Акт № 20940 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20940 гр. С..., 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110155523 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит „....г., сключен между страните по спора; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договор за кредит „....г. поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 22.12.2023г. сключил с ответното дружество договор за кредит „...“ при липса на предоставена възможност от ответното дружество за индивидуално договаряне на условията по договора. Ищецът сочи, че в съдържанието на договора в нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗПК били използвани нееднозначни понятия, обозначаващи размера на кредита – „общия размер на кредита“, „максималния размер /кредитен лимит/“, „обща сума, дължима от потребителя“, „общо задължение“, „обща сума, дължима от кредитополучателя“, с което не създавала неяснота за кредитополучателя. Ищецът посочва, че в договора не били конкретизирани компонентите, формиращи посочения размер на ГПР от 64,96%. Същевременно предвиденият ГПР от 64,96%. не съответствал на реално приложимия, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвали и дължимите неустойки по чл. 21, ал. 1 ал. 4 и ал. 5 от договора. Съгласно чл. 20 от договора кредитополучателя поел задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Съгласно чл. 21, ал. 4 и ал. 5 кредитополучателят поел задължение за заплащане на мораторна неустойка. Посредством включените клаузи за неустойка ответното дружество целяло да прикрие действителния размер на разходите по кредита при формално постигнато съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвидените изисквания за предоставяне на договорни обезпечения били реално неизпълними, което мотивирало извод за неравноправност на клаузата на чл. 15 от договора. Така предвидената неустойка по чл. 20 била уговорена в нарушение на чл. 16 ЗПК. Ищецът твърди, че при формиране на действителния ГПР следвало да бъдат включени уговорената неустойка за забава в чл. 21, ал. 4 и предвидените разходи за извънсъдебно събиране на кредита в чл. 21, ал. 5, при което размерът на ГПР надвишавал законоустановеното ограничение в чл. 19, ал. 3 ГПК. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор за кредит „....г., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10 ал. 1 и 11, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност претендира за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 20, ал. 1 и чл.

21, ал. 4 и ал. 5 от договора поради противоречие с добрите нрави. Претендира за сторените 1 съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит „....г. при посочените условия.

Посочва, че сключеният договор имал характера на револвиращ кредит, при действието на който кредитополучателят определял начина и размера на усвоената заемна сума. Съгласно договора ответното дружество предоставило на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 357,90 евро под формата на разрешен кредитен лимит, който бил усвоен чрез предоставен платежен документ. Сключеният договор бил съставен на ясен и разбираем за потребителя език и уговорените условия бил формулирани недвусмислено чрез използването на еднозначни понятия. Ответникът излага доводи, че посоченият ГПР бил формиран в съответствие със законоустановената формула и отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за минимално необходимото договорно съдържание, предвид липсата на законово изискване за детайлно описания на методиката на формиране на ГПР. Излага доводи, че процесната неустойка на следвало да бъде включвана като компонент в приложимия ГПР, т. к. задължението за заплащането й е възникнало след сключване на договора за кредит. Начинът на начисляване на уговорената неустойка, както и периодът за който се дължи, били описания ясно в договора, а дължимостта й била свързана с последващо договорно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя. Оспорва посочените договорни клаузи да са били уговорени с противоречие с добрите нрави. Кредитодателят предоставил достатъчен срок на ищеца за предоставяне на договорното обезпечение. Клаузата на чл. 20, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания и не накърнявала добрите нрави, съответно нямала неравноправен характер по смисъла на ЗЗП. Оспорва твърденията на ищеца, че посредством клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора се постигало заобикаляне на ограничението на чл. 33, ал. 1 ЗПК. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор кредит „.... г., по силата на който „...“ АД е предоставил на А. Д. Н. револвиращ кредит в размер от 700 лева под формата на разрешен кредитен лимит, като при подписване на договора на кредитопалучателя е предоставена и платежна карта №.... В съдържанието на договора са предвидени следните параметри на дълга: фиксиран лихвен процент по кредита – 50,4 %, ГПР – 64,96 %, при общ размер на дължимата сума, формиран като сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, посочени в предоставената на кредитополучателя тарифа.

В чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава в срок от 5 дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4, ал. 2, да предостави на Кредитодателя едно следните обезпечения: 1) Банкова гаранция с бенефициер – Кредитодателя, за сумата 1 067,01 лева със срок на валидност 2 години от датата на сключване на договора. След изтичане на срока на валидност на гаранцията и в случай, че договорът не е прекратен, то Кредитополучателят следва да предостави нова банкова гаранция за нов период от 2 години. При увеличаване на кредитния лимит по договора, Кредитополучателят следва да представи банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен лимит; или 2) Едно физическо лице – Поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е над 21 г.; да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 м.; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „...“ АД; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие 0 до 30 дни“ и да не е член на домакинството на кредитополучателя.

В чл. 20, ал. 1 от договора за кредит е предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение от страна кредитополучателя в посочения срок в размер на 10 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последното число на предходния календарен месец.

В чл. 21, ал. 4 от договора е предвидено задължение за заплащане на разходи за 2 действие по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден при допусната забава от кредитополучателя за плащане на общото задължение или на сумата от чл. 11, ал 1 от договора.

В чл. 21, ал. 5 от договора е предвидено задължение за заплащане на еднократна такса от 120 лева след настъпване на предсрочна изискуемост по кредита, включваща разходите на кредитодателя за извънсъдебно събиране на дължимите суми от кредита от кредитополучателя.

Между страните не е спорно, че в обявения в договора за кредит ГПР е включена единствено дължимата възнаградителна лихва и не е включен размерът на неустойката.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Предявени са главен иск с правно чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за кредит „....г., сключен между страните по спора, и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора поради противоречие с добрите нрави.

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Настоящият състав намира, че Договор за кредит „....г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит на посоченото правно основание.

С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е приел за безспорен и ненуждаещ от доказване на факта, че между А. Д. Н. и „...“ АД е сключен Договор за кредит „....г. при посочените в неговото съдържание условия.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

След анализ на клаузите на чл. 15, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от процесния договор, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение, съответстващо на предвидените от кредитора условия, и задължение за заплащане на неустойка в полза на кредитора при неизпълнение на поетото задължение, и след оценка на съразмерността и тежестта на поетите задължения от всяка от страните по договора вследствие на приложението на посочените договорни клаузи, съдът приема, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си.

Разпечатката съдържа 25 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62530aab-419f-49aa-b938-53cea9e5fd89