Решение № 9592 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9592 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110103983 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т С” ЕАД е предявило срещу В. Д. Ч., С. С. Ч. и М. С. Т. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „То..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП... с абонатен номер ..., за следните суми:

За 2/4 от общото задължение срещу В. Д. – 2139, 78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 445, 71 лв., 11, 99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 3, 04 лв.;

За ¼ от общото задължение срещу С. С. Ч. – 1069, 90 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 222, 85 лв., 5, 99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 1, 52 лв.;

За ¼ от общото задължение срещу М. С. Т. – 1069, 90 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 222, 85 лв., 5, 99 лв., 1 представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 1, 52 лв.;

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, форМ.на на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Т., с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия като сочи, че представеният по делото договор за продажба от 1978 г. е неотносим към исковия период, а освен това в него като купувачи са посочени две лица и само за единия от тях има данни да е починал. Излага доводи за неоснователност и на претенцията за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Поддържат, че по делото не е установено изпадане в забава по отношение процесните главници. Изрично е заявено, че не се оспорват претендираните суми по размер.

Другите двама ответници не са подали отговори на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

В тежест на ищеца по направеното възражение за изтекла погасителна давност е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

С обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад е отделено за безспорно между страните, че в процесния имот и за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираното в искова молба количество, отговарящо на претендираната от ищеца цена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 15.12.1978 г., по силата на който Д Г Ч. и Е С Ч. са придобили правото на собственост върху апартамент 19 (3), находящ се в гр.

София, жк „Ал. ...“, I ч., бл..., вх. В, ет. 2. Съгласно приложеното на л. 14 по делото писмо от Столична община, район „Н...“ административните адреси жк „...“ I част, бл... и жк „Л. ...“, БЛ.. са идентични, като от приложения на л. 15 по делото списък на етажни собственици и списъка, част от протокола, приложен на л. 18, за проведено общо събрание, също се установява, че етажните собственици и за двата административни адреса са едни и същи.

Ето защо, съдът приема, че Д. Ч. и е Ч. са придобили правото на собственост именно върху процесния апартамент, поради което възражението на ответника М. Т. относно удостоверената идентичност на адресите е несъстоятелност.

Съгласно писмото на Столична община, район „Н...“, приложено на л. 13 по делото, Д Г Ч. е починал на 25.11.2003 г. и е оставил за свои законни наследници дъщеря си – ответницата В. Д. Ч., и сина си – С. Д. Ч.. На л. 51 е приложено удостоверение за наследници, от което се установява, че С. Д. Ч. е починал на 19.07.2023 г. и е оставил за свои наследници по закон другите двама ответници – С. С. Ч. (син) и М. С. Т. (дъщеря). От приложеното на л. 111 удостоверение за наследници се установява, че Е С Ч. е починала на 14.11.2000 г. и е оставила за свои законни наследници тримата ответници – В. Д. Ч. (дъщеря), С. С. Ч. (внук) и М. С. Т. (внучка). При така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че през 1978 г. Д Г Ч. и е С Ч. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент в режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на е Ч. през 2000 г. преживелият й съпруг Д. Ч. е станал собственик на общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху апартамента, а общите им деца ответницата В. Ч. и С. Д. Ч. са придобили по 1/6 идеална част всеки. Със смъртта на Д. Ч. през 2003 г. В. Ч. и С. Д. Ч. стават собственици на по ½ идеална част от апартамента и в това си качество всеки от тях отговаря за по ½ част от задълженията за реално потребена топлинна енергия в апартамента за процесния период. Със смъртта на С. Д. Ч. през 2023 г. натрупаните за процесния период задължения, за които той отговаря, преминават по силата на настъпилото наследствено правоприемство върху неговите деца – другите двама ответници – С. С. Ч. и М. С. Т., които в качеството си на негови наследници отговарят за по ¼ всеки от тях за задълженията за реално потребена топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото не е спорно, че за процесния период до процесния имот е била доставена топлинна енергия на претендираната с исковата молба стойност. По отношение на В. Ч. и С.

С. Ч. не е направено възражение за изтекла погасителна давност, поради което предявените срещу тях искове за главници, както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъдат уважени в пълните предявени 3 размери.

С подадения отговор по чл. 131 ГПК ответникът М. Т. е направила възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано само спрямо нея с оглед диспозитивното начало в гражданския процес. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консуМ.ното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.