Решение № 6031 от 20.12.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6031

Хасково, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20247260701202 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А. – [държава], срещу Решение №11471/04.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната му бежанска история. Разглеждани били общо данните, съдържащи се в издадената от самия орган справка, а същевременно не било изследвано обстоятелството относно последното местоживеене на търсещия закрила в [държава] и региона от страната, в който евентуално ще бъде върнат. Излага съображения за неправилното приложение на чл. 8, ал. 8, респ. на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, както и на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011г. Счита също, че не е съобразено решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/07. Информацията, на която се позовавал административният орган, не отговаряла на реалната ситуация в [държава], а анализът ѝ бил противоречив. Изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като направеното заключение за състоянието на безогледно насилие в цялата страна се основавало на необосновани и противоречиви мотиви, относими само към една област в [държава] и без да е съобразено, че причините чужденецът да напусне страната си по произход били свързани с твърдените от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на местоживеене. Жалбоподателят сочи, че поради тези обстоятелства се страхува за живота и здравето си и се опасява, че ще бъде подложен на преследване, в случай, че бъде върнат в държавата му на произход. Счита, че посочените от него причини са основание да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че в държавата му по произход и в конкретното му местоживеене продължава да е опасно за населението, като е общоизвестно, че ситуацията в [държава] е неспокойна и непрекъснато се променя, и към настоящия момент не е такава, каквато е преценена от административния орган. Твърди също, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му и са налице предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила. Счита, че като не е обсъдил гореизложеното и като не е съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган е постановил решението си при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила.

По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез пълномощник писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ-София, Дирекция „Миграция“ - МВР под вх. № УРИ 105400-2275/24.07.2024г., (под името М. А.) и подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх. №1967/30.07.2024г., М. А. А. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с рег. № УП -33562/30.07.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) А. (бащино име) Алиса (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., женен. На същата дата лицето е регистрирано с имената М. А. А., роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия общ работник, образование начално, женен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите, братята, сестрите, както и относно съпругата и децата на чужденеца, и е отбелязано местонахождението на всеки от тях, като относно съпругата и децата му е посочено, че се намират в Турция.

С писмо с рег.№ УП-33562/01.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15231/26.09.2024г. (рег. № УП-33562/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 28.08.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 33562/28.08.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена. Не притежавал друго гражданство, освен сирийско. Имал роднини в държава-членка на ЕС – трима братя в Германия, М., А., ***, които били с предоставена закрила, както и двама братя в България, *** и ***, като брат му *** имал закрила, а с *** дошли заедно. Не можел да представи документи. В страната си притежавал семейна книжка. Заявил, че е женен. Съпругата му се казва А. А. М., на 20 г., с нея сключили граждански брак през 2020г. в Д. А.. Имали две деца. В момента съпругата му и децата се намирали в Турция. Не дошли с него поради финансови проблеми, а и пътят бил труден за Европа. Посочил, че е роден в [населено място], обл. Д. А. и до отпътуването си живял там. Разказал, че напуснал [държава] нелегално, с брат си и семейството си на 10.07.2024г., за Турция. Останал там 10 дни и тръгнал за България. Нямали документи, издадени в Турция. Не се регистрирали там и не поискали временна закрила, защото турците спрели да регистрират сирийци. Турците се държали много лошо с тях, сирийците. Влязъл в Република България нелегално, на 21.07.2024г. през зелена граница с брат си и още четири човека. След като преминали на българска територия, тръгнали с кола до София и там се предали на полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Нямал вече близки и роднини, останали в [държава], всички били в Турция. Посочил, че има начално образование. Работил като общ работник. Заявил, че не е отбил военна служба. Разказал, че напуснал [държава], заради война и военните действия. Водели се военни действия между арабските племена и кюрдите в обл. Д. А.. Продължавали сраженията и до сега. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали, всичко било много скъпо и не можел да изхранва семейството си. Нямало достатъчно работа. Нямали вода и ток редовно. Поради тази причина решил да напусне [държава] и да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот за себе си и семейството си. В момента родното му място се контролирало от кюрдите. Лично той не бил свидетел на военни действия, но се чувало в района на селото му как се обстрелват и имало бомбардировки.Нямало заплаха, отправена лично към него, нито към семейството му. Никога не му било оказвано насилие. Чужденецът и семейството му не пострадали, но имал братовчед, на когото в къщата паднала бомба и го убила. От четири месеца в района им постоянно имало бомбардировки между кюрдите и арабските племена. Бомбардировка имало в резултат от сраженията между кюрдите и арабските племена. Имало пострадали, той лично не видял, но чул от хората да казват, че имало убити хора. На въпроса имало ли представители/представителства на международни организации като ВКБООН, Червен кръст/Червен полумесец в обл. Д. А., отговорил, че в техния район нямало такива организации. Заявил, че не би се завърнал в [държава], ако войната приключи. Подал молба за закрила в Република България, защото България била първата страна от ЕС и спазвала човешките права. Искал тук да живее мирно и спокойно и искал да се събере със семейството си.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП-33562/28.10.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А.. Решението е връчено на лицето лично на 12.11.2024г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 15.11.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК.

В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход.