Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 498 от 26.05.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1149/2022
Вид
Решение № 498
Подписан
26.05.2023
В сила
13.06.2023
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 177, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Кюстендил, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520101149 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на И. В. Н., ЕГН **********, с адрес в с. .................... срещу Решение № 15-903 от 13.05.2022г. на Общинска служба по земеделие гр. Кюстендил, с офис село Трекляно, за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с.

Злогош.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение било незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, а така също и нищожно поради противоречието му с влязло в сила съдебно решение.

Посочено е, че с Решение от 12.11.2002 г. по адм.дело № 2017/2000 г. на КнРС (влязло в сила на 10.12.2002г.) било отменено решение на ПК Трекляно и възстановено правото на собственост на наследниците на Т.З. в съществуващи /стари/ реални граници на конкретно посочени земи от горския фонд. Изрично било посочено скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002 г., приподписана от съда, да се счита за неразделна част от решението.

От мотивите на посоченото решение било видно, че производството било образувано по жалба на Е. М., ЕГН **********, същият наследник по закон на Т. З.Л.. Междувременно М. починал през 2017г., като посочил жалбоподателя в настоящото за негов наследник по завещание, последното вписано в Служба по вписванията – гр. Кюстендил под вх. № 3042/03.10.2017г. С Решение № 7-903 от 05.12.2019г. на ОСЗ Кюстендил – офис Трекляно била възстановена собствеността върху гори и земи от горския фонд в стари реални граници.

1

По жалба на И. Н. срещу соченото решение било образувано адм.дело № 1270/2020г. по описа на КнРС. В производството по последното дело било постановено решение от 22.10.2021г., с което се обявявало за нищожно Решение № 7-903 от 05.12.2019г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.

Кюстендил, като преписката била върната на административния орган със задължителни за изпълнение указания. Оспореното с настоящата жалба Решение № 15-903 само привидно изпълнявало указанията на съда, но в действителност това не било така. С оспореното решение се признавало правото на собственост върху конкретно посочени имоти, но това решение не било придружено със скица на имотите, показващи точното им местоположение, а така също и таксационна характеристика, което било в нарушение на предвиденото в чл. 13, ал.5 от ЗВСГЗГФ. В същото време отново се стигало до несъобразяване с местоположението на имотите по скицата от адм.дело № 2017/2000 г. на КнРС. Имотите, които се възстановявали с атакуваното решение, не представлявали гори и не били на същото място, на което следвало да се върнат в изпълнение вече на две съдебни решения.

Ето защо се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени, евентуално - прогласи за нищожно Решение № 15-903 от 13.05.2022г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Кюстендил, с офис Трекляно, като се върне преписката на административния орган за издаване на нов акт в съответствие с признатото в решение от 12.11.2002г. по адм.дело № 2017/2000г. на КнРС за възстановяване в съществуващи (стари) реални граници.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по закон ответната страна не е депозирала писмен отговор. В открито съдебно заседание, представлявана от гл.юрк. Димитров оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна по подробно изложени съображения.

Заинтересованите страни - Регионална дирекция на горите – Кюстендил и Югозападно държавно предприятие – Благоевград, не взимат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и приложеното към настоящото адм.дело № 1270/2020г. по описа на КнРС, прие за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 10.12.2002 г. Решение от 12.11.2002г., постановено по адм. д. № 2017/2000 г. на КнРС е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Л., бивш жител на с.Злогош в съществуващи (стари) реални граници върху следните заявени като земи от горския фонд площи, намиращи се в землището на с. Злогош: 1./ имот в м. „Земенска нива“, с площ от 3.000 дка, при граници: от север пасище, от изток – терен, залесен със смирка, от юг – слог и от запад – пасище, отразен под № 1 и оцветен с червен цвят на скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002г. на в. л. В. Н. Т.; 2./ имот от 2.000 дка в м. „Ридо“ при граници: от изток – слог, нива от юг - слог и от запад – път, отразен като фигура, оцветена в червен цвят и означена с № 2

2 на горепосочената скица към цитираното заключение на в .л. В. Н. Т.; 3./ имот от 1.000 дка в м. „Бресто“ при граници и съседи: от север – път, от изток – дере, от юг – слог, от запад – дворно място на Г. З., отразен като фигура, оцветена в червен цвят и означена с № 3 на скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002 г. на в.л. В. Н. Т.; 4./ имот от 6.000 дка в местността „Попова чука“ при граници и съседи: от север – слог, от изток – земеделска земя, от юг – път и от запад – път, означен под № 4 и оцветен с червен цвят на скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002 г. на в.л. В. Н. Т.; 5./ имот от 3.000 дка в м. „Тръловица“ при граници и съседи: от север – слог, от изток – дворно място на Е. Д., от юг – слог и от запад – борова гора, отразен като фигура оцветена в червен цвят и оцветена с № 5 на скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002 г. на в.л. В. Н. Т..

С влязло в сила на 08.02.2020 г. Решение № 7-903/05.12.2019г. на Общинска служба „Земеделие“, гр. Кюстендил, общ. Трекляно за възстановяване на собствеността на отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Злогош, общ. Трекляно по ЗВСГЗГФ (по заявление на Е. Д.

М., ЕГН **********) е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на Т. З. Л. в стари реални или възстановими граници по чл. 4, ал.1 от ЗВСГЗГФ на имоти с номера, както следва: № 000298 в местността „Търловица“; № 000299, в местността „Бресто“; № 649008 в местността „Зем. нива“; № 649010 в местността „Ридо“ и № 649011 в местността „Попова чука“, всичките по картата на възстановената собственост на землището съобразно приложените към същото скици от 19.12.2019г. и представляващи неразделна част от решението.

От съдържанието на Решение № 7-903/05.12.2019г. е видно, че същото е издадено с оглед признатото право на собственост съгласно протоколно решение № 10903/18.04.2000 г., каквото няма измежду книжата по преписка вх. № 903/23.06.1999г. Представено е Протоколно решение № 5903/13.07.2018 г., като по силата на същото е признато правото на собственост за възстановяване в стари реални и възстановими граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ върху имоти с № 5, 6, 7, 10 и 11 от заявление на Е. М. за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследници на Т. Л. бивш жител на с. Злогош.

От представеното по делото заверено копие на саморъчно завещание (л.30 от делото) е видно, че такова е извършено от Е. Д. в полза на жалбоподателя в настоящото, съотв. обявено от нотариус Е. П. за което е съставен и протокол от 18.09.2017г. (л. 29 от делото).

В кориците на адм.дело № 1270/2020г. по описа на КнРС (л.17 от делото) е наличен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 63, том I, рег. № 0628, дело № 60/2020г. на нотариус Е. П., с който е признат И.

В. Н. за собственик, на основание завещание, на поземлени имоти с идентификатори, както следва: ***, ***, ***,

***, *** всичките по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-839/10.12.2019г на Изпълнителния директор на АГКК и находящи се в с. Злогош, общ. Трекляно, обл.

3

Кюстендил в местностите съответно „Търловица“, „Зем.нива“, „Ридо“ и „Попова чука“.

Представена е по делото от Общинска служба „Земеделие“ – Кюстендил, офис Трекляно и заверено копие на цялата преписка по заявление вх. № 903/23.06.1999 г. на Е. Д. М. – като наследник по закон, в качеството си на внук на Т. Л., още позната с имената Т. Д. Н., видно от декларация за идентичност на починало лице с различни имена (л.32 от делото), за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд.

След влизане в сила на Решение № 260463/22.10.2021г. по адм.дело №1270/2020г., Общинска служба „Земеделие“, гр. Кюстендил, общ. Трекляно е постановила Решение № 15-903/13.05.2022г. за възстановяване на собствеността на отнети гори и земи от горския фонд в землището на с.

Злогош, общ. Трекляно по ЗВСГЗГФ (по заявление на Е. Д. М., ЕГН **********), с което е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на Т. З. Л. в стари реални или възстановими граници по чл. 4, ал.1 от ЗВСГЗГФ на имоти с номера, както следва: № *** в местността „Попова чука“; № ***, в местността „Зем.нива-Попова чука“; № *** в местността „БрестоПопова чука“; № *** в местността „Ридо-Попова чука“ и № *** в местността „Търловица-Попова чука“, всичките по кадастралната карта на землището.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта:

Подаването на жалбата, с която се иска прогласяване на нищожността на атакувания акт, не е обусловена от изтичането на срок, подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Процесуалната легитимация на жалбоподателят произтича от качеството му на наследник по завещание на Е. Д. М., последният от своя страна наследник по закон на Т. Л.. Това обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства и не е оспорено от останалите страни по делото.

По основателността:

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е наследник по завещание на Е. Д. М., последният от своя страна наследник по закон на Т. З. Л., бивш жител на с. Злогош, общ.

Трекляно, обл. Кюстендил, починала през 1961г. С обжалваното решение Общинска служба „Земеделие“ - Кюстендил, офис с. Трекляно, е признала на наследниците на Т. З. Л. в землището на с. Злогош, правото на собственост на пет броя имоти, изрично посочени в решението на службата.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ , правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява в сегашното им състояние по място, 4 площ и в граници към датата на отнемането им, ако границите на терена към датата на влизане на закона в сила съществуват или са възстановими.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ , правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, чиито реални граници не могат да бъдат установени, се възстановява с равни по площ, а при възможност и по вид гори и земи от държавния горски фонд в същата местност от землището на населеното място или в съседно землище в границите на общината.

В случая от приложените писмени доказателства е установено, че Т.З.

Л. е притежавала гори в различни местности в землището на с.Злогош. Във влязлото в сила решение на Районен съд Кюстендил от 12.11.2002г. са посочени с точност границите на имотите, които се възстановяват на наследниците на Т. Л..

По настоящото дело не се ангажираха доказателства от административния орган, постановил атакувания административен акт, че границите са заличени и не могат да бъдат възстановени в стари реални граници. Въпреки това административният орган, на основание чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗВСГЗГФ е възстановил в стари реални или възстановими граници посочените имоти.

Издаденият на основание чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ и обжалван акт е сред посочените в хипотезата на чл.21, ал.1 от АПК. В съдебната практика този вид решения се признават за индивидуални административни актове с конститутивно действие, което се проявява с приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. Съгласно Решение № 504 от 29.06.2010 г. на ВКС по гражд. д. № 797/2009 г., I г. о., ГК, “правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й, наследствено правоприемство (в случай че имотът се възстановява на наследници) и административен акт - решение на поземлената комисия.