Решение № 1754 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1754 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110218344 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 61/12.06.2025 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ – София – град) на основание чл. 413, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) за нарушение на чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) на П. Ц. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Недоволна от наказателното постановление е останалa жалбоподателят П. Ц. И., която го атакува чрез упълномощен представител – адв. П., с искане за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се поддържа, че актосъставителят в противоречие с материалноправните разпоредби не разграничава и изцяло смесва понятия, тъй като съгласно чл. 39, ал. 5 от ЗВД ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, водят амбулаторен дневник по образец, следователно нарушението е да не се води дневник, а това означава да липсват записи за съответното животно или да липсват записи за неговото лечение или друга информация, а не да се 1 спазват графите, визирани в зададения образец. На следващо място се твърди, че ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, следва да водят дневника, а това предполага задължение за всички работещи в амбулаторията лекари, като в случая не става ясно защо се вменява това задължение само на управителя. В тази връзка се акцентира, че не е безспорно установено кой е водил дневника и не е установено за какъв времеви период е станало това. Сочи се, че в НП не е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, които факти са задължителни съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отделно от изложеното се поддържа, че Заповед № РД 11-1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ за амбулаторен дневник за ветеринарни клиники и амбулатории, съдържа задължителните реквизити на дневника като информация, а не като графи, респективно че направеното приложение на графите не означава, че реквизитите не може да бъдат обединявани или разделяни в други графи, стига да съдържат нужната информация, а отделно от това се навежда, че графата „карентен срок“ изобщо не е приложима в случая, доколкото същата се отнася единствено за селскостопански животни, които след клане се употребяват за храна. В допълнение се излагат аргументи за наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.П. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се представлява от адв.Б., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски.

По допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не налагат приобщените към материалите по делото обратни разписки от пощенски куриери, с отметнати в същите причини за невръчване на санкционния акт бележки - "непотърсена", доколкото последните не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаните лаконични констатации не дават нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последната е напуснала трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с нея. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение жалбоподателят да е търсена и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима, предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този съдебен състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно нейното местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, относно възможни други адреси, на които жалбоподателят би могла да се намира или дори да търси призоваването й по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е известен", което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се 3 явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.

58д, т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя чрез упълномощен нейн представител на 22.10.2025 г., а жалбата е подадена на 05.11.2025 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2025 г. от страна на инспектори при ОДБХ – София – град, а именно свидетелят д-р Д., заемащата длъжност „гл. инспектор“ в отдел „ЗЖ” и нейн колега д-р ***, заемаща длъжност „гл. инспектор”, в отдел „ЗЖ“, била извършена физическа и документална проверка в изпълнение на Годишната инспекционна програма за официален контрол на дейността на ветеринарните лечебни заведения на ОДБХ – София – град за 2025 г. във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и чл. 7, ал. 1, т. 9 от същия закон на ветеринарна амбулатория 1-ва категория с уникален регистрационен № 2292222 с Удостоверение № 019/21.11.2016 г., находяща се на адрес в с. ***, Столична община.

В хода на проверката от страна на проверяващите било констатирано, че амбулаторният дневник, воден в проверявания обект, не е по образец съгласно чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (Образец КВМП - 43/ Утвърден със заповед № РД 11-1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ), тъй като графи „Проведено лечение“, „Указания за спазване на карентен срок“, „Изход от болестта“ и „Забележки“ били обединени в една графа, като графата „карентен срок“ била заменена с графа „краен срок“.

4

Резултатите от извършаната проверка били обективирани в Протокол с № 184/28.04.2025 г. и Констативен протокол № 209/12.05.2025г., неразделна част от протокол № 184/28.04.2025 г.

Предвид констатациите от проверката, свидетелят Д., заемащата длъжност „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните” в Областна дирекция по безопасност на храните София – град, съставила АУАН № 0000363/14.05.2025 г., в който описала фактическите си констатации и квалифицирала извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл. 39, ал.

2, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

АУАН бил връчен на 14.05.2025 г. на И. П. – упълномощен представител на жалбоподателя, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в акта.

Въз основа на съставения АУАН № 0000363/14.05.2025 г. на 12.06.2025 г.

*** – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ – София – град) издал обжалваното наказателно постановление № 61/12.06.2025 г., с което на основание чл. 413, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) за нарушение на чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) наложил на П. Ц. И. административно наказание "глоба" в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Д. и свидетеля *** .

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Д. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля *** 5 представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетеля *** са информативни досежно обстоятелствата, свързани с въпросите от предмета на доказване по делото, а именно – че на ветеринарната амбулатория, в която работи като ветеринарен лекар въззивникът, е била извършена проверка от страна на служители от ОДБХ, в резултат на която е издаден и санкционен акт за нарушение, свързано с амбулаторния дневник, воден на място във ветеринарната амбулатория, поради което и като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал се ползват от съда с доверие. От показанията на свидетеля се установява също така, че действително във водения дневник са били обединени графи от образеца, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, но това не е довело до загуба на информация по отношение на записите в амбулаторния дневник, тъй като каквато и информация да е трябвало да се предостави по обединените колони от образеца, тя се е отразявала и записвала в една обща обединена графа.