Решение № 870 от 09.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. П., 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220101205 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ Е. Л.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И. Б.“ № 12, ет. 2, представявало от управителя П. К., срещу „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Н. П.“ – П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 15, представлявано от управителя Костадинка Сотирова.

Ищцовото дружество твърди, че е получило от „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Н. П.“ – П.“ ЕООД заявка за сервизно обслужване - сервизна поръчка SP-000436 по действащата система за документооборот на ищеца, на медицинска апаратура: апарат за функционална диагностика на дишането (ФИД) - спирометър. Още при получаване на заявката представител на ответното дружество е бил уведомен за стойността на исканата услуга, като същият е бил информиран, че при необходимост от подмяна на резервни части, същите се заплащат отделно от стойността на услугата. За изпълнение на сервизно обслужване на 11.01.2023 г. апаратът бил предаден от главна медицинска сестра Г., като служител на болницата, лично на служител на ищеца - Д. Г. Й., за което бил подписан Приемо-предавателен протокол. След това апаратът постъпил за диагностика и ремонт в сервиза на ищеца. При извършването на преглед и диагностика, от сервизен инженер на ищовото дружество било констатирал, че спирометърът е физически износен, с повреден корпус, а основната му платка е за смяна. След направена справка било установено, че стойността на необходимата резервна част надвишава стойността на нов спирометър от същия вид. Тази информация била доведена до знанието на представител на болницата, лично от служител на ищеца, като от болницата била отказана доставка на необходимата за ремонта резервна част и допълнителни ремонтни 1 дейности. Ищецът твърди, че за изпълнената услуга, без да са включени посещението на болницата за получаването на медицинска апаратура и транспортът до сервиза на дружеството, била издадена фактура № 0000005043 от 03.05.2023 г. на стойност 72,00 лева с ДДС. Ответното дружество, в качеството си на възложител, не изпълнило задължението си да заплати цената на извършената услуга в срок, въпреки множеството разговори със служители на болницата и поетите обещания в този смисъл. На 05.01.2024 г. ответникът изпратил писмена покана за заплащане на задълженията му, получена от главна медицинска сестра Г. на 08.01.2024 г., с която ответното дружество било уведомено за дължимите от него суми, като било поканено да заплати на ищеца сумата от 72,00 лева с ДДС. Ответното дружество не извършило плащане, не възразило и не изпратило отговор на поканата.

Предвид неизпълнението от страна на болницата, на 16.01.2024 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред РС – П., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 210/2024 г. по описа на РС – П.. По същото била издадена Заповед № 125 за изпълнение от 19.01.2024 г., като в законовия срок болницата подала възражение по чл. 414 от ГПК.

Излага, че между двете дружества било налице валидно облигационно правоотношение като ищцовото дружество изпълнило поетите неформални договорни задължения и извършило сервизно обслужване на апарата за функционална диагностика на дишането (ФИД) - спирометър. Въпреки добросъвестното поведение на ищеца, ответникът не изпълнил насрещното си задължение да заплати изцяло и в уговорения срок стойността (цената) на доставените услуги. Намира, че неизпълнението на паричното задължение е забавено, като по силата на общото правило на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. Отправя искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 72,00 лева, представляваща главница по фактура № 0000005043 от 03.05.2023 г. за предоставена сервизна услуга SP000436, ведно със законна лихва за забава от 18.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,62 лева, представляваща обезщетение за забава след датата на падежа на фактурата – 04.06.2023 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.01.2024г., за които суми е издадена Заповед № 125 от 19.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 210/2024 г. по описа на РС – П.. Претендира и присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който намира предявения иск за допустим, но по съществото за неоснователен и недоказан. Твърди се, че изложените в искова молба твърдения не отговарят на действителността. Намира, че представения от ищеца приемо-предавателен протокол бил негодно доказателствено средство, доколкото не е получаван, нито е подписван от главна медицинска сестра Г.. Подписът и саморъчно положеното име в него, не били изпълнени от нея и в този смисъл ги оспорва. Отделно от това, в протокола не бил описан видът, моделът или негов фабричен номер, като липсвал и печат на болницата.

Твърди, че в болницата няма спирометър, който да няма изписан вид, модел и фабричен номер. Липсвали доказателства за връщане на спирометъра, което противоречало на логиката, доказващо тезата на ответника, че не е предавал спирометър на ищеца. По отношение представената фактура счита, че не се дължи плащане, доколкото са объркани имената на болницата и материално 2 отговорното лице (МОЛ). Посоченият като МОЛ д-р Н. никога не бил работил в болницата и не е бил МОЛ, а такъв бил д-р Костадинка Сотирова. Отделно от това, от фактура не ставало ясно за какво се дължи плащането, тъй като не било описано за какво е била сервизната услуга. Ответното дружество било разбрало, че има издадена фактура на стойност от 72,00 лева едва на 08.01.2024 г., когато главна сестра Г. получила по куриер покана от ищеца, но към нея липсвала фактура. Доколкото ответникът не бил получил фактурата преди поканата, главната сестра се свързала по телефона с адвоката на фирмата, който й дал телефон на счетоводителя на ищеца. След разговор фактурата била изпратена по и-мейл на болницата на 08.01.2024 г. Тогава счетоводителят на ответното дружество К., се свързвала отново със счетоводството на ищеца, като ги уведомила, че са объркани името на дружеството и лицето, посочено като МОЛ. Въпреки че бил уведомен за пороците на фактурата, ищецът не ги бил отстранил. Тъй като ищецът не им представил констативния протокол за извършена диагностика, същият бил изискан от счетоводителката на ответника. Същият им бил предоставен по мейл на 09.01.2024 г., като в него също липсвал вид, модел и фабричен номер на спирометър, като била отбелязана датата 24.04.2023 г., т.е. според твърденията ана ищеца бил диагностициран едва след три месеца от датата, на която в взет. Заключението, че уредът подлежи на бракуване означавало, че същият е следвало да им бъде върнат, но ищецът не представил доказателства за връщането му, доколкото нямало как да се върне нещо, което не било взето.

Видно от представените от ответника доказателства липсвали бракувани спирометри при ответното дружество. Моли предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан, като се претендират сторените по делото разноски. В случай, че съдът счете иска за основателен, възразява срещу размера на претендираните адвокатски възнаграждения.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуални си представил, поддържа искова молба и моли за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове, по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Видно от приложената в кориците на делото преписка по ч.гр.д. № 210/2024 г. по описа на РС – П., по заявление по чл. 410 от ГПК от 18.01.2024 г., в полза на ищеца „Е. Л.“ ЕООД е издадена Заповед № 125 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.01.2024г., въз основа на която е разпоредено длъжникът Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Н. П.“ – П. ЕООД да заплати на „Е.

Л.“ ЕООД сумата от 72,00 лева – главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 18.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,62 лева – лихва за забава за период от деня след датата на падежа на фактурата – 04.06.2023 г. до 16.01.2024 г., както и сумите 25,00 лева – държавна такса и 3

840,00 лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение за заплащане на сервизна услуга SP-000436, за което била съставена счетоводна фактура № 0000005043/03.05.2023 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 22.01.2024 г., като с възражение по чл. 414 от ГПК от 16.02.2024 г. длъжникът е възразил срещу заповедта. С Разпореждане № 1431/19.02.2024 г. на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от съобщението. Същото е получено от последния на 20.02.2024 г., като с молба от 20.03.2024 г. е представено копие от искова молба с вх. № 7396/20.03.2024 г. за предявен иск за процесната сума.

От данните по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 210/2024 г. по описа на РС – П. е видно, че процесуалните предпоставки за допустимост на специалния положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се е развило заповедно производство, с предмет, идентичен с предмета на настоящата искова защита.

Длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иска за установяване на вземането си. В едномесечния преклузивен срок заявителят е предявил пред РС - П. иска по чл. 422 от ГПК. Исковете са допустими доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда на търсената защита установителната защита по чл. 422 от ГПК, съгласно постановките дадени в т.

10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 72,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за предоставена услуга свързана с диагностика на апарат – спирометър, във връзка с която услуга е издадена фактура № 0000005043/03.05.2023 г., съдът намира следното:

В настоящия случай, според фактическите твърдения на ищеца, същият претендира, че между него и ответника е налице облигационно отношение по договор за услуга. Договорът за извършване на услуги не е изрично уреден в закона като вид правна сделка. Същият е разновидност на договора за изработка, уреден в разпоредбите на чл. 258 и следващите от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищеца е докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следните материалноправни предпоставки (юридически факти): че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за услуга, с който двете страни са поели насрещни права и задължения във връзка с извършване на диагностика по отношение апаратът упоменат в исковата молба, като ответникът се е съгласил да му заплати определено възнаграждение за тази услуга; че ищецът е изпълнил точно (качествено, количествено и във времево отношение) задължението си, съобразно уговореното да осъществи ремонт и диагностика на апарата на ответника, а последният е приел работата без да има забележки по нейното изпълнение, както и настъпването на изискуемост за плащането на уговореното възнаграждение за осъществената услуга, съответно какъв е размерът на договореното възнаграждение за възложената работа.

Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/624fab95-6c50-40c6-bb6d-34e8300fa1f4