Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17 от 18.01.2024, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10/2024
Вид
Определение № 17
Подписан
18.01.2024
В сила
18.01.2024
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 107, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Търговище, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500010 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба от адв.

З. Й. – ВАК съдебен адрес гр. Варна, ул. "Трепетлика", бл. 1, ап. 13 процесуален представител на И. Б. Ц. ЕГН ********** постоянен адрес с. Л., Община Търговище, ул. „П." 2 и М. Й. И. ЕГН ********** постоянен адрес гр. С., ж.к. „С." 4, вх. В, ет. 3, ап. 95, против Определение № 1396 от 27.10.2023 г. по гр.д. № 851/23 по описа на Районен съд – Търговище, с което е оставено без уважение възражението за липсата на местна подсъдност на спора.

С жалбата се твърди, че ответницата И. Ц. е с регистриран постоянен адрес в с. Л., общ. Търговище, но трайно не живее на същия, тъй като се е установила в Испания. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.

2 от ГПК, делото следва да бъде разгледано от съда по постоянния адрес на нейния пълномощник- Районен съд – Варна. Съдът е отхвърлил възражението за липсата на местна подсъдност, позовавайки се на чл.120 от ГПК, което в случая е неправилно. Поради това моли да бъде отменено Определение № 1396 от 27.10.2023 г. по гр.д. № 851/23 по описа на Районен съд – Търговище, с което е оставено без уважение възражението за липсата на местна подсъдност на спора, като се постанови друго, с което производството по делото пред РС – Търговище да бъде прекратено поради липса на местна 1 подсъдност и изпратено на компетентния съд, Районен съд – Варна или СРС.

В срока по чл.276 от ГПК, отговор от насрещната страна не е постъпил.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от И.

С. С. от гр.Варна, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. В. П.-Д.- ВАК, с която против И. Б. Ц. от с. Лиляк, общ.

Търговище и М. Й. Й.а от гр. София са предявени осъдителни искове за заплащане на дължим наем. С молба от 21.07.2023 година, а в последствие и с отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответницата И.

Ц. е направил възражение за липсата на местна подсъдност, с оглед на това, че ответницата не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес- чл.107, ал. 2 от ГПК, като е направил искане производството пред РС – Търговище да бъде прекратено и изпратено по адреса на процесуалния представител, РС – Варна. С Определение № № 1396 от 27.10.2023 г., съдът е оставил без уважение възражението на ответника по делото за липсата на местна подсъдност, позовавайки се на чл.120 от ГПК. Изложил е мотиви, че упълномощаването на процесуалния представител на ответницата е извършено след предявяването на исковата молба, което не е основание за изменение на подсъдността.

От правна страна, съдът приема следното: Възражението за липсата на местна подсъдност е направено от ответницата И. Ц. в срок, но по същество е неоснователно. Установява се от доказателствата по делото, че ответницата Ц. не живее в Република България, на заявения от нея постоянен адрес.

Същата се е установила, месец преди предявяването на иска, в Кралство Испания. Исковата молба е депозирана на 29.06.2023 година, а както сам твърди нейния процесуален представител, последният е бил упълномощен да я представлява на 20.07.2023 година. Съгласно разпоредбата на чл. 120 от ГПК, настъпилите промени, след предявяването на иска, във фактическите обстоятелства, определящи подсъдността не са основание за препращане на делото. Трайно установената съдебна практика, на която се е позовал и районния съд, е в посока, че последващото упълномощаване на процесуалните представители на ответните, представлява промяна във фактическите обстоятелства, настъпили след стабилизирането на местната 2 подсъдност, поради което не са основание за препращането на делото.

Съответно е неприложима нормата на чл. 107, ал. 2 от ГПК.

С оглед изложеното, компетентен да разгледа възникналия между страните спор е Районен съд – Търговище. Постановеното определение е правилно, а частнатажалба против него, следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на адв. З. Й. – ВАК съдебен адрес гр. В., ул. "Т.", бл. 1, ап. 13 процесуален представител на И. Б. Ц. ЕГН ********** постоянен адрес с. Л., Община Търговище, ул. „П." 2 и М. Й. И.

ЕГН ********** постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище" 4, вх. В, ет. 3, ап. 95, против Определение № 1396 от 27.10.2023 г. по гр.д. № 851/23 по описа на Районен съд – Търговище, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3