати сумата 2 910,20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с лихва за забавено плащане на главницата 2 910,20 лева в размер 405,35 лева за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до 2 окончателно изплащане на сумите, в частта с която е осъден да заплати на Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на МВР разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер 160.00 лева и в частта, с която не е уважено изцяло искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователни.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните части от решението.Излагат се доводи, че за да, отхвърли предявените искове с правно основание чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, районният съд се позовава на ТР № 1/2023г. по тълк.д. № 1/2020 год. на ОСГК на ВКС на РБ, като изцяло е възпроизвел мотивите му, като е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР, не може да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ, поради което не следва да се извършва преизчисляване часовете нощен в дневен труд, т.е.,липсва извънреден труд, за който работодателят да дължи допълнително възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел, че изводът му за липса на положен извънреден труд от ищеца, не се променя и от постановеното Определение на Съда на ЕС от 29.07.2024 год. по дело № С-435/2023 год. по отправено преюдициално запитване от Окръжен съд – Смолян по въпрос, сходен с настоящият спор. Жалбоподателят се позовава на чл.176 и чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР, като сочи, че за процесния период са действали множество наредби, в които липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143. С отмяната на тази наредба през 2016 год. е налице законова празнота при уреждане преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР., а при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за реизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Смята, че противното разбиране би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд (Решение № 311/08.11.2019 год. по гр. дело №1144/2018г. на ВКС; Решение № 14/27.03.2012г. по гр. дело № 405/2011г. на IV г. о., на ВКС).В жалбата се поддържа още, че приложението на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 от ЕКЗПОЧС, като следва да намери приложение и принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл.5 от ГПК.

Жалбоподателят сочи, че е лице със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители, чл.50а, ал.2 от ЗДСл предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗМВР и ЗДСл, както и цитираните по-горе наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР, могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. Сочи се какво означава сумирано изчисляване на работното време. В жалбата се цитира част от решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело №С-262/2020 год., като СЕС в т.73-79 приема, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел 3

(решение от 29 октомври 2020 г., VeselTbas ministrija, С-243/19, EU:C:2020:872, т.37 и цитираната съдебна практика)". В решението на СЕС се сочи, че, ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.Жалбоподателят се позовава и на чл.5, ал.4 от КРБ, като твърди, че в кръга на договорите по тази разпоредба влиза и Договорът за ЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф I придава на Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като договорите. Според жалбоподателя, по т. I от диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.Жалбоподателят сочи също, че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. Поради изложеното, е налице празнота по отношение на изчисляването на положения от ищеца труд през нощта в ЗМВР,и следва да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като изчисляването следва да става с прилагане на коефициент 1,143. Относно „компенсаторните механизми“, посочени в ТР № 1/2023 г. по тълк. дело № 1/2020 год. на ОСГК на ВКС, жалбоподателят твърди, че това понятие в същото тълкувателно решение е изключително общо, защото нито в закона, нито в наредбите, последвали тази от 2014 г., е предвиден компенсаторен механизъм (придобивка, привилегия и т.н.), която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която е била въведена допълнително именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл.31, ал.1 от наредбата от 2014 г. Сочи се в жалбата, че в МВР има значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, които също са служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като разпоредбите на чл. 178, ал.1 т.1 - 6; чл. 179,ал.1 и ал.4; чл.181,ал. 1, ал.2 и ал.З; чл.182; чл.183, ал.1 и ал.3; чл.184, ал.1;чл.185, ал.1; чл.186; чл.186а; чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7; чл.189; чл.190; чл. 191;чл.233; чл.234 и чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд, и на служители, 4 които не полагат нощен труд. След разбор на посочените разпоредби се заключава, че социалните придобивки, уредени в ЗМВР, не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР, защото те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение.Според жалбоподателя, в решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело № С-262/2020 г., се сочи, че не следва да се приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В същото решение се приема, че във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази връзка жалбоподателят твърди, че описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т.51 от Решението по дело С-262/2020 от 24.02.2022 г. на СЕС, тъй като те не са насочени специално към полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. В жалбата се поддържа още, че в Определение от 29.07.2024 г. по дело № С435/2024 г. СЕС приема, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и поспециално - до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, като цитираните разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Жалбоподателят счита, че в тълкувателното решение на ВКС, на което се позовава РС-Девин, разликата в третирането е оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2022 - че „воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта...“ и че „ При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми...“.В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче, за подобно съображение от правен порядък е прието, че: