Решение № 1901 от 16.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1901 гр. Варна, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20213100500991 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от СТ. В. СТ. с ЕГН **********, действащ чрез адв. З. срещу, срещу Решение № 260514 от 2.10.2020 г., постановено по гр. д.

№ 17497/2019 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за приемане за установено на основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК, в отношенията между ищеца СТ. В. СТ. от една страна и ответника Ж. СТ. СТ., действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П., от друга, че ВЗЕМАНЕТО предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20176950401236 на ЧСИ Л.Ст., рег. № 695 при КЧСИ с район на действие - ВОС, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, на основание Разпореждане № 5764 от 26.06.2017 г. по ч. гр. д № 693/2017 г. на ОС - Варна в полза на Ж.

СТ. СТ., действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П. срещу ищеца, съобразно съдебно решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, за сумите както следва: от 1.03.2016 г. до 25.08.2017 г. общо в размер на 14825,39 лева, както и от 25.08.2017 г. до месец октомври 2018 г. (до публичната продан за 19.10.2018 г.), общо в размер на 8132,32 лева; 746 евро, представляващи неплатена издръжка за периода 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и сумата от 492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен, НЕ СЪЩЕСТВУВА, поради погасяването му чрез плащане след приключването на съдебното дирене в производството по семейно дело № 524FH83/16RE.

Във въззивната жалба се развиват подробни съображения относно неправилността на решението. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил представените от него 1 доказателства, че на 16.03.2016 г. е заплатил 300 евро по сметка на ИВ. АНДР. П. с левова равностойност 587,25 лева. /преди образуване на ИД; на 19.05.2017 г., е заплатил сумата в размер на 1226,73 евро, представляваща съдебни разноски, съобщени му с писмо от 20.04.2017 г. на Областната каса на правосъдието Бамберг;/преди образуване на ИД/, а на 26.06.2017 г., /също преди образуване на ИД/ С. е погасил авансово дължимите суми за издръжка за периода от 1.07.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 1206 евро, както и 804 евро сума за издръжка, определена за времето до 30.06.2017 г. (включващ периода 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г., за който период П. претендира) общо 2010 евро. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че към момента на образуване на изпълнително дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Л.Ст., С. не е имал задължения за издръжка към дъщеря си, тъй като същите са били погасени от него чрез плащане. Твърди, че неправилно РС е приел, че от писмо от Център за социално подпомагане „Зендлинг-Вестпарк“ се установява, че е взето решение за изплащане на социална помощ от държавата, чрез Фрайщаат Бавария, поради обичайното местопребиваване на детето в тази част от територията на Германия, която помощ е отпусната с цел финансово подпомагане на родителя, който сам отглежда детето си, съгласно Закона за гарантиране на издръжка на деца, отглеждани от самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или неплатена издръжка по Закона за авансовите издръжки, както и че плащането от държавната институция не е обвързано с плащането на присъдената издръжка по горепосочено семейно дело, а е социална услуга, която държавата предоставя на родители, които отглеждат сами децата си.

Сочи, че съдът не е следвало да цени представените писмени доказателства в съдебно заседание от 4.09.2020 г. са с превод от немски на български език, извършен от адв. Ен..

Намира за незаконосъобразен извода на съда, че едва към датата на образуване на настоящото исково производство, размерът на изпълняемото право за периода от 1.11.2015 г. до 1.04.2017 г. /4624.00 евро/, ведно с разноските по съдебното дело пред PC Мюнхен /492.54 евро/, както и частичната месечна издръжка за м.май 2017 г. /234.94евро/, или общо в размер на 5551.46 евро, е погасено по реда на принудителното изпълнение, чрез използване на изпълнителен способ от ЧСИ Л.Ст.. Сочи, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че цялото вземане за издръжка е било заплатено на ищцата от немската социална служба, като дори е имало надплащане. По този начин се доказва, че сумата за издръжка за процесния период, е била изплатена изцяло.

Въззивникът твърди, че ВРС не е съобразил, че след като С. е превел полученото писмо на български език и се е запознал със съдържанието на същото, на 26.06.2016 г. е изпълнил своето задължение, като е превел авансово дължимата от него издръжка за периода от 1.07.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 1206 евро, както и 604,00 евро сума за издръжка определена за времето до 30.06.2017г. (включващ период 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г., за който П. претендира) по посочената сметка от Градската служба за младежта Мюнхен, Социално гражданско бюро Зендлинг- Вестпарк, общо 2010 евро. Сочи, че ВРС не е съобразил и обсъдил доказателствата по изпълнителното дело, че С. не дължи суми за издръжки на своето дете Ж.С. и останалите суми, за които П. претендира, както и че С. не е дал повод за образуването на същото. Предвид това намира, че с образуване на изпълнителното дело майката на ответницата цели да получи два пъти една и съща сума.

Моли за неговата отмяна, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ж. СТ. СТ., действаща чрез законния си представител И.П.. В същия, процесуалният представител на въззиваемата излага доводи за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилността на първоинстанционното решение.

Твърди се, че на 30.12.2016 г. Районен съд Мюнхен е постановил решение по семейно дело № 524 FH 83/16 RE, влязло в сила незабавно, с което е определено С.С., да плаща 2 издръжка на малолетната си дъщеря Ж.С., родена на ************., месечно предварително на първо число от всеки месец, считано от 1.03.2016 г. месечна издръжка в размер на 100 % от съответната минимална издръжка, намалена с половината помощ за отглеждане на едно дете, която е била в размер на 95 евро, или месечна издръжка е в размер на 289,00 евро. От 1.03.2019 г. следва да се плащат 100 % от съответната минимална издръжка за 3-та възрастова група, минус половината помощ за отглеждане на едно дете. Съгласно съдебното решение С.С. дължи издръжка и за минал период, а именно от 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. в размер на общо 746.00 евро, ведно с разходи за производството пред PC Мюнхен в размер на 492,54 евро. Във връзка с посоченото решение е издал изпълнителен лист за присъдените суми. Въз основа на така издадения изпълнителен титул на 4.07.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Л.Ст., с peг. № 895 на КЧСИ.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, че „събраните суми от ЧСИ са надвзети суми за „мними задължения“ на С.. Съдебният изпълнител е подчинен единствено на издадения от съда изпълнителен лист. Изложените в жалбата правни и фактически доводи относно факти и обстоятелства, касаещи действията на ЧСИ, вече са били подложени на проверка и контрол от въззивния съд, поради което недопустимо е тези факти да се преразглеждат отново в настоящото производство.

Сочи се, че всички представени доказателства относно преводни нареждания по сметка на Държавна главна каса Бавария /Staatsoberkasse Вауеrn/ са плащания от жалбоподателя в полза на трето лице - институция, Градска служба за работа с непълнолетни на гр. Мюнхен /Stadtjugendamt Munchen/, Център за социално подпомагане ЗендлингВестпарк /Sozialburgerhaus Sendling-Westpark/, което е потвърдено в писмо от същата тази социална служба, изпратено до процесуалния представител на жалбоподателя, че извършените плащания в полза на майката на детето и постъпилите суми от С. са в изпълнение на Закон за гарантиране на парични средства на деца, отглеждани от самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или при неплатена издръжка (UVG), поради което правилно първоинстанционният съд не ги е зачел като доказателство за изпълняемото право. Намира, че правилно не са ценени депозираните копия на преводни нареждания за парични преводи и към 1/. Landesjustizkasse Bamberg; и към 2/. Sparkasse Munchen, с бенефициент ИВ. АНДР. П. и основание - подарък/GIFT, доколкото не са относими към предмена на делото.

Твърди се, че към датата на образуване на изпълнително дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Л.Ст., изпълняемото право в размер на сумата от 6 207,54 евро, от които 19 пълни месечни вноски, или 12 месечни вноски всяка по 289,00 евро, 7 месечни вноски всяка по 297,00 евро и 1 частична месечна вноска - 168,00 евро, в размер общо на 5 715 евро и 492,54 евро разноски по съдебното дело в град Мюнхен, е съществувало, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Наличието на изпълняемо право към посочената по-горе дата и съответно наличие на законно основание за провеждане на изпълнително производство след 4.07.2017 г. обосновава извод за дължимост и на начислените на жалбоподателя (като длъжник по изпълнението) разноски за изпълнителното производство. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

По делото е постъпила и частна жалба, депозирана от С.С., чрез адв. З., срещу Определение № 265055 от 23.12.2020 г., постановено по гр. д. № 17497/2019 г. по описа на ВРС, с което съдът е изменил постановеното решение в частта на разноските, като е намалил присъдения в полза на Ж.С., действаща чрез своята майка и законен представител И.П.вa, размер на адвокатско възнаграждение от 2 400 лв. на 1 500 лв., при което е определил общ размер на дължими разноски в полза на посоченото лице от 2 317,50 лв., явяващи се сбор от следните суми: адвокатско възнаграждение - 1 500 лв.; превод на документи - 300 лв.; разноски в обезпечително производство по ч. гр. д. № 1322/2018 г. -517.50 лв.

3

В жалбата са изложени съображения, че неправилно РС - Варна е приел, че доколкото производството по делото се развива при наличие на еднаква фактическа и правна сложност на същото за двете страни, то не може да се обоснове ревизиране на постановеното по делото решението в частта разноски и редуцирането му абсолютно до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Сочи, че цитираното от страна на съда определение № 3 от 22.12.2014 г. по ч. пр. № 7153/2014 г. на ВКС не е относимо към настоящия случай, тъй като самият ответник е възразил срещу претендирания размер на адвокатско възнаграждение на ищеца. Твърди, че не е доказано заплащане на разноските.

Сочи, че разходите за езикови преводи в размер на 300 лв. в настоящото производство и 37.50 лв. в обезпечителното такова, не представляват съдебни и деловодни разноски. Моли за отмяна на определението и за присъждане на разноски по частната жалба.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който насрещната страна сочи, че не са налице основания за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Сочи, че разноските в обезпечителното производство, както и тези за езикови преводи, доколкото са свързани с хода на съдебното производство, подлежат на присъждане. Моли частната жалба на С. да бъде оставена без уважение.

По делото е постъпила и частна жалба от И.П., в качеството си на майка и законен представител на малолетната Ж.С., срещу Определение № 265055 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 17497/2019 г. по описа на РС – Варна, с което съдът редуцирал адвокатското възнаграждение. Сочи, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК и неправилно е намалил адвокатското възнаграждение. Счита, че предвид изхода от спора, ищецът следва да понесе разноските, които насрещната страна е била принудена да направи.