Протокол № 338 от 15.10.2024, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 94/2024
- Вид
- Протокол № 338
- Подписан
- 15.10.2024
- В сила
- 15.10.2024
- Състав
- Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 338 гр. Смолян, 14.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Наказателно дело частен характер № 20245440200094 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ В. В. Х., редовно призован, се явява лично и с адв.
В..
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. Ц., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв. Д..
Явява се и адв. С. Ч..
СВИДЕТЕЛИТЕ С. С., И. Х., Е. К. и Р. Н., редовно призовани се явяват лично.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адвокат Д. за служебен защитник на подсъдимия С. С. Ц., опредЕ. от Адвокатска колегия- Смолян с уведомително писмо изх. № 135/10.10.2024 г.
Поради оттегляне на упълномощаването от С. Ц. на упълномощения от него адвокат С. Ч. ОСВОБОЖДАВА адвокат Ч. от участието му като защитник на подсъдимия С. С. Ц. по настоящото дело.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Ц. - Извинявам се на В. Х., в момента му се извинявам и ще положа всички усилия за напред да не се стига до такива ситуации. Не мога да поема разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Х. – Не приемам извинението, не смятам, че това е искрено и не смятам, че ще спре до тук.
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. В. – Моля да пристъпим към изслушване на свидетелите. Допуснат ни е един свидетел, който водим.
АДВ. Д. – Също моля да се разпитат свидетелите. Също водим допуснатия ни свидетел.
Сне се самоличността на свидетелите както следва:
Ц. Б. Ч. – ****г., българка, б.гр., неосъждана, живее на семейни начела с тъжителя В. Х..
С.Б. Х. – *** г., българка, б.гр., неосъждана, живее на семейни начела с подсъдимия С. Ц..
С. З. С. – *** г., българка, б.гр., омъжена, неосъждана, без родство и дела.
Р. С. Н. – *** г., българка, б.гр., омъжена, неосъждана, без родство и дела.
Е. К. К. – ** г., българка, б.гр., омъжена, неосъждана, без родство и дела.
И. К. Х. – *** г.,българка, б.гр., омъжена, неосъждана, без родство и дела.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
АДВ. Д. – Доверителят ми е заявил, че ще дава обяснения след събиране на всички доказателства.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите:
СВИДЕТЕЛКАТА Ц. Ч. – Живея на съпружески начела частния тъжител В. Х..
Не съм присъствала на срещата със социалните работници. В. Х. ми сподели, че през м.ноември 2023 г. е бил обиден от С. и С. пред социалните работници, като му е казал „тъпак простак, смешник, загубеняк“, което не е предизвикано, те просто така се обиждат. В. не е обиждал никога С., аз съм била на срещи, когато е ходил да взема детето, но С. винаги заплашва и обижда.
ПОДСЪДИМИЯТ Ц. – На половината неща, които се казват, не са истина. Не съм викал, не съм заплашвал. Незнам и кога съм ти викнал на теб в лицето.
СВИДЕТЕЛКАТА С. Х. – На 09.11.2023 г. присъствах на срещата. Срещата беше в ДСП Смолян и повода беше за пусната жалба от В.. Жалбата беше за детето В.
В. Х.. Когато отидохме в ДСП беше г-жа С., бяха и свидетелите, които чакат сега да бъдат разпитвани и на които се сне самоличността. Не съм сигурна жалбата за какво беше, то и друг път В. е подавал жалби, затова не си спомням. Имаше период, когато подаваше жалби, че детето не е било обличано както трябва.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Х. – Казах, че детето не е облечено за парите, които съм давал за детето.
СВИДЕТЕЛКАТА Х. – Отидохме в ДСП Смолян да говорим, като мислихме, 2 че ще говорим като хората. В. започна да се заяжда, започна да напада, че не му давам детето, когато е болно. Започна да ме обвинява, че съм го записала на психолог в детската градина, защото там работи сестра ми. В. започна с нападки и може да съм казала, че се държи като глупак, но не и буквално да му кажем че е глупак. С. му каза, че се държи глупаво. Тъпак и смешник не му е казвал. С. му казах, че се държи глупаво, но не е казал „глупак, тъпак смешник“. Когато аз и С. му казахме, че се държи глупаво, В. се изнерви, не съм сигурна дали ни нарече по някакъв начин, но за да не стават дразги станахме и казахме, че сме до тук, за да не става по голям конфликт. В. започна с нападките и продължи по същия начин. Започна да повишава тон, да се държи агресивно с ръкомахане, един вид изнерви се по някакъв начин.
Жалбата започнаха от страна на В., въпреки, че аз съм имала много поводи и никога не съм подавала жалба. В. първи започна с жалбите. В. винаги се държи зле с моя съпруг С.. От социалното искаха да съберем всички с идеята да се оправят нещата. Ц. не присъстваше на срещата. Аз и С. си тръгнахме, просто казахме, че приключи нашето присъствие там и за да се избегне конфликт си тръгнахме. На тази среща В. се държа агресивно към С.. Имам две близначета на 6 месеца от съвместното ни съжителство със С.. Имаме обтегнати отношение с В.. Даже още в самото начало С. и В. са ходили на кафе, но нещо не се получи. По принцип е имало случаи, когато детето е било болно и съм си го оставяла в къщи, но не е било за по месец. Състави се протокол от 09.11.2023 г. и аз се подписах, не съм го чела. Обясниха ни за какво става въпрос, подпишете тук и аз се подписах. Докато бяхме в ДСП се водеше протокол, но не съм сигурна кой записваше. В. на срещата постоянно повишаваше тон, говоря за срещата на 09.11.2023 г., освен, че В. говореше лъжи, иронизираше мен и С., смееше се. В. започна да вика срещу мен и С. и затова казвам, че държанието му е агресивно. В. викаше срещу двамата ни. В. повишаваше тон. Социалните ни повикаха с половинките, с новите ни партньори. Но приятелката на В. не дойде. Аз самата също държах да си ида със С., защото по принцип съм искала да присъства от страх, защото се страхувам от В. от постоянните му нападки и обиди. На тази среща на 09.11.2023 г., аз давах мнението си във връзка с детето ни. Ако С. нещо са го питали на срещата, може да е отговорил. Не си спомням аз или С. заяви, че срещата приключва, но искахме да избегнем по голям конфликт.
СВИДЕТЕЛКАТА С. – Присъствах на въпросната среща, която беше организирана от нашата служба по повод поредно подадена жалба от С. Х.. Доколкото си спомням беше втора жалба. Жалбата беше за това, че след гостуване на детето при бащата, детето става по агресивно, непослушно в детската градина. Ние организирахме среща и искаме да разберем от какво е провокирано поведението на детето. Тогава срещата искаме да е организирана между двамата родители, но С. Х. държеше срещата да е и в присъствието на нейния партньор С. Ц., като беше поканен и С.. Не изпращаме покани за срещите. Доколкото ми е известно С. предварително е 3 казала, че на срещата иска да присъства С. и е дадено такова съгласие. Не можем да кажем, че С. няма отношение, защото детето се отглежда в неговото семейство съвместно със С. Х.. Детайли за тази среща не мога да си спомня, това е отразено в протокола. Възникна конфликт, взаимни бяха нападките между В., С. и С.. Не мога да кажа кой предизвика конфликта. Конкретни реплики не помня, но след като е отразено в протокола е казано.
Съдът предяви на свидетелката протокол на лист 59 и 60 от делото.
СВИДЕТЕЛКАТА С. – Това е съставения протокол, той е съставен в момента на срещата. Има колежка, която е протоколчик, тя води протокола. Моят подпис също е положен на четвърта позиция в протокола. Дава се възможност на присъстващите на срещата да го прочетат. На много срещи присъствам, но след като е отразено в протокол и съм положила подписа е така както се е случило. Ако имаше агресивно поведение от друг участник, щеше да е записано в протокола. Това което е записано това се е случило. Това което си спомням, че ставаше въпрос за вербална агресия, взаимни бяха нападките, всеки упрекваше другия родител по отношение на методите на възпитание на детето. Не помня да е имало реплики като глупак, тъпак и т.нат, но след като са отразени в протокола са изказани. Г-н С. и съжителката му станаха и напуснаха срещата. Заявиха, че напускат срещата. В. си беше седнал, той си остана в стаята. С. и съжителката му, която е майка на детето напуснаха стаята. Срещата се проведе в моя кабинет в гр. Смолян, бул. България 10, стая 403. Не мога да кажа В. дали е подавал жалби. Първоначално сигнала е подаден от бащата на детето В., по негов сигнал и започва работата с детето, тъй като В. е забелязал родителско отчуждение, т.е. че детето се настройва срещу него. Не мога да кажа дали от родителите на В. има подавани жалби. Това може да каже социалния работник, който работи по случая Р. Н..
СВИДЕТЕЛКАТА Х. – Присъствала съм на срещата на 09.11.2023 г. Аз съм писала протокола, аз съм протоколчик, нямам отношение по случая. В Дирекцията имаме договорка, когато има среща с родители и други лица, тъй като водещия случая не може да участва пряко ако пише протокол, тогава един от колегите от отдела води протокола. В случая ме помолиха аз да водя протокол. Аз бях от началото до края на срещата. Много трудно мога да кажа дали имаше конфликт и от кого бе породен, тъй като през цялото време бях ангажирана с писане и следях кой какво казва, за да мога да го отразя. Нагнети се по едно време обстановката, появи се напрежение, започнаха да се отправят нападки по отношение за грижите на детето. Съжителят на майката обвиняваше бащата, че едва ли не, не полага грижи за сина си, че го кара да учи, когато е при него. В същото време и майката се намеси, едва ли не, че професор искат да правят детето, те са се консултирали с учителите. На края на срещата не можаха да запазят добрия тон, съжителят на майката обиждаше бащата, наричаше го с обидни 4 думи „тъпак, смешник глупак“. Мисля, че В. не обижда съжителстващия с майката.
Срещата приключи без да има някакъв край, майката и съжителя се афектираха, напуснаха срещата и така в протокола. Накрая на срещата, ескалира напрежението, не можаха да постигнат консенсус, съжителят на майката стана, обиждаше бащата и напусна срещата.
Съдът предяви на свидетелката протокол на лист 50 и 60 от делото.
СВИДЕТЕЛКАТА Х. – На предявения ми протокол на лист 59 на съм записала „че бащата заявява, че имало случаи, при който детето е било болно с хрема, не е посещавало детска градина, а в същото време не се лекува в къщи, а се разхожда с бус, който развозва кафе. Г-жа Х. и Ц. наричат бащата на детето бащата, „глупак, тъпак, смешник“. Това е съжителят на майката, който е ангажиран с разнос на кафе. Това, което чувам, това записвам. След това съм записала „Г-н Ц. завява, че срещата приключва, тъй като не може да се разговаря с бащата на детето и следващите срещи ще се провеждат в съда“. Това което прочетох, е така както съм го чула и записала. Аз съм протоколчик, аз преписах протокола четливо, който се намира в делото.
АДВ. Д. – На представения протокол, представен с тъжбата, който е приписван от Х. е записано „Бате С. каза, че ще ти се стъжни живота“. В протокола, който е представен като по делото като преписан четливо е записано „Бате С. каза, че ще ти стъжни живота“.
СВИДЕТЕЛКАТА Х. – Изпуснала съм едно „се“. Смея да твърдя, че е техническа грешка. Първия протокол е това, което съм чула, а вторият може да е нещо, което съм изпуснала при преписа, изпуснала съм „се“. Оригиналния протокола от 9.11.2023 г. е това, което съм чула и съм записала. Чувам и пиша, значи съм чула „глупак, тъпак, смешник“. Съжителят на майката ги каза. Това съм чула като отправени думи от съжителстващия с майката към В.. Ставайки съжителят на майката, той отправя обидите, изправя се и напуска дирекцията. През цялото време бях наведена и писах. Това което чувам това записвам, но ескалира напрежението, защото всички което бащата казваше за синът му, се отричаше от майката и съжителя й.
СВИДЕТЕЛКАТА К. – Присъствах на срещата на 09.11.2023 г. Срещата беше по повод, че имаше поредна жалба от С. Х. и колегата, който води случая за детето реши да направи среща за да се подобрят отношенията между родителите и да се постигне развитие и съгласие между тях в добра посока. Бяха поканени само двамата родители на детето, но С. категорично заявяваше, че не иска да присъства сама, само със С., затова и той дойде. Компромисно се реши, че ще присъства и С.. Мисля, че В. подаде жалба, за да се открие случай за работа с детето с отдела, тъй като наблюдава родителско отчуждение от детето спрямо него. По повод тази жалба от В. имаше провеждани срещи поотделно с родителите на детето. Срещата беше кратка, настъпи конфликт, тъй като взаимно имаше нападки и от В. и от майката относно грижите за 5 детето, проблеми в детска градина, проблеми като цяло с детето. В един момент С. и С. скочиха, и казаха, че повече няма да се занимават и напуснаха срещата. Родителите се обвиняваха взаимно във връзка с грижата и поведението за детето с нападки от двете страни. Много кратка беше срещата и не се постигна целта за детето. Спомням си само, че С. скочи и каза „смешник повече няма какво да коментираме и говорим“ и със С. заедно излезнаха. Друго не си спомням. В. не си спомням да е казвал нещо.