Решение № 158 от 17.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502149 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 260691/23.02.2024г. по регистратурата на ВРС, подадена от Н. С. Б. срещу Решение № 260001/02.01.2024г. постановено по гр.д.№ 21073/2019г. по описа на ВРС, с което жалбоподателката Е ОСЪДЕНА да заплати на М. М.

Б. сумата от 24487 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 15.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда - 19.11.2019г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 4061 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.06.2018г. до 15.06.2019г., както и сумата от 1252,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.06.2019г. до 18.11.2019г., на основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и Е ОСЪДЕНА да заплати на М. М. Б. сумата от 17810 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивникът - Н. Б. оспорва обжалваното решение с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на същото и постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност, а от там и за неоснователност на възраженията на ответника за относителна симулативност на договора за заем, подписан с нотариална заверка на подписите на 10.01.2019г. като 1 прикриващ действителната воля на страните да уредят отношенията по повод сключения между тях Договор за интериорно проектиране от 01.06.2016г. Посочва, че в подкрепа на възражението са установеният факт на превеждане на твърдяната като заем сума преди сключване на самия договор /на 15.06.2018г./; посоченото основание за превода „доплащане мебели за апартаменти и за бани“, както и преамбюла на самия договор от 10.01.2019г. В подкрепа на това се позовава на събраните гласни доказателства, както и на представените писмени доказателства – платежни нареждания, с които ответницата е захранвала сметката на дружеството „Калеви груп“ ЕООД, от която са извършвани плащания на мебели и материали за апартаментите на ищеца. Последните счита, че не са обсъдени от първоинстанционния съд, поради това, че неправилно са счетени за неотносими към предмета на спора. Оспорват се и изложените в обжалваното решение мотиви, че договорът за заем от 10.01.2019г. представлявал новация на други възникнали по-рано правоотношения между страните като се твърди, че този извод не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства.

Възразява и срещу становището на съда, че договорната лихва върху сумата на главницата в размер на 16,5843% не е прекомерна и на това основание нищожна като противоречаща на добрите нрави. Обосновани са и възражения срещу размера на присъдените в тежест на жалбоподателката съдебно-деловодни разноски.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. М. Б.

Подадена и е ЧАСТНА ЖАЛБА, вх.№ 262815/04.07.2024г. по регистратурата на ВРС от Н. С. Б. срещу Определение № 260074/29.04.2024г. постановено по гр.д.№ 21073/2019г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 260001/02.01.2024г. в частта за разноските.

Счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно поради това, че съдът не е съобразил, че списъкът с разноски и доказателствата за тях представени в проведеното на 05.12.2023г. съдебно заседание са били в голям обем и ответницата не е успяла да се запознае с тях и да ги оспори. Отделно от това посочва, че нормата на чл.80 от ГПК не преклудира възможността същите да бъдат оспорени и след приключване на последното съдебно заседание, респективно и да се направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая излага, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 5034 лева е прекомерно завишено, над минимума от 3034 лева определен съобразно цената на исковете. Възразява и срещу допълнително присъдените разноски по други дела разглеждани от ВОС и ВКС, както поради това, че са по различни дела и са прекомерни с оглед вида на извършената работа – подаване на писмен отговор на жалба, включително и поради факта, че жалбоподател по част от тях е било дружеството „Калеви груп“ ООД, което не е страна по делото. Оспорва се и присъждането на адвокатски 2 възнаграждения за образуваните обезпечително и изпълнително производство, а също и претендираните разходи за куриерски услуги и за гориво като неотносими към спора.

Позовава се и на практиката на СЕС – Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., с което е прието, че Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, доколкото предвидените в нея минимални размери не отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, които в случая представляват 60% от цената на исковете.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна - М. М. Б., чрез процесуалния му представител. Заявеното становище е за правилност и за законосъобразност на обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК и за неоснователност на подадената срещу него частна жалба. Позовава се на настъпила преклузия на възможността за оспорване на вида и размера на претендираните и присъдени разноски след края на проведеното последно съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Излага, че всички разноски, за които са били представени доказателства със списъка по чл.80 от ГПК подлежат на възстановяване, доколкото са направени във връзка с извършваните процесуални действия и движението на делото, както и във връзка с провеждани обжалвания на съдебни актове в продължение на 5 годишен период от време.

Възразява срещу искането на жалбоподателката да бъде съобразено цитираното решение на СЕС като неприложимо предвид на това, че е постановено след постановяване на решението по делото, както и поради това, че жалбоподателката не е оспорила Наредбата като подзаконов нормативен акт по предвидения за това ред на АПК. Моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание въззивникът Н. Б. не се явява лично и не се представлява. С писмена молба поддържа въззивната и частната въззивна жалби и заявените в тях основания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове. Въззиваемата страна М. Б., чрез процесуалния си представител поддържат заявените становища по жалбите, моли да бъдат оставени без уважение. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ищеца М. М. Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Н. С. Б. да заплати на ищеца сумата от 24487 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 15.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда 19.11.2019г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 4061 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 15.06.2018г. до 15.06.2019г., както и сумата от 1 252,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 24487 лева дължима за периода от 16.06.2019г. до 18.11.2019г.

В исковата молба ищецът М. Б. твърди, че на 15.06.2018г. е предоставил на 3 ответницата Н. Б. паричен заем в размер на 24487 лева с банков превод по нейна сметка.

Между страните бил подписан и договор за заем с нотариална заверка на подписите от 10.01.2019г., в който било договорено падежът на задължението за връщане на сумата да е не по-късно от 15.06.2019г., както и заемателката да заплати възнаградителна лихва от 16,5843% върху главницата, или в размер на 4061 лева. Излага, че в преамбюла на договора страните са се съгласили, че предаването на сумата на заема е станало на 15.06.2018г.

Твърди, че на падежа на задължението, а и до настоящия момент ответницата не е изпълнила задължението си за връщане на сумата по договора за заем, поради което моли да бъдат уважени предявените искове за осъждането й да заплати претендираните суми.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Н. С. Б. е депозирала писмен отговор на предявените искове. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на същите.

Излага, че е поддържала бизнес отношения с ищеца и неговия брат от 2016г. във връзка с осъществяваната от нея дейност по интериорен дизайн, проектиране и реализация. Всеки от двамата братя притежавал по един апартамент изграден на етап „груб строеж“, във връзка с които между тях и ответницата бил сключен на 01.06.2016г. договор, с който те и възложили изготвянето на индивидуален интериорен проект – всеки за собствения си апартамент.

Излага, че ищецът превел аванс по договора като условие за започване на дейностите.

Ответницата посочва, че в периода от 2016г. до 2019г. е извършвала всичко необходимо по възложената и поръчка. Поради заявено желание от страна на ищеца за избягване заплащането на данъчни задължения за ДДС се уговорили той да превежда необходимите за дейността на ответницата парични средства по нейната лична сметка. Посочва, че проектите били променяни неколкократно, което довело до изменение на цената за материали и мебели и тя станала в размер на 48000 лева с ДДС. Повишаването на цените станало причина и за изостряне на отношенията им с ищеца.

Не оспорва, че е подписала процесния договор за заем, но посочва, че целта му е била да служи за гаранция за изпълнение на поетите ангажименти по договора за интериорен дизайн от 01.06.2016г. сключен с нейното дружество „Калеви Груп“ ООД, след изпълнението на който договорът за заем следвало да бъде унищожен. Процесната сума от 24487 лева била преведена от ищеца по личната й сметка с цел организиране и заплащане на монтажа на мебелите, а не като предоставяне на паричен заем. Оспорва да е получавала паричен заем от ищеца. С това обосновава възражението си за привидност на договора за заем. Твърди, че е изправна страна по прикрития договор - за поръчка за изработване на проект за интериорен дизайн, но въпреки това възложителите по него /ищецът и брат му/ отказвали да подпишат нужните протоколи и претендирали от нея да възстанови сумата по договора за заем.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като прави възражение за прекомерност на претендираната договорена лихва като противоречаща на морала и добрите нрави ведно с искане за намаляването й предвид на това, че ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за 4 установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за заем от 10.01.2019г., заемодателят М. М. Б. е предоставил в заем на Н. С. Б. паричен заем в размер на 24487 лева по личната й банкова сметка *** със задължение за заемателката да върне заема ведно с лихва на 15.06.2019г. В чл.3 е договорено, че заемателят се задължава да заплати на заемодателя лихва в размер на 16,5843%, като крайната сума става в размер на 28548 лева. В договора е посочено още, че заемателят има нужда от паричната сума на заема за закупуване на мебели и обзавеждане на баня и заемателят потвърждава, че на 15.06.2018г. е получил по личната си банкова сметка /цитирана по-горе/ сума в размер на 24487 лева. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, удостоверени от нотариус А.Н. на 10.01.2019г.